Как да забогатеем? Има хиляди ръководства по въпроса и разбира се никое от тях не дава правилния отговор. Въпреки това повечето хора си мечтаят да са богати, но само малцина го постигат.
Да ви кажа ли как да забогатеете? Първо престанете да мислите за парите като средство за размяна и спестяване. Започнете да мислите за парите като за мерна единица, с която можете да измерите почти всичко.
После помислете колко струвате и как можете да вдигнете цената си? След като намерите отговора на втория въпрос вече ще знаете как да станете по-богати, отколкото сте сега. Това няма да стане за миг, пазарът първо трябва да оцени вас, вашите умения или продуктът на вашето предприятие. Но при всички случаи става въпрос за добавената стойност, която сте вложили.
Защо някои хора са по-богати от другите? Защото другите хора ги оценяват по-високо. Ето защо, ако просто искате да станете богати, за да имате пари, това вероятно никога няма да се случи. Дори да спечелите на хазарт или от лотарията, вие просто ще обеднеете, заради лоши инвестиции или заради инфлацията, която на малки хапки ще погълне печалбата ви.
Да имате добра идея също не е достатъчно, вие трябва да можете да я продадете, т.е. да получите оценката на пазара, за да я реализирате. По същия начин стоят нещата ако вашата компания е разработила добър продукт или услуга. Това е само първата стъпка към успеха.
И ако казаното дотук ви звучи като общи приказки или опит да ви се продаде нещо, което не искате да купите, то нека да придадем по-конкретни измерения на идеята за богатството.
Нашите баби и дядовци са възпитани с мотото "залудо работи, залудо не стой". Но в резултат на цялото им трудолюбие, България не е станала богата държава като Швейцария например.
С изключение на едно привилегировано малцинство българите са бедни. Средните доходи в страната, дори претеглени през паритета на покупателната способност, са най-ниските в Европа и изглежда, че това няма да се промени скоро.
За периода 2000-2012 г. доходите на българите са нараснали 2.3 пъти. В същото време разходите за труд са се увеличили 2.7 пъти. А потребителските цени са скочили двойно. Т.е. реалният ръст на доходите, претеглен спрямо инфлацията, е 30%, но при покачване на разходите за труд със 70%. За въпросните 12 години обаче производителността на труда на българите се е повишила с 40%.
С други думи да се произвежда нещо в България става все по-скъпо и то не защото хората стават по-богати, което би било добре, тъй като би довело до ръст на номиналния размер на вътрешния пазар. А защото производството на стоки и услуги е свързано с все повече допълнителни разходи.
Тук трябва да обърнем внимание на друго народно мото, станало особено популярно в последните години на комунизма - "ние се правим, че работим, те пък се правят, че ни плащат".
Ниските заплати сами по себе си са фактор, който ограничава производителността на труда. Това не е въпрос на мързел, а на оценка - трудът на мнозинството от българите се оценява евтино и те нямат стимул да добавят повече стойност от минимално изискваната от работодателя.
В Западна Европа мнозинството от хората инвестират постоянно в себе си и развитието си в професионален аспект. Най-големи са тези инвестиции в скандинавските страни, ето защо и доходите там са най-високите в Европейския съюз.
И тук не става въпрос за това колко работи даден служител, а какъв е резултатът от труда му. Шивачката в българското предприятие, произвеждаща дрехи за италиански марки, се труди много повече и като работно време и като брой на произведените продукти, от дизайнерите, проектиращи дрехите в Италия, но получава много по-малко.
Процесът обаче е двупосочен. Когато пазарът на труда предлага висококвалифицирани кадри, това привлича инвестиции в производства, които създават по-голяма добавена стойност.
Това, че много българи вярват, че не си струва да инвестират в професионалните си умения, привлича работодатели, които дават ниски заплати и ограничени възможности за кариерно развитие. Наличието на евтина трудова сила е предпоставка за инвестиции в производства с ниска добавена стойност.
А ЕС освен всичко друго е и единен пазар на труда, което означава, че за един добър специалист в дадена област в България не би било проблем да си намери работа в другите държави от общността.
На практика всеки, който инвестира време в професионалното си развитие, вместо да чака някой да му вдигне заплатата, може да постигне напредък по отношение на доходите си.
Вместо това много от българите искат да забогатеят и тъй като няма как да направят това с честен труд, търсят други начини. Ето защо страната ни има най-голямата, като дял от брутния вътрешен продукт, сива икономика в Европа.
