Как инцидентът с MH17 приклещи Путин в ъгъла

В объркания свят на постсъветската политика малко неща се знаят със сигурност, но наличните към момента доказателства за катастрофата с малайзийския пътнически Боинг в момента сочат пряко към проруските сепаратисти като извършители на военния удар, свалил самолета и причинил смъртта на 298 пътници на борда му.

Ако това световните сили се обединят около този извод, след като всички факти станат известни, последиците за Владимир Путин ще бъдат много сериозни.

До момента Путин доста умело използваше разделението сред международната общност; той се възползваше от конфликтите между правителства, понякога дори ги провокираше, и усещаше кога неохотата на определени страни да действат би му осигурила по-голяма свобода за политически маневри.

Засега успява да избегне по-тежки санкции в отговор на анексирането на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна. Германия - заради нежеланието си да нарушава икономическите си връзки - изигра решаваща роля в ограничаването на мащаба на санкциите от Запада. Путин успя да се възползва от наличния кредит на доверие към Русия от страна на развиващия се свят, за да преодолее заплахата от пълна международна изолация.

MH17 обаче излага всичко това на риск

Най-големият проблем на Путин в тази ситуация е, че изключително много от жертвите в MH17 са граждани на Европейския съюз - повече от половината са от Холандия. А холандците са неумолими в употребата на инструментите на ЕС, за да получат възмездие, когато някой вреди на техните интереси - достатъчно е да питате Сърбия.

Началото на преговорите за присъединяване към ЕС на Сърбия бе еднолично блокирано от Холандия, докато Белград не предаде генерал Радко Младич на трибунала за военни престъпления в Хага през 2011. Реакцията на Холандия беше предизвикана от тежко унижение на победените холандски военни миротворци, които били принудени от Младич да съучастват в клането в Сребреница през юли 1995 г.

Сега, след като Холандия изгуби 193 свои граждани в катастрофата на MH17, със сигурност ще настоява за европейска солидарност под формата на много по-силна реакция на кризата.

А това ще затрудни изключително много Германия в удържането на фронта срещу разширяване на санкциите.

Доминиращият възглед сред лидерите на ЕС е, че сраженията в Източна Украйна трябва категорично да се прекратят и че Русия носи основната отговорност за дългата им продължителност. Тази позиция силно сближава европейската и американската перспектива за ситуацията и създава потенциал за много по-единна политика на Запада по отношение на Русия.

Друг проблемен фактор за Путин е, че украинската криза за първи път засегна и развиващите се страни, при това по изключително сериозен начин.

До момента конфликтът ангажираше основно Русия и Запада. Латентното недоверие спрямо САЩ и ЕС от страна на много от развиващите се държави пораждаше ако не истинско одобрение, поне симпатия към руските действия.

Основна цел на дипломацията на Путин след Крим бе да капитализира тази симпатия, за да увеличаи свободата си за действие и да намалява зависимостта на Русия от Запада. Путин бързо сключи газова сделка с Китай и се възползва максимално от участието си в скорошната среща на високо равнище на БРИКС. Но нелепата смърт на малайзийски и индонезийски граждани на борда на MH17 сега го поставя в неприятна обяснителна позиция спрямо и без това малкото страни, които застават зад него.

Усещайки, че губи военното си предимство спрямо натрупалото смелост украинско правителство, Путин прекара миналата седмица в подготовка за мощна ескалация на руското участие в събитията в Източна Украйна. Руски сили се ангажираха много по-директно в сраженията. Обвиненията, че украинската армия стреляла по обекти на руска територия, също целяха да създадат повод за интервенция.

Но заради инцидента с MH17 Путин отново се оказва в неизгодна позиция. Сега той не може да се оправдаe, че неохотно е бил въвлечен във военните действия, защото вече влезе в позицията на агресора.

Американският посланик в ООН Саманта Пауър бе изключително директна в посочването на виновен за случилото се: "Русия може да сложи край на тази война. Русия трябва да сложи край на тази война", каза тя в речта си пред Съвета за сигурност в петък. Очаква се Западът да постави ултиматум на Русия да спази поетите по-рано ангажименти и да укроти сепаратистите, като ги доведе на масата за преговори.

Ако Путин откаже, ударът, който ще понесе, е двоен

Първият ефект от подобен отказ би бил, че украинското правителство ще има много по-голяма свобода да продължи и завърши "антитерористичните" си операции срещу проруските сили.

Вторият резултат е допълнително затягане на санкциите от Запада. Ако в тях се включат т.нар. "секторни санкции", обхващащи цели икономически браншове, ефектът ще е много сериозен, особено сега, когато руската икономика изглежда крайно уязвима.

След като удържаше тактическо предимство през по-голямата част от последните четири месеца, Путин изведнъж е изправен пред неудобна дилема. Ако откаже да сътрудничи за деескалация на кризата, опасността от по-дълбока международна изолация и реални икономически затруднения става напълно възможна.

Изоставянето на сепаратистите обаче ще доведе до загуба на политически лостове в Украйна и дори още по-голяма загуба на имидж в Русия.

На чисто национално равнище, Путин се справяше добре с кризата до момента. Рейтингът му, който спадна преди 2 години, сега отново е на почти рекордни нива. Той постигна този пик, като възбуди националистическите страсти, които обаче не е в състояние да контролира напълно.

Каквато и стратегия да избере, лидерската му позиция няма да остане незасегната.