Когато пъпът ти е хвърлен на Балканите и си израснал в годините на Прехода, е много вероятно поне веднъж да си срещал митичното същество "истински мъжкар" с целия му арсенал от извратени представи за мъжественост.
Онзи, който обяснява, че може да говори и прави, каквото си поиска, без оглед на морала и човещината. И чието второ възклицание е, че "всяка жена трябва да си знае мястото".
Апогеят на този маниер дойде с новината, че 26-годишният Георги Георгиев от Стара Загора в порив на "мъжка чест" е нарязал бившата си приятелка с макетно ножче, водейки до 400 шева, счупил е ѝ носа и е обръснал косата ѝ.
И за капак на още неизстиналия народен гняв към садизма над 18-годишната жертва, цъфна старо интервю на Тити Папазов, в което той безпардонно си признава, че е обръснал косата на 16-годишно момиче с "възпитателна цел". С доволна физиономия и горд от направеното.
Мога сега да ви кажа, че това е то българското мъжество - смес от комплексарщина и крехко его - и да приключа.
Мога и да ви обясня, че поведението на агресивен самец не е мъжествено, освен ако не си четириного.
Заедно може да се върнем в 90-те и дружно да обвиним чалга песните и мутрите за сбърканите си кумири. Мога също така да ви разкажа колкото пъти съм виждала разклонения на тези идоли да дърпат жени за косите и да си изливат тестостерона, защото вярват, че ако не се страхуват от теб, няма да те уважават.
Но нищо от това няма да има полза. Вместо това ще ви разшифровам енигмата за истинския мъжага, защото притежаването на Y хромозома далеч не е достатъчно.
Та, ето какво е мъжеството:
Истинският мъж не измерва мъжеството си с постиженията на лежанката, с раздаването на крошета, с ъперкa или покупателните си способности, а само с поведението си към околните.
Истинският мъж е този, който е опознал себе си и е изживял детските си травми. Неговото самочувствие не се чупи от първата солена шега. И не зависи от това да е винаги прав.
Мъжкарят няма да извърти един шамар на жена си, защото много ѝ знае устата, а на следващия ден да се оправдава, че е "подпийнал малко и се е ядосал, но станалото няма да се повтори".
Истинският мъж не бяга и не се крие, когато сгази лука. Не го гонят по изходите на Стара Загора. Не усуква положението, за да се измъкне, а си посреща последствията.
Не е мъжко да се направиш на голяма работа във Facebook, да те уволнят и да се върнеш при мама, за да те издържа.
Истинският мъж си държи на думата. Ако се е хванал на бас, че ще си изяде боксерките, и изгуби, започва да търси рецептата в интернет, за да ги сготви. Няма хън, няма мън.
Мъжкарят не лъже, колкото "да топне чушката". Не се обяснява колко е влюбен, само за да му вържат, а мъжката си признава, че му се прави секс. Ако му вържат - супер.
За честта на истинския мъж не е важно жената да е по-глупава от него.
Когато разочароват истинския мъж, той не се държи като разлюбена девойка.
А ако му се прииска да стриже с възпитателна цел, си представя, че в тази ситуация срещу него стои Владимир Кличко - младеж, който с един шамар може да отдели главата му от тялото. Тогава става хрисим и си казва, че станалото-станало и животът продължава.
Истинският мъж знае как да си тръгне, когато е нежелан. Не лекува егото си с унижения, не качва голи снимки на бившата си и не се нахъсва с другите мъжаги в групата на "Мотикаря". Просто разбира, че е направил лош избор.
Истинският мъж знае, че е мъжествено да защитаваш по-слабите. Да си опора, не да се държиш като невротик при първия проблем.
Той брани, застъпва се, грижи се и е насреща, когато се нуждаят от него.
Големият мъж не се чувства застрашен във всяка секунда от връзката си. Напротив, чувства се уверен, защото знае, че свестните като него не растат по дърветата.
Накратко - истинският мъж е състояние на духа. Не идва даром с хетеросексуалността, обиколката на бицепса, татуировките или брадата. Още по-малко с насилието над жени.