Дали ще се трудиш в сивия сектор или не, правилото за търсенето и предлагането обаче остава в сила.
Парите измерват това, което можеш да предложиш на пазара.
И когато човек отиде в магазина да си купи сирене, той не го купува с пари, а с квалификацията и труда си.
Но понякога сиренето наистина е с пари. Това се случва, когато държавата решава да се намеси на пазара и да направи хората по-богати и бизнесът по-успешен. Тогава точността на парите като мерна единица бива изкривена.
Вдигането на пенсиите и минималната заплата има смисъл, тъй като те наистина са прекалено ниски, за да изпълняват ролята, с която са въведени.
Пенсиите трябва да дават добър стандарт на живот на хората, които са твърде възрастни, за да се трудят пълноценно. В България те са прекалено ниски, най-вече заради факта, че по времето на комунизма пенсионните фондове бяха нагло източвани от държавата, за да се поддържа високата изкуствена заетост в държавните предприятия. За целта се използваха не само парите от пенсиите, но и всички видове спестявания на населението.
И когато пазарният балон на плановата икономика се спука, хората останаха без спестявания. Голяма част от парите просто липсваха, а напечатването на нови, за да се компенсира тази липса, доведе до хиперинфлация и обезцени вложенията на населението. Ето защо пенсионната система на страната на практика заработи през 1998 г. и оттогава се намира в перманентна криза, заради големия брой заварени пенсионери и негативните демографски тенденции.
А минималната заплата има за цел да гарантира задоволяването на първостепенните нужди на работещите и техните домакинства. Нещо, което в сегашния си размер от 340 лв., тя няма как да прави за голяма част от населението на страната.
Но държавата се меси и по други начини. Най-вредният от тях са субсидиите. Ако едно предприятие не е ефективно, то няма да стане по-ефективно с наливане на пари в него. Ако мислим за парите като за мерна единица, то трябва да се запитаме защо пазарът оценява ниско даден бизнес.
Когато държавата дава пари на производителите на тютюн, домати и т.н., чието производство е нерентабилно, тя може да ги накара да продължат да произвеждат, но тяхното препитание ще зависи изцяло от нея. Нещо повече, те няма да имат стимул да търсят по-ефективни начини за производство или да се насочат към по-високо оценявани от пазара продукти. Тази зависимост може да бъде много изгодна за политиците, но е вредна за хората, които са попаднали в нейния капан, за развитието на икономиката, за свободата на пазара и за демокрацията в страната.
Защо доматите в България са турски, гръцки и македонски?
Защото има обективни фактори, които правят производството на домати у нас неконкурентоспособно, като например отчайващото състояние на напоителните системи за земеделие. Т.е. ако държавата, вместо в субсидии за дребни, неконкурентни производители, които няма как да правят икономии от мащаба на продукцията си, инвестира в по-добра инфраструктура за земеделие и комасация на земята, то доматите на пазара в един момент могат да станат български.
Очевидно доходите и производителността на труда зависят в голяма степен и от наличната публична инфраструктура, както и от това доколко държавата изкривява пазара със субсидиране.
Проблемът на субсидиите е, че не са инвестиции, т.е. не търсят възвращаемост на вложения капитал.
Но инвестициите също могат да са пречка за икономиката, създавайки балони на пазара.
Кога една инвестиция е полезна?
Когато създава стойност за икономиката, надхвърляща първоначалното вложение и печалбите на инвеститора. Например изграждането на завод или ИТ компания, може да бъде такава инвестиция. Тук измерването на ефекта от инвестицията трябва да включва свързаните производства, подобряването на квалификацията на служителите, техните доходи, данъците, цената на изградената инфраструктура, достъпът до нови технологии и ноу-хау за бизнеса и т.н.
Но българската икономика има сериозен проблем с привличането на качествени инвестиции. Това се дължи както на ниските доходи и малкия вътрешен пазар, така и на покачването на разходите за труд и липсата на достатъчно квалифицирани служители.
А липсата на инвестиции спира развитието на икономиката и нарастването на производителността на труда, доходите и потреблението.
И какво прави държавата? Обявява износа за основен приоритет. Не е вярно, че една икономика трябва да внася повече, отколкото изнася, за да просперира. Всъщност зависи какво точно се внася и изнася. Ако внесените стоки и услуги създават стойност, то те могат да са двигател на растеж и без да има износ. Вносът на производствена техника е полезен за растежа на икономиката. Същото важи и за вноса на камиони, но не и за вноса на луксозни джипове например. Защо? С камионите се транспортират продукти, което спомага за търговията и производството. Докато луксозният джип е купен, не защото може да генерира стойност, а защото е скъп, т.е той е пасив за икономиката като цяло.
