Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Уроци по референдуми за начинаещи

За три години гласувахме 7 пъти, няма нужда тепърва да ходим до урните Снимка: iStock
За три години гласувахме 7 пъти, няма нужда тепърва да ходим до урните

В последните три години българите, включително и аз, имахме възможността да се разходим седем пъти до урните. И в тези седем пъти можехме да изберем коя партия да ни представлява в Народното събрание и с каква позиция е тя, партията, по въпроса за влизането ни в Еврозоната.

Затова съм искрено учудена на самочувствието, с което част от българите в момента заявяват, че "никой не ги е питал".

При положение, че избирателната активност упорито гравитира около 30%, става ясно, че питане има. Отговор няма.

По тази причина намирам оплакванията, че никой за нищо не пита, за откровена лъжа. Питанията кой да управлява страната и накъде да я води бяха дори по-чести от необходимото.

Смятам и още нещо за изключително важно - когато боравим с деликатни теми като конституционно право, трябва да сме изрядни докрай. Като кажем А, да умеем да кажем и Б.

Когато с нескрито самочувствие рецитираме Конституцията в частта, че "цялата държавна власт произтича от народа", не бива да си затваряме очите, че точно преди това пише: България е република с парламентарно управление. Ние избираме депутатите от този парламент спрямо собствените си виждания и разбирания.

От началото на новия век насам електоратът делегира доверието си предимно на прозападни и проевропейски партии.

Следва да приемем, че мнозинството от българите е със сходни разбирания за развитието на България.

Понеже, няма как да не припомня, онези, които са против приемането на България в еврозоната разполагат със същите възможности и инструменти като мен - те могат да отидат до урните и да гласуват за партии, които твърдят, че ще бранят всячески българския лев.

Но като че ли тези избиратели не желаят да го направят или всъщност не са убедени в позицията си. Или и двете едновременно, защото "За" или "Против" еврото не е въпрос, който изведнъж се е появил в публичното пространство, за да изисква тепърва да се гласува.

Разбира се, референдумите са прекрасен инструмент на демокрацията, който обаче не бива да се използва като аварийна спирачка насред нищото.

Намирам за недостойно по време на избори сънародниците ми да са "за гъби" или на почивка в някоя от южните ни съседки, след което постфактум да осъзнаят, че заради безотговорното им поведение им липсва парламентарно представителство.

И не само това, но и да решат, че за тяхно удовлетворение трябва да направим извънредно допитване.

Не на последно място, референдумът е отговорност, с която, струва ми се, не сме свикнали още да боравим. И отговорност, с която политиците са по-склонни да злоупотребят, отколкото да използват съвестно. 

Допитванията за ядрените мощности на България и по предложените от Слави Трифонов въпроси, досущ както и парламентарните ни избори, пък не събраха необходимата електорална активност. Допитване за еврото пък е в остър разрез с договора ни за присъединяване към ЕС.

Затова вместо да настояваме да се изкажем по въпрос, който е извън Конституцията и компетенциите ни, можем да се научим да упражняваме демократичните си права, когато им е времето, а не когато се присетим, че ги имаме. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените