"Остави ме на мира! Искам да съм сам! Писна ми от теб!" - следва затръшване на врата, ядни стъпки и безцелно разхождане из квартала в опит мислите да бъдат укротени.
Този сценарий със сигурност е познат на много от тези, които живеят под един покрив с половинките си.
Но ако преди месец развоят на събитията можеше да бъде точно този, то сега това е невъзможно - или поне частта с тръшнатата врата и безцелното разхождане на открито.
Освен, че постави пред голямо изпитание световната икономика, коронавирусът силно започна да влияе и върху отношенията с любимите за нас хора. Някои ги наричат "сродни души", други "любовта на живота ми", но с най-прости думи това са интимните ни половинки, с които сме избрали да живеем.
Колкото и да се обичаме или някога да сме си повтаряли, че можем да бъдем заедно по 24 часа в денонощието, то любимата поговорка "Внимавай какво си пожелаваш" взе, че излезе вярна и този път.
Сигурно повечето от вас вече са съжалили, че дори са си помисляли някога да изкарват цялото време на света с половинката си, но за това вече е късно, особено когато и двамата трябва да работите от вкъщи.
Само преди по-малко от месец доброволната самоизолация надничаше през вратата, а сега вече се е настанила удобно и то на любимия ни диван, който трета седмица, освен място за почивка, е и офис, легло, маса за хранене и какво ли още не.
В момента ситуацията е горе-долу такава: личното пространство е силно ограничено, почти сигурно е, че двамата са по-изнервени и притеснени от обикновеното, а на всичкото отгоре и трябва да се стараят да се понасят някак, за да не свърши тази самоизолация с друг вид изолация - на място с решетки и оскъдна слънчева светлина.
Това е в кръга на шегата, разбира се, но е наистина важно да помислим как да направим стоенето у дома в компанията на партньора ни по-леко, въпреки предсказанията на бракоразводните адвокати, че разводите ще нараснат значително след края на пандемията.
На първо място - не се опитвайте да предполагате как се чувства другият.
Това условие е много важно поради няколко причини. Първо, никога досега не сме изпадали в такава ситуация. Изолацията влияе на хората по различен начин, както и ежедневният поток от информация в медиите, който трудно може да бъде определен като позитивен. Ако вие нямате проблем с тези условия и се чувствате спокойни, то при вашата половинка може да не е съвсем така.
Предположенията пораждат негодувания, тъй като създават в човек определени очаквания.
Ключът е да говорите открито и известно време да не използвате способността си да четете мисли (ако си мислите, че имате такава). Никой от нас не е преминавал през това преди, така че всеки ще се справи по различен начин, което всъщност хич не е лошо.
Обикновено прекарването на дълго време с един човек ни поставя в ситуацията "Нямам какво повече да си кажа с теб". Не го допускайте. Това е второто нещо, което трябва да се опитате да преодолеете.
Тъй като до момента се е насъбрало доста напрежение, а с времето то може да нарасне още, опитайте да комбинирате открития диалог със спокойния тон.
Щом се почувствате разтревожени, говорете за това с партньора си. Обяснете му, че реакциите ви в момента могат да бъдат необичайни и по-остри (което не ви оправдава, ако това се превърне в извинение за избухливия ви нрав).
Разкажете му за емоциите си, какво преживявате в момента и какви са страховете ви. Това ще помогне за изпускането на парата, но и може да направи връзката ви по-силна.
Трето, но не по важност - избягвайте да водите сериозни разговори за отношенията си, ако това не е КРАЙНО наложително.
Сами разбирате, че те само ще влошат обстановката, а и ако искате да тръшнете вратата след себе си и да излезете навън... ами, това няма да е най-гениалната ви идея.
Забравете засега, че тя иска да говори по-дълго време с приятелките и майка си по телефона, което винаги ви е вбесявало и не обръщайте внимание на 10-часовия му маратон с играене на компютърни игри в неделя - все пак и сега имате нужда от личната си свобода.
Не правете глупави забележки и не водете безсмислените битови спорове - следваща четвърта точка от наръчника "Как да оцелеем заедно в момент на самоизолация".
Не си правете забележка за всяко нещо, защото освен да се изнервите допълнително, друго няма да постигнете.
Проявявайте повече толерантност и си помагайте в ежедневните задачи, като готвене, чистене и подреждане. Разбирайте се предварително кой какво ще свърши. Така хем ще се облекчавате взаимно, хем няма да има въпроси от типа "Защо не си прибрал прането?! Нали те помолих да го направиш!".
И най-важното - запомнете, че всеки има свой собствен начин да се справи със стреса. Ако вашият работи за вас, то не значи, че ще помогне и на другите.
Избягвайте излишните съвети, а се опитвайте да разберете човека до вас. Задавайте му въпроси от сорта на "Какво мислиш, че би те успокоило?", ако в момента той се чувства тревожен, и след това се опитайте да се съобразите с желанието му.
Така ще бъдете най-полезни, а не когато давате безсмислени съвети, които в случая няма да съвпаднат с нуждите на другия.
Последната и най-ценна препоръка - обичайте се!
Не забравяйте да си го казвате и показвате, защото е доказано, че любовта има силата да пребори всички препятствия по пътя ни. Ако успеете да "спазвате" добре това правило, гарантирано е, че заедно ще се справите с всичко, дори с няколко седмици самоизлолация.