Последното важи и за евтината кола на старо, която обаче е купена, защото е евтина. Тя пак е пасив, който не генерира стойност, а загуби, тъй като, ако се отчетат разходите за амортизация и гориво, често са налице по-евтини и ефективни начини за придвижване. Въпреки това България е една от автоморгите на Европа.
И така, какво пречи на българите да забогатеят?
Политиката на държавата, липсата на качествени инвестиции, липсата на качествени инвеститори, структурата на вноса и износа, структурата на производството, свитият вътрешен пазар, ниската производителност на труда и ниските доходи.
Въпреки всички тези проблеми обаче основната пречка си остава манталитетът на хората. Забогатяването не е въпрос на количество труд, интелект или късмет, а на развитие. Единственият начин да станете по-богати е да се развивате като личности и професионалисти. Това не е лесният, но пък е сигурният път към успеха, защото рано или късно оценката на останалите хора за вас и вашите умения ще се повиши, а с нея ще нараснат и доходите ви.
Единственият начин една икономика да просперира е хората в нея да се развиват. Ето защо напредъкът на България не зависи от политиците, чуждестранните инвеститори или глобалните пазари, а от инициативността на всеки един от българите.
Това е най-добрата статия, която съм чел в последните месеци. Имам само две забележки. Първо, мисля че известна доза оптимизъм няма никак да ни е излишна. Не е нужно да казваме "Най-бедните в Европа сме". В континента Европа, има поне 5 по-бедни държави от нас. Дори в ЕС не сме най-бедни, понеже GDP PPP ни е 14.500 per capita, на Румънците е 13к. На други страни от Балканите - Greece - 24k, Serbia 10.6k, Macedonia 10.8k, Turkey 15.8k, Montenegro 12k, Albania 8k. Така, мисля че ясно се вижда, че всъщност не сме толкова зле на фона на състоянието на региона. Дори сме над средното за Балканите. И малко позитивизъм не е излишен. Според мен "на опашката на ЕС" звучи по-добре и на всичкото отгоре е по-коректно. Пък и почти най-бедни в клуба на богатите всъщност не изглежда толкова зле, нали? Втората ми критика е към секцията с доматите. Според мен напсианото там е вярно, но все пак мисля, че основната причина отбягва на автора. И тя според мен е прекалено издутата верига Производител > Дистрибутор > Дистрибутор -> Дистрибутор -> Дирстрибутор -> Клиент Като всеки един от тея си взема margin-a и накрая бг доматите стават неконкурентни. Поздрави на автора, наистина стойностна статия!
Браво, много истина има в тази статия. Надявам се повече хора да имат куража да осъзнаят личната си и обществена отговорност. Може би тогава България ще успее да реализира потенциала си.
Наближи ли време за избори и почват да изплуват всевъзможни икономически гурута и социални месии. И се убеждавам, че на българина все му трябва някой да го гали по главичката и да му обещава. А той да гледа в очите и да вярва. Толкова безмислени общи приказки на едно място скоро не бях чел.
Демек Родриго не се намеси под статията за басови доход, но тук изтропа, че било безмислици. Надявам се е било погрешка. А българина действително има нужда да му се обясняват бавно и методично елементарни неща. Толкова неграмотен икономически народ предполагам и е екваториална Африка няма. Всъщност там има ли толкова ужилени от финансови пирамиди, колкото във Варна?
Накълван текст скачащ от известен термин на известен термин. Аз май не съм съгласен с повечето тези на автора. Пък може би не ги и разбирам. Чета чета, а акъла ми все за озверяли мутри с черни джипове и за хидроинженери си мисли. Автора да иде да опита да "комасира" 10+10 декара където и да е у Добруджа и да видим как ше му се получи Интересно ще е съотношението "комасирани декари" : "инкасирани попадения с бухалка в главата".
Родриго статията за "басови доход" не я е чел, имаше доста работа тези дни.
"Процесът обаче е двупосочен. Когато пазарът на труда предлага висококвалифицирани кадри, това привлича инвестиции в производства, които създават по-голяма добавена стойност." Единственото, което пазарът търси е евтина работна ръка и сигурност за инвестициите си. Едното го има в България, а другото липсва. Инвестират в Китай. Средно статистическият китаец обаче е твърде далеч от персоналното забогатяване... Популистка статия!
