Когато става въпрос за пари, милениалите са изправени пред все по-трудна задача. Световната финансова криза от 2008 г. ги удари болезнено, много от тях завършиха образованието си и дирекно стъпиха в закъсалата глобална икономика. Във Великобритания и САЩ младите професионалисти едва излизат от рекордно високите си студентски дългове. Цените на наемите стават почти непосилни, стандартът на живот се увеличава, заплатите не успяват да компенсират поскъпването.
Милениалите са по-зле финансово от родителите си. Ще догонват тяхното състояние чак до пенсионирането си, и то ако изобщо могат да си позволят да се оттеглят от работното си място.
Световният икономически форум предрича, че към 2050 г., когато милениалите на осемте най-големи пенсионни пазари по света започнат да напускат пазара на труда, разликата в натрупаните спестявания за пенсия ще е 375 трлн. евро. Това е повече от шест пъти повече от данните за 2015 г. - 59 трлн. евро. За този недостиг допринасят фактори като по-голямата продължителност на живота, намаляването на темповете на дългосрочния растеж и условията за него, и ниските нива на спестявания, съчетани с ниски нива на финансова грамотност.
Картината за бъдещето не изглежда розова, но може би има вариант, който да не е толкова мрачен.
Дали извънредният прилив на средства от бейби бумърите (родените между 1946-1964 г.) няма да промени съдбата на милениалите?
Родените в първите две десетилетия след края на Втората световна война са най-богатото поколение в историята и ще запазят статута си поне до около 2030 г.
Когато тази група предаде наследството си на по-младите членове на семейството, ще се прехвърлят активи с еквивалента на 3.5 трлн. евро. Този ‘бум на наследяване' ще постави днешните млади хора в позиция да се сдобият с рекордни суми.
Това ли е решението на финансовите им проблеми? Според главният глобален икономист на UBS Wealth Management Пол Донован - милениалите всъщност ще се окажат най-богатото поколение в историята.
Богатството не изчезва от икономиката. Бейби бумърите са по-многобройно поколение от милениалите. Затова тяхното имущество ще се консолидира, след като започне да се предава през поколенията. Казано по-просто: по-малко хора ще разпределят по-голямо богатство.
Все пак нещата не са точлкова прости. Икономистът от Университета в Бон Морис Шуларик обръща внимание, че този модел на прехвърляне на богатство би бил валиден само за „най-богатия 1 процент от хората в глобален мащаб".
Идеята за трупането на имущество с отложено ползване е приложимо към онези хора, които притежават толкова много пари и активи, че не могат никога да похарчат състоянието си. Стандартните икономически модели приемат, че човек спестява за старините си, а после използва спестяванията, за да покрива разходите си, когато вече няма ежемесечни доходи. В края на живота той има известно наследство, но то не е толкова много.
Данните от юни 2018 г. на Федералния резерв на САЩ потвърждават това предположение.
Само 2% от завещанията между 1995-2016 г. са включвали суми около или над $1 000 000. Тези пари, от своя страна, съставят над 40% от прехвърляните богатства.
Нещо повече - не е оправдано да се приеме, че бейби бумърите ще запазят активите си чак смъртта си. Домът и земята може да бъдат заложени или продадени, за да може да се поддържа даден стандарт на живот при навършване на пенсионна възраст. Тези активи отново няма да изчезнат от икономиката, но няма и да бъдат предадени на следващите поколения.
Дори наследството да се отрази позитивно на богатството на милениалите, моментът, в който ще се случи това, ще е от решаващо значение. Анализ за демографията на богатството на Фед показва, че има 34% по-ниско натрупване на богатство от очакванията при домакинствата, оглавявани хора, родени през 80-те години. Тези семейства наближават важни финансови периоди - купуване на собствено жилище, отглеждане на деца, спестяване за пенсия - но влизат в тях с по-малко пари.
Внезапният прилив на средства в бъдеще няма да им помогне да се справят с днешните си финансови задължения.
Ако сте сред милениалите, които се надяват на бързо забогатяване, моделът на Пол Донован вероятно не важи за вас. Очакването на наследство не може да бъде основният ви план за оцеляване, а дори и тогава може да се наложи да чакате твърде дълго.
По-възрастните поколения продължават да имат затруднения със спестяването за пенсия - живеят по-дълго от своите родители, но с по-малко пари. Милениалите може да изберат дали да продължават да залагат на изпитана и доказано работеща стратегия: влагане на пари в инвестиционни инструменти с по-малка волатилност.
Позитивите на по-високите лихвени проценти в икономиката не са толкова вълнуващи като богатството, внезапно дошло от нищото, няма спор. Но нали милениалите са свикнали да вземат това, което могат да получат?
