Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стига толкова

Ако си мислиш, че можеш да караш и катастрофа не може да ти се случи, този текст е за теб Снимка: БГНЕС
Ако си мислиш, че можеш да караш и катастрофа не може да ти се случи, този текст е за теб

Ако си мислиш, че можеш да караш; че пътните знаци и ограниченията са с пожелателен, а не задължителен характер; ако имаш санкции на пътя - или се радваш, че са ти се разминавали такива, макар да ги заслужаваш; че ти катастрофа няма как да причиниш, то този текст е за теб.

Или си попаднал/а на него сам/а, или - надявам се - някой твой познат или приятел ти го е изпратил. Вероятно с намек.

След всяка катастрофа с жертви в България си говорим за качество на пътищата, за контрол от страна на полицията, за точещите се с години съдебни дела... Дистанцираме се, сякаш от едната страна са тези, на които катастрофите "се случват", а от другата страна сме ние, които цъкаме с език, поклащаме глава, консумираме поредната трагична новина и продължаваме нататък.

Това, което не правим, е да си говорим помежду си. Да си кажем "Слушай сега защо не е ОК това как караш...".

Няма да ти говоря за статистики. Правили сме го тук в Webcafe.bg няколко пъти, чел/а си го или си го гледал/а и в други репортажи. Ще си говорим за трагедии.

До един момент от живота си не бях виждал тежка катастрофа, после станах телевизионен репортер и за няколко години видях твърде много. Колеги оператори, с които сме били на терен, заснеха детайли, които може би имат силата да накарат всеки да се замисли как шофира, но най-въздействащите кадри - разбираемо защо - така и не бяха излъчени.

Питал съм се дали показването на истинските последствия от една катастрофа - това, което виждат пожарникари, полицаи, екипи на линейките, а понякога и репортерите - няма да ни направят нация на по-примерни шофьори. Обсъждал съм го и с приятели, а те най-често казват "Тези, които правят най-големите бели, не гледат новини".

И тъй като кадрите от камерите остават из архивите в телевизиите, без да видят ефир, а снимките на разбити коли съм изтрил от телефона си - спомените ми стигат, ми остава единствено да ти разказвам:

Виждал съм крака, покрити с кора от багажник, за да не се вижда къде са откъснати от тялото. Не искам и ти така да свършиш. Нито някой друг заради теб.

Виждал съм тялото на мъж, облегнато безжизнено на волана на автомобил със сплескана предница. Решил да изпреварва три коли на двулентов път, ударил се челно в идващата отсреща кола. Дъщеря му била до него. Тя беше оцеляла, той още стоеше на волана, когато с оператора пристигнахме. Не искам и твоето тяло така да "чака" телевизионните камери. Нито нечие друго тяло заради теб.

Виждал съм разпилени вещи и червени петна по белия сняг. Вещите бяха изпопадали от обърнала се по таван кола, вече преместена от мястото на катастрофата. Петната бяха от пътниците, от които нито един не беше оцелял. Не искам и ти така да свършиш. Или някой друг заради теб.

Виждал съм млад мъж в 20-те си години, който се чуди как да скрие лицето си от камерите, докато полицаите го замъкват в съдебната зала, защото пиян е отнел чужд живот на пътя. Не искам и ти така да свършиш.

Стига толкова, а?

Всяка от тези случки, както и други, мога да свържа с конкретна улица или конкретен път. Сещам се за станалото, когато пак мина оттам. Не казвам, че видяното е направило мен или някой колега от медиите по-добър шофьор. Ще ми се да вярвам, че ни е направило малко по-внимателни.

Уверени, но не прекалено самоуверени.

Защото в основата на много от тези трагедии, в основата на статистиката стои именно прекалена самоувереност.

Имал си пари, купил си си мощен автомобил. Хубаво. Ползвай си го "със здраве", както казват, но не забравяй, че ти и пенсионер с 40-годишна "Лада" имате абсолютно еднакви права на пътя, а и отговорности.

