Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На магистрала "Тракия" като на смъртоносно рали

Явно ако не ти е жал за себе си, трудно ще ти е жал и за околните Снимка: БГНЕС
Явно ако не ти е жал за себе си, трудно ще ти е жал и за околните

Няколко години подред автомагистрала "Тракия" и нейните неповторими бабуни бяха известни с това, че осигуряват не особено пряк път към морето, но пък особено пряк към най-близкия сервиз.

Тази година дойдоха дългоочакваните летни ремонти, само че пък доведоха до безпрецедентни задръствания по обходните маршрути, а властите директно ни посъветваха да избягваме единствената завършена магистрала в България и да използваме старите пътища и сокаци.

Но на "Тракия", освен време и нерви, се губят и най-много човешки животи.

В периода 2017-2021 г. са загинали 108 човека, а други 1080 са били ранени. Данните са на Института за пътна безопасност, откъдето обаче излизат с едно от най-баналните и в същото време най-неработещи решения на казуса - намаляване на допустимата максимална скорост.

Институтът смята, че 140 км/ч е твърде висока скорост дори и за магистрала, но всъщност тя е само един от редицата проблеми, които са причина за тази висока смъртност. Далеч по-малко е ограничението на скоростта в отсечката край село Микре, но районът вече е печално известен като Бермудски триъгълник, който за три години е погълнал 25 живота.

А зад некролозите, паметниците по пътищата и почернените семейства прозира не само неправилно наложено ограничение, но и тотална липса на самосъзнание, самодисциплина и контрол, който да следи за наличието на първите две.

Проблемът на магистрала "Тракия" не е, че някой кара с позволените 140 км/ч, а че на него се падат поне двама, които шофират с много отгоре.

Натискането на клаксона, примигването с фарове, за да пропуснеш поредния "състезател", приближаването на неразумна дистанция, само и само да се дръпнеш, за да може някой да кара поне с 200 - това не е изключение, а ежедневие. После когато и да натиснеш спирачката, все е късно.

Всеки ден някой се качва в колата си, натиска педала на газта до дупка и си казва, че на него нищо лошо не може да му се случи. И още по-лошото - казва си го, без да мисли, че не той, а друг може да стане жертва на безразсъдството му. Без да го е грижа за своя живот, но и за чуждите, които може да погуби.

Явно ако не ти е жал за себе си, явно трудно ще ти е жал и за околните...

"Ще сложим тук една табела и всичко ще се оправи" е стратегия, която просто не работи. По германските аутобани например на много места липсват ограничения на скоростта, но не властва същият мор. Средната скорост, която федералните власти засичат в Бранденбург, е 142 км/ч.

Отсъствието на лична дисциплина и адекватен контрол само доизиграват своята фатална роля.

За толкова години не стана ясно, че ако пише 140 в бяло-червен кръг, значи караш със 140, а не с 220.

Че магистралата не е рали писта, а маршрутът София - Бургас не е Париж - Дакар. Че опитите да стигнеш с няколко минути по-бързо могат да "спомогнат" да не стигнеш въобще. Че след като пробваш да докажеш, че твоята кола е по-по-най, е възможно същата тази кола да е смачкана до неузнаваемост.

За предотвратяване на подобни инциденти не действат камерите - има куп приложения, които услужливо подсказват на водачите къде са те. Не помагат и спорадично разположените по пътя патрулки, които се страхуват да спират по-мощните коли, та нали не знам кой може да е в тях и може да станем на кълбета.

И докато тези три фактора не влязат в действие, на магистрала "Тракия" ще е като на рали. И не само там...

Най-четените