Жълтите павета са тих и непоклатим символ на София, за който обаче имаме лошия навик да забравяме.
Да, те са си все там, постлали в златисто бул. "Цар Освободител", и напоследък напомниха за себе си, защото бяха извадени, поизтупани от градския прахоляк и пренаредени. И пак се започнаха отколешни спорове дали ще правим "ремонт на ремонта", или този път ще ни се размине по чудо.
Ако има една добра новина в тези дискусии, тя е, че сякаш чухме будилник, който ни напомни, че Жълтите павета са незаменими. Буквално.
Те са внос от Австро-Унгария, който успява да оцелее през две световни войни и който прави столицата ни малко или много уникална, защото такива блокчета просто вече няма и не могат да бъдат произведени, защото находището на специфичната глина е изчерпано. А и нещо повече, за разлика от сивите гранитни павета, тези са керамични и са доста по-крехки.
Независимо от това обаче, паветата ежедневно търпят интензивен трафик, понасят и протести, които нерядко включват тежка техника като трактори и камиони. Трафик, за който жълтите блокчета не са създадени.
Резултатът е като в предизборен слоган - видим. Дори и хора, които не разбират абсолютно нищо от градска инфраструктура и улични настилки, виждат с очите си как Жълтите павета стават на коловози, деформират се, блокчетата се напукват и рушат. Нека си го кажем направо - заминават си бавно, но сигурно.
Нашето нехайство към тези павета се споменава от време на време, само за да бъде забравено до няколко дена. През 2017 г. например паветата също са пренареждани и активисти алармират, че ако движението върху тях се запази непроменено, те ще се разрушат.
Решението, допълват те, е близо до ума - тази част от София да стане пешеходна зона. Съвсем логично за град, в който колите са по-важни от хората, идеята среща мощен отпор.
Сега въпросът с опазването на австро-унгарската реликва отново е на дневен ред и отново крайно срамежливо се повдига темата с тяхното дългосрочно опазване чрез създаването на пешеходна зона.
Все пак паветата могат да бъдат вадени и пренареждани, само ако са здрави, а последното от година на година става по-трудно и съмнително.
И през 2017 г., и пет години по-късно предложението Жълтите павета да станат изцяло пешеходни се посреща на нож. Столична община старателно избягва темата, а и е заета да обяснява, че ремонтът площада пред Народното събрание е качествен и добре изпълнен.
Обикновените хора пък директно отписват идеята, не без смислени аргументи, защото по бул. "Цар Освободител" има куп магазини, банки, хотели и други обекти, които пряко зависят от автомобилен трафик.
"Ще стане ад!", отсичат и шофьори, че и пешеходци, и сякаш с това темата се изчерпва.
Самият факт, че дори не искаме да поразсъждаваме дали и как булевардът с историческите павета може да стане пешеходен, е крайно обезпокоителен.
През 2017 г. датският архитект Ян Геел посещава София, анализира я и обяснява, че стратегията за развитие на града, ориентирана изцяло към автомобилите, е меко казано сбъркана. Думите му си остават глас в пустиня, който се разнася далеч по-бързо от упорития софийски смог.
Пет години по-късно прогресът към градски център, предназначен за хора, а не за коли, е мечта за шепа градски активисти и напълно невъзможен за всички останали.
Дори и онези, които не шофират, първо се замислят за трафика, а чак след това за собственото си удобство, камо ли за запазването на някоя културна забележителност като Жълтите павета.
Всъщност да мислим откъде ще мине отклоненото движение, как ще се снабдяват магазините и как депутатите ще стигат до работното си място не е наша работа. За целта има или поне би трябвало да има специалисти към Столична община.
Наша работа е обаче да сме по-смели и да настояваме за град, в който човекът е по-важен от колата, а историята е по-важна от трафика.
Град, в който Жълтите павета ще си останат на мястото още дълги години, а не в който ще бъдат съсипани и пратени в забвение след някой и друг спорадичен протест.
