Трябва ли Европейският съюз действително да спре издаването на визи за руски граждани?
Темата беше разисквана тази седмица на заседанието на външните министри на страните от Европейския съюз (ЕС), като взетото решение беше по-скоро соломоново - издаването на визи няма да бъде спряно, но ще се премахне облекченият статут, а всяка отделна молба ще се разглежда в частен случай.
По този начин руснаци ще продължат да се допускат в Европа, но много по-трудно - те ще трябва да плащат повече за визите си, да чакат по-дълго за тях и се вдига опасността да им бъде отказано, а похарчените вече пари да са били дадени за нищо.
Мотивът на страните ястреби, които искаха да се блокират туристическите визи за руски граждани, беше, че жителите на страна, в която 80% от населението подкрепя военните действия на президента си, не заслужават да могат да обикалят из Европа на ваканция.
В този лагер попадат Балтийските държави, Дания, Белгия, Чехия, Норвегия и други. Те подкрепят отправения по-рано призив на украинския президент за това Европа да блокира възможността руснаци да влизат в страни от ЕС заради масовата подкрепа за войната в Украйна.
На другата страна са Европейската комисия, Германия и Франция, като според тях подобна санкция е твърде тежка, а Европа до момента е прибрала стотици хиляди руснаци, бягащи от режима на Владимир Путин. Съответно затварянето на възможността за издаване на визи ще затрудни други преследвани или просто искащи да се махнат от Русия.
И двете страни в този спор имат своите аргументи - морални и практични, всеки със своите пропуски и дупки.
Въпросът обаче е, че ако постепенно ястребите надделеят, а визите за руснаци започнат да се издават все по-трудно и по-трудно, е огромна вероятността това да предизвика отрицателен ефект и още по-голяма подкрепа за Путин и войната в Украйна.
На руснаците от десетилетия насам им се набива в главите, че лошият Запад иска да ги види пречупени, унижени и на колене. Че светът ги мрази, защото са велики, имат невероятна култура и армия, а всичко останали им завиждат. Че Русия е с гръб в стената и трябва да се защитава на всяка цена от подмолните опити на други държави (и най-вече САЩ) да я ударят, дискредитират и прецакат като цяло.
Показателно за всичко това е отношението към починалия тази седмица последен лидер на СССР - Михаил Горбачов, към когото в родината му все още има много разнопосочни мнения.
Ако в Европа мнозина го почетоха като човек на мира, който е помогнал за отварянето на света и края на Студената война, в Русия една солидна част от обществото все още го смята за предател, защото е позволил на Съветския съюз да рухне.
Някои ще кажат, че това е още едно доказателство в подкрепа на тезата, че Русия трябва да бъде изолирана, един вид поставена под карантина и отдалечена от "културния свят".
Истината обаче е, че затварянето на границите само ще постави нова "Желязна завеса" и ще изпрати отново света в състояние на Студена война.
А историята показва, че последната такава за една бройка не завърши с ядрена зима в Европа и благодарение само и единствено на здравия разум на един мъж - Станислав Петров, този сценарий беше избегнат.
Изолирането на руснаците само ще даде храна за техните стереотипи и за пропагандата, която им нашепва, че Западът ги мрази.
Напротив - отворените (в разумна степен) граници само ще показват повече и повече как може да живее човек, когато над него не бдят разни силовики и фуражки. Когато на върха на държавата си имаш политици, а не бащици.
А в Русия тепърва нещата ще стават все по-мрачни и по-мрачни - по-строги, по-сурови, по-бедни.
Тогава ще е важно да я има възможността за обикновените руснаци да излязат извън страната си и да видят какво може да бъде, да видят, че останалият свят всъщност не мрази хората в Русия...
Защото в един момент проблемите с газа и енергийните източници ще намерят своето решение по един или друг начин и Европа ще се възстанови от тази криза, колкото и беквокалите на Кремъл да повтарят, че руските горива за неизбежни за ЕС.
