В продължение на повече от десетилетие китайските политически и корпоративни лидери си проправят път към световните пазари в Азия, Африка, САЩ и Латинска Америка с готовност за щедри инвестиции, която сякаш няма засищане.
Колкото повече Китай се утвърждава като световна сила, толкова по-трудно е да се игнорира все по-нарастващото й влияние в Европа.
Само за последните 10 години Китай е изкупил или е инвестирал в активи, чиято стойност се изчислява на най-малко 318 млрд. долара в Европа. Близо 360 европейски фирми са откупени от частни или държавни китайски инвеститори - от италианския производител на гуми Pirelli до ирландската авиационна лизингова компания Avalon.
Китайски дружества притежават частичен или пълен контрол в най-малко 4 летища, 6 морски пристанища, вятърни електроцентрали в девет държави и 13 професионални футболни отбора.
Мащабът и характерът на някои от тези вложения предизвикват притеснения сред ръководителите в ЕС. Ако Източна и Южна Европа се радва на готовността на Китай да плаща за критично важна инфраструктура, интересът на Пекин на Запад се концентрира върху високо-технологични компании.
Ангела Меркел и Еманюел Макрон настояват за обща стратегия за справяне с непрекъснатия натиск на Китай над Европа, макар че опитите им се сблъскват с известна съпротива от някои страни в периферията на ЕС.
Германия е на второ място след Великобритания по най-голям брой сделки с китайски компании в периода 2008-2018 г., показва мащабен анализ на Bloomberg върху инвестициите на Китай в Европа. Общо 225 сделки са сключени за последните десет години на стойност 20,3 милиарда долара. Най-голямата сделка е придобиването на производителя на индустриално и роботизирано оборудване KUKA AG от Midea Group Co. на цена от 4 млрд. долара през 2016 г.
В България са регистрирани общо 7 сделки с китайски дружества с обща стойност 43,5 млн. долара, като най-голямата беше придобиването на софтуерната компания MM Solutions от Thunder Software Technology Co. за близо 37 милиона долара през 2017 г.
Данните на Bloomberg донякъде подценяват реалния мащаб на китайските амбиции в Европа, защото не включват информация за 355 сливания, инвестиции и съвместни предприятия, чиито параметри не са публично известни. По преценка на изданието, стойността на тези сделки може би надминава 13 милиарда долара. Не са включени и инвестициите в недвижими имоти "на зелено" и операции на фондовия пазар, чиято обща цена се изчислява на около 40 млрд. долара. Под чертата е и придобиването на дял от компанията-майка на Mercedes - Daimler AG, от директора на концерна "Geely" Ли Шуфу в началото на годината.
Няма друго място, в което наливането на пари от Китай да е по-видимо от Лондон.
В централните финансови райони като Сити и Канари Уорф са изкупени около дузина небостъргачи с офиси от китайски инвеститори.
През 2016 г. са регистрирани най-скъпите сделки на Китай в Европа. Това е годината, в която Националната химическа корпорация на Китай (ChemChina) обяви, че ще купи швейцарския производител на пестициди Syngenta AG за 46,3 млрд. долара. Сделката беше приключена едва в началото на 2018 г.
Така или иначе има ясна възходяща тенденция в последните години. Ако преди 2014 г. са отчетени по-малко от 20 млрд. долара китайски инвестиции в Европа, с всяка следваща година обемът се увеличава. За сметка на много по-високия брой сделки, средната цена на придобиванията или вложенията постепенно спада - от 740 млн. долара (през 2008/2009) до 290 млн. долара (2016/2017).
Повече от половината от китайските инвестиции в Европа са концентрирани в петте най-големи икономики, само във Великобритания стойността им е 70 млрд. долара за последните 10 г.
Именно това е причината за разделението в позициите на европейските столици по въпроса доколко отворен трябва да бъде континентът към китайските инвестиции.
Германия, Франция и Италия настояват за общоевропейски механизъм за мониторинг на инвестициите от Китай, подобен на тези системи, които съществуват в САЩ и Австралия.
В същото време, страни като Гърция, Кипър и Португалия се обявяват против подобно предложение, което може да застраши възможностите им да привличат така необходимия капитал.
България подкрепя позицията на големите икономики в ЕС, но с определени условия, посочва Bloomberg.
8 от 10-те най-големи компании, извършили сделки по придобиване в Европа, са притежавани или подкрепяни финансово от китайската държава. Други 30 компании са собственост на провинциалните или общински власти в Китай.
Прозрачността по въпроса кой стои зад тази огромна търговска активност е от важно значение, за да се разбере как тя се вписва в стратегическите външнополитически цели на страна като Китай.
