Представете си свят, в който битовите отпадъци са ресурс - вместо да се пилее, се превръща в нови продукти, суровини, газ или поне топлина. Е, Швеция почти го е постигнала.
Над 99% от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че страната е преминала през своеобразна революция в рециклирането в последните десетилетия, като се има предвид, че само 38% от битовите отпадъци са рециклирани през 1975 г.
Сега центровете за рециклиране като общо правило са на не повече от 300 метра от който и да е жилищен район. Повечето шведи разделят целия боклук в домовете си, който може да бъде рециклиран, и го изхвърлят в специални контейнери в блоковете си или го оставят в център за рециклиране. Много малко други държави могат да се похвалят със сметища, в които пристига по-малко боклук.
Все повече рециклиране
Вейне Уиквист, изпълнителен директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране ("Avfall Sverige"), все пак смята, че шведите могат да постигнат и още повече, като се има предвид, че почти половината от битовите отпадъци се изгарят, тоест се превръщат в енергия. Той обяснява, че повторната употреба на материали или продукти означава употреба на по-малко енергия за създаването на продукт, изгарянето му и създаването на нов.
"Опитваме се да "се изкачим нагоре по стълбицата на отпадъците", както казваме - от изгаряне към рециклиране на материали - като насърчаваме рециклирането и работим с властите", казва той.
Междувременно шведските домакинства продължават да събират разделно хартията, пластмасата, метала, стъклото, електрическите уреди, осветителните крушки и батериите. Много общини насърчават и потребителите да практикуват разделно събиране на хранителните отпадъци. И всички те се използват повторно, рециклират или компостират.
Хартията се превръща в хартиена маса, бутилките се използват наново или се разтапят и превръщат в нови продукти, пластмасовите контейнери стават пластмасови суровини; храната се компостира и се превръща в почва или биогаз чрез сложни химични процеси. Сметоизвозващите камиони често се движат с рециклирано електричество или биогаз.
Замърсената вода се пречиства до състояние, при което да е годна за пиене. Специални камиони обикалят из градовете и прибират електрониката и опасните боклуци от рода на химикали. Аптеките приемат останали неизползвани лекарства. Шведите отнасят по-големите си отпадъци, като използвани телевизори или счупени мебели, в центровете за рециклиране в периферията на градовете.
От боклук - в енергия
Ако разгледаме по-отблизо 50-те процента от битовите отпадъци, изгаряни за получаване на енергия, ще установим, че боклукът е относително евтино гориво и с течение на времето Швеция е развила голям капацитет и умения в ефективната и финансово изгодна преработка на отпадъци. Швеция дори внася около 700 000 тона боклук от други държави.
Оставащите след изгарянето въглени са около 15% от теглото преди изгарянето. От тях се отделят и рециклират метали, а остатъците като порцелан и плочки, които не изгарят, се пресяват, за да се извлече чакъл, използван при строителството на пътища. Около 1% все пак остава, като той се изхвърля в сметища.
Пушекът от инсинераторите е съставен на 99.9% от нетоксичен въглероден двуокис и вода, но все пак се филтрира през сухи филтри и вода. Сухите филтри се съхраняват, а утайката от замърсената филтърна вода се използва за запълване на изоставени мини.
В Швеция изгарянето на боклук за получаване на енергия не е спорна практика, докато в други държави, например САЩ, е обект на ожесточени дебати.
Какво може да се прави по-добре
Ханс Враде ръководи отдела за отпадъци и химикали в Шведската агенция за защита на околната среда ("Naturvardsverket") и според него е време да бъде въведен по-висока такса за събиране на битови отпадъци.
"Това би повишило информираността на всички за проблема", казва той.
Заедно с правителствени агенции и корпорации, Враде е разработил план за действие за превенция на изхвърлянето на отпадъци, включително методи да бъдат насърчавани производителите да правят продукти, които траят по-дълго. Агенцията също така обмисля да предложи данъчни отстъпки за ремонти на определени продукти.
"Финансираните от правителството реклами как да се избягват хранителните отпадъци също помагат", казва той. "А употребата на по-малко токсични съставки в производството означава по-малко продукти, които се нуждаят от скъпа преработка".
Компаниите също се ангажират с проблема
Някои шведски компании доброволно са се присъединили към стратегията за намаляване на отпадъците. Например H&M приемат използвани дрехи от потребителите в замяна на купони за отстъпки като част от инициатива, наречена Garment Collecting.
Компанията Optibag пък разработи машина, която може да сепарира цветни торбички с отпадъци. Така хората могат да хвърлят храната в зелени торбички, хартията в червени, а стъклото или метала в торба с някакъв друг цвят. В самия център за рециклиране, Optibag може да сортира автоматично торбите - и така да се елиминират центровете за сортиране на отпадъците.
Южният шведски град Хелсингборг дори е поставил кофи за боклук на обществени места, снабдени с високоговорители, възпроизвеждащи приятна музика - все в името на рециклирането.
Изпълнителният директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране Уиквист все пак смята, че перфектното рециклиране е възможно - и е идея, към която си заслужава да се стремим.
"Нулев отпадък" - това е нашият девиз", казва той. "Бихме предпочели да се генерират по-малко отпадъци, и всички получени отпадъци да се рециклират по някакъв начин. Перфектното рециклиране може и никога да не се случи, но със сигурност е завладяваща идея."