Основните от тях - да спазвате правилата за движение и да пазите своя живот, на другите в автомобила си и на другите участници в движението.

Или обратното - тъкмо си взел книжка, но си чакал това поне няколко лета и сега нямаш търпение да покажеш що за шофьор си. Виж... никой няма да се впечатли от това, че можеш да натискаш педал на газта. Не е някакво уникално умение. И маймуна може да го прави.

Истината е, че онези шофьори, които потеглят с мръсна газ и рев на двигател, наистина карат хората да се обръщат след тях. Но не с възхищение, а с укор или присмех. Нерядко и с коментар какви точно комплекси избива този шофьор с колата си.

Да караш пил не е геройство, а глупост. "На мен няма да се случи" - какво ти е специалното? Онзи от съда, когото споменах горе, вероятно е мислил същото.

Другата крайност - десетилетията шофьорски опит, също не те правят безгрешен на пътя. Чувстваш се уверен? Нищо лошо. Увереността също е необходима за вземане на бързи и адекватни решения.

Но на гордостта неслучайно ѝ се носи славата на грях. Тя изгражда малките камъчета, които обръщат колата - ще прощавате твърде буквалния подбор на народна мъдрост.

На това човек се учи от дете. Помня как в класовете карахме велосипеди без ръце. Веднъж пробвах друго - хванах кормилото в центъра с една ръка. Върху част от асфалта беше навял пясък, кормилото се изви на една страна и се проснах на земята, а един остър камък се заби в предмишницата ми. Още имам кръгъл белег с размер на нокът за спомен. Повече не карах така.

Но не само с белези се разминават грешките от прекалена самоувереност, когато управляваш не велосипед, а кола.

Не хвърлям камъни по теб, които преди това да не съм хвърлял по себе си. Най-отчетливият ми пример за шофьорска арогантност, довела до шофьорска глупост, е изпреварване по "Тракия" в дъжд. Оказа се на място, където се беше събрала вода. Един аквапланинг по-късно осъзнах, че спирането не е опция и трябваше да избирам - дали да ударя камиона в дясната лента, или колата, която изпреварваше него в лявата. С рискован диагонал се озовах от изпреварваща в аварийна лента, овладях колата и се включих в движението.

Ясно е, че вече не предприемам подобни изпреварвания в дъжд. По време на същото пътуване дори чинно отбих с още поне 20 автомобила, за да изчакаме проливният дъжд да спре и всеки от нас да стигне до дестинацията си. Закъснели, каквото и да значи това, но живи.

Май това е, което имам да ти кажа днес, след поредния случай със загинали на път някъде из България.

Някой днес е загубил дъщеря, син, баща, майка, внук, внучка, баба, дядо, приятел, приятелка, любим или любима. И някой е бил виновен да се стигне до това. Заради безотговорност, самоувереност, глупост.

Ако не съм успял да те накарам поне малко да се замислиш за шофирането си или това на другите на пътя, съжалявам. И аз, и много други колеги ежегодно търсим различни начини да се опитваме да убедим читатели и зрители за рисковете при шофиране.

И ако всеки подобен текст или репортаж е бил осъзнат от поне по един шофьор, който след това е бил по-внимателен, ако всеки подобен текст или репортаж е довел до избягването на рискова ситуация или катастрофа, то пак е някакъв успех. За съжаление, недостатъчен.

Казах в началото, че няма да говоря за статистика, а за трагедии. Излъгах. Защото всяка единица в статистиката е реален човек. Всяка единица е трагедия.

Моля те, не ставай част от статистиката, не запращай и други хора в нея:

2021 г. - 561 души са загинали при тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП) И 7609 ранени;

2020 г. - 463 души са загинали при тежки ПТП, ранените са били 7121.

2019 г. - 628 загинали и 8499 ранени при тежки ПТП;

2018 г. - 611 загинали и 8466 ранени при тежки ПТП;

2017 г. - 682 загинали и 8680 ранени при тежки ПТП...

Стига толкова.

   

Най-четените