Ма то изобщо което и изречение да хванеш от тази статия все е пълно със много спорни и направо невярни неща. Аз като просто момче, с незавършен техникум ше коментирам тва: "Последното важи и за евтината кола на старо, която обаче е купена, защото е евтина. Тя пак е пасив, който не генерира стойност, а загуби, тъй като, ако се отчетат разходите за амортизация и гориво, често са налице по-евтини и ефективни начини за придвижване." Според автора, за да ходя на работа в мутроград-Варна (град без метро и с изнервяща автобусна мрежа), би ми било къде къде по-изгодно да си купя едно ново Ауди А4 (примерно). Според автора, на мен ми е много по-изгодно да дам 50-60 хиляди аз Аудито, по 2 бона на година за каско + 500-700 лева за данък. Също ще съм на голяма далавера да го обслужвам при официалния дилър и да давам по още 500-600 лева на всяка смяна на масла и филтри а? Кое, авторе, ми гнерира повече загуби - 60К + още 3-4К на година за Аудито или 3К за Голф + още максимум 1000К за обслужване и някой и друг ремонт. а?
Борачо То ако го сравниш с космически ракета ще си още по-прав, само дето въобще не става въпрос за сравнение на стара кола с нова. Или просто бързаше да напишеш нещо? Сравнението е между кола и по-евтини начини за придвижване, а във Варна не съм чул да са спрели градския транспорт и хората, които нямат коли не съм чул да не излизат от вкъщи. А ако с колата не вадиш пари, то тя е пасив. Само с парите за Гражданаската може да се возиш 200 пъти в рейса. А с 1000-та кинта за обслужване може да се возиш още 1000 пъти....
Оня, аз се оглеждам да си купя още 1 кола, ти къде ме пращаш по автобусите не знам... Заебете я таз социалистическа схема с пъблик транспорта у БГ, аз се чувствам нормален човек и искам да си пътувам като такъв. Тоест - пъблик транспорта отпада веднага А и специално за мутроград-Варна, питай ако имаш приятели там кво мислят за транспорта, системата и удобството му. Не е съвсем зле но не може да се мери по никакъв начин с удобството на Голфа. Просто няма какво да им сравняваме. ОК нека не се отклонявам. Автора със сигурност няма реална представа кво е БГ и единствената икономика която знае е тази в учебника, доста неприложима в БГ-битието. Да разгледаме и друго увиснало, безсмислено и нереално за БГ твърдение на автора: > "После помислете колко струвате и как можете да вдигнете цената си? След като намерите отговора на втория въпрос вече ще знаете как да станете по-богати, отколкото сте сега. Това няма да стане за миг, пазарът първо трябва да оцени вас, вашите умения или продуктът на вашето предприятие. Но при всички случаи става въпрос за добавената стойност, която сте вложили." Повествователя много удобно забравя да обясни кой "БГ-чорбаджия" аджеба ще се бръкне ей така да ми кихне 2-3К заплата (във мутроград-Варна например ) щото съм бил имал квалификация и много съм учил. Отговора в най-добрия случай е симпатичен отказ в стил "Да, би ни свършил добра работа, наистина знаеш нещата, но не можем да даде 2К. Та нашите дългогодишни служители взимат най-много 1.5!" Отговора в повечето случаи е "шъ ви съ обадим след около 2-3-10 седмици след като сме интервюиръли сичкити къндидати, щот за тая прекрасна раута в наща фирмъ мноу народ прати афтубиографии". Изобщо според тоя пич, работодателите са някакви ангелоподобни същества в някаква райска система, държат тлъстите пачки и се тюхкат как пък и 1 заслужаващ работник не идва да ги вземе тея готови мангизи.
БОЖЕ, мили, господи. Весела, ум не ми побира, как от 4 изречения успя да напишеш 3 с пълните глупости и откровени малоумия. " Единственото, което пазарът търси е евтина работна ръка и сигурност за инвестициите си. Едното го има в България, а другото липсва. Инвестират в Китай. Средно статистическият китаец обаче е твърде далеч от персоналното забогатяване... Популистка статия! " 1-во пазарът хич не търси евтина работна ръка. Има трудоемко производство, което обаче е с ниска добавена стойност, то обаче отива към Азия, Южна Америка и Мексико. По твоята логика Западна Европа и САЩ да са фалирали - там работната ръка е всичко друго, но не и евтина. 2-ро В БГ нито работната ръка е евтина в сравнение с Азия, Южна Америка и Мексико, нитъо пък има сигурност (справка апокалипсис ЕРП) 3-то Евала, единственото смислено нещо 4-то Ти нямаш идея какво означава думата популизъм. Ще взема да ти постна дефиницията. "Популизмът е термин с латински произход (от populus - народ) /виж демагогия/ - политическа позиция или стил в реториката адресирани към широки слоеве в обществото. В българския език думата популизъм е заемка от френски (populisme) и се свързва с бурните исторически събития от Френската революция. Терминът се използва за политическа насоченост на обществена група или индивид: Разнородни обществено-политически течения и движения насочени към суверена, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиращи недоверието в държавните институции. Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми). " Съветвам те да се обърнеш към коментиране на статии за новото гадже на НЛ, или поредната жена на Божинов.
