Досега сме ставали свидетели на няколко инициативи, чиято цел е да задълбочат икономическата връзка между Америка и Европа: NTA and NTMA, TAD, TED and Tafta. Слава богу, те не прераснаха в нещо повече от инициативи и постепенно биваха забравяни. Ала ето че сега следващият опит с подобни цели отново е на дневен ред.
Бизнес-лобитата и от двете страни на океана тръпнат в нервно очакване. Бизнесът подкрепя тази инициатива, политиците ще се примирят с нея, а и по принцип свободната търговия е нещо добро. И все пак, последните планове за нейното въвеждане вероятно ще бъдат посрещнати с огромен скептицизъм.
Лош знак за останалата част от света
Всъщност митата имат огромна роля в презатлантическата търговия само защото обемът на търгуваните стоки е огромен. За износа си към САЩ през 2010 г. европейските химически компании са заплатили около 700 милиона евро под формата на мита. При все това, средната стойност на митническите ставки е едва 2.25 на сто.
Премахването на мита с такива мащаби ще бъде голямо облекчение за бизнеса, ала то няма да допринесе с нищо за цялостния икономически растеж. Ето защо има нужда от пробив не в митата, а в нетарифните бариери.
Потенциалът в тази насока обаче е ограничен, тъй като влиятелни заинтересовани страни като фермерите биха се възпротивили, а и понеже като цяло тези мерки няма да срещнат широко обществено одобрение.
Американското законодателство вече се възползва от това, за да блокира по-задълбочената хармонизация на разрешителните за производство и дистрибуция на лекарства. Европейците пък не желаят да внасят третирано с хормони телешко месо и генно-модифицирана царевица от САЩ, а американците от своя страна се страхуват от бактериите в натурално произвежданото френско сирене или вносното месо.
Дълбочината на разрива в мненията вече бе разкрита при преговорите за многостранна търговска либерализация, още известни като "Кръга преговори Доха", който се точи от 2001 г. насам.
Ако не друго, едно трансатлантическо споразумение за свободна търговия ще се окаже пълно с празноти - и това е голям проблем. С едно незавършено споразумение между ЕС и САЩ, два от най-мощните търговски блока в света ще поставят "лош пример за други зони на свободна търговия", предупреждава Ролф Лангхамер от Института по световна иконоима в Кил.
Страните извън споразумението ще бъдат в неизгодно положение
Ако Европа и САЩ се споразумеят помежду си и либерализират търговията си, всички други държави автоматично ще бъдат дискриминирани. Голямата опасност, която крие това, е че в крайна сметка ще се получи едно пренасочване на търговските потоци, а не генериране на нови такива. Освен това, останалата част от света би могла да интерпретира едно такова споразумение като "изключване, а може би дори и шантаж над трети страни," твърди Лангхамер.
Министерството на икономиката в Берлин настоява, че именно заради това ЕС трябва да се увери, че споразумението ще бъде отворено и за други държави. И все пак едно споразумение, чието сключване е изисквало огромни усилия, надали ще бъде преразглеждано наново заради появата на нови участници в него. Накрая то ще се основава единствено и само на простичкия принцип, че "който не плува, потъва".
Смъртният одър на "Доха"
"Кръгът преговори в Доха" е стигнал до задънена улица и е съмнително дали някога изобщо ще бъде завършен. Търговският съюз между ЕС и САЩ би могъл да изпрати сигнал, че най-накрая е настъпила ерата на двустранните търговски споразумения. С всяко ново споразумение обаче общата световна търговия не става по-свободна, а дори напротив - още по-заплетена.
Индийският професор Джагдиш Бхагвати, който понастоящем преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк, е един от най-уважаваните експерти по търговията в световен мащаб.
Според него съществува опасност Европа да бъде изместена от позицията на движеща сила в една евентуална многостранна търговска либерализация: по негови думи, ако се стигне до трансатлантическо споразумение, "европейците ще трябва да обръщат по-голямо внимание на интересите на САЩ и техните лобистки групи".
Фокус върху не най-правилния търговски партньор
Презокеанската търговия е в разцвета си през последните години, което е и причината много индустриални и бизнес сдружения да притискат правителствата и от двете страни на Атлантическия океан да ускорят процесите по сключване на споразумението. Ала играта отдавна вече се измества в други посоки - а именно Азия и Латинска Америка.
Световният икономически експерт Лангхамер се опасява, че едно трансатлантическо споразумение би навредило на търговския баланс на Европа, спъвайки икономическите отношения на ЕС с изгряващите икономики.
Джагдиш Бхагвати също вижда ситуацията по подобен начин. От европейска перспектива, проектът като цяло "не е добра идея". По отношение на търговията, Европа е по-гъвкава в сравнение със САЩ - заради инициативата "Всичко освен оръжие" (EBA), която дава възможност на най-бедните държави да изнасят стоките си, без да бъдат облагани с мита в рамките на Европа (с изключение, разбира се, на оръжие).
"Именно заради това ЕС трябва да се откаже от плановете си. В противен случай само ще отслаби позициите си. А и освен това, за развиващите се държави е по-добре да няма такова споразумение".