Борачо, Имам познат, който беше общак в Западна Европа, върна се в БГ с един кьорав английски и умения за работа с фотошоп. Пича няма диплома, нито пък сертификати. Сега взема и го осигуряват на 1 500 лв, бачка с фотошоп, даже английския не го ползва. Питам аз: Е, толко ли е трудно, мама му стара, да се хване човек и да научи един малоумен език и някоя друга програмка ?
Но от гледната ти точка си прав "щото съм бил имал квалификация и много съм учил. ". Така е, никой луд на тая земя няма да ти даде пари щото имаш квалификация или пък си учил. Парите се дават за производство на продукт, ако имаш УМЕНИЯ и правиш добавена стойност за шефа (разбирай правиш му кинти), той ще ти плаща. Ако му правиш 5-6к на месец, без проблем ще се бръкне с 1.5к А Дипломата, може пре-спокойно да си я заврем в задника, тя нищо не казва.
Хм, харесаха ми размислите на Борачо за мутрите, шефовете и заплатките Мене доста от българчетата в чужбина като ме видят с мизерното Санта Фе и се подсмихват:"Мутра си ти, мутра". Това на шега По-скоро ме притеснява тенденцията дипломата нищо да не значи, т.е. обезценяване на образованието. Вярно, Бил Гейтс нищо не е учил, макар и приет в Харвард и напуснал на третата година, голяма част от останалите милиардери, инвеститори и т.н. също не са завършили университет, вкл. Аристотел Онасис, например. И все пак, дипломата си е необходимо условие за заемането на голям брой конкретни работни позиции, като другото необходимо условие е наличния опит, разбира се. Може би е редно да посочим тук и действителността в България, както забеляза Борачо - онзи Харизанов, бившият шеф на "Напоителни системи', който нагло лъжеше, че има висше, неговата колежка от ДФ "Земеделие" Калина Илиева с фалшивата дипломка от Берлин. На един измислен хидроинженер пък му дадоха хонорара от 1.5 млн. лв., незвисимо, че е философ по образование, при това от далечните години преди 10-ти ноември Успокоението е - не е само в България това! В цял свят е. Самият Аристотел Онасис бяга от следвоенна Гърция с оглед на фактите - могъщи клики и кръгове, в които просто не можеш да влезеш. А имам и познат с няколко дипломки с отличен успех, владее чужди езици, но му липсват "правилните контакти" и се мъчи за без пари. Над него са сложили една кокошка, която макар и тъпа, е абсолютно несменяема, на всичко отгоре с гимназиално образование и опит като звеновод от селска бригада (не му го казвам, че ще получи комплекси) А скрития в сенките - 1.5к месечна заплата е НИЩО! Това не е път към забогатяване, а месечна рента, колкото да си платиш наема, опънеш неколко сговорни женици, направиш неколко пъти главата и си заредиш догоре резервоара, т.е., да си изкараш месеца горе-долу без грижи.
" САЩ да са фалирали - там работната ръка е всичко друго, но не и евтина." Да, именно затова насочиха производствата си, къде ли не и оставиха маса квалифицирани хора без работа. Ако не ти е известно именно заради корпоративната алчност маса квалифицирани хора останаха без работа точно тук в САЩ. И ако Сащ, като все още богата държава може да поддържа някакво социално ниво на гражданините си (с голяма мъка, защото формулата за "построеният комунизъм" се оказа "ялова"), то в България няма как да се случи това. И да се съдереш от квалификации - богат няма да станеш. Май ти е трудно да го смелиш. Да не ти обяснявам пък за порочният кръг, как се дават пари и как се взимат обратно, за бялата мафия и пр. Икономически утопии и демагогии! Не се излагай и не ми давай съвети,какво да правя, ами мисли!