Една фирма в Нова Зеландия остави служителите си да работят четири дена седмично, докато в същото време им плаща като за петдневна работна седмица.
Експериментът се оказва толкова успешен, че компанията, а и не само тя, обмисля да направи промяната перманентна.
Фирмата се занимава с тръстове и недвижими имоти и открива, че решението й повишава чувствително продуктивността на своите 240 служители.
Те споделят, че са прекарали повече време със семействата си, в упражнения, готвене или градинарска работа - кой каквото предпочита. Компанията провежда експеримента като намалява работната седмица от 40 на 32 часа за периода от началото на март тази година до края на април.
Наети са и двама експерти, които да наблюдават резултатите. Специалистът по човешки ресурси забелязва, че продуктивността на служителите скача с 24%, а балансът между работа и личен живот е сериозно подобрен. След почивните си дни хората пристигат на работа далеч по-енергични и мотивирани.
Според мениджърите екипите им са по-креативни и се концентрират по-лесно. Освен това не се стремят да си тръгнат по-рано или да удължават твърде много почивките си.
Нова Зеландия не е родината на подобен тип експерименти в търсене на повишена продуктивност и по-мотивирани работници. В Гьотеборг в Швеция една фирма намалява работния ден от 8 на 6 часа и установява, че служителите вършат същото количество работа, дори и малко отгоре.
Във Франция обаче опитът не е толкова успешен. Когато там е изпробвана работна седмица от 35 часа, много шефове се оплакват от намалена мотивация у подчинените си.
В Нова Зеландия нямат този проблем. Там работниците споделят, че четиридневната работна седмица ги кара да търсят начини как да бъдат по-продуктивни, докато са в офиса. Работните срещи са сведени от два часа на 30 минути, а служителите си измислят начини да сигнализират на колегите си, че не бива да бъдат разсейвани от работния процес.
Някои например поставят флагче или стикер около бюрото си, за да сигнализират, че са заети и не искат да бъдат прекъсвани.
Безцелните загуби на време са сведени до минимум - целта е да работиш по-умно, а не просто да се мотаеш из офиса.
Според Андрю Барнс, основателят на тази новозеландска компания, тя е първата, която изпробва четиридневна работна седмица, докато плаща на работниците си като за пет дена. Други фирми позволяват на служителите си да работят по-малко или дори почасово, но за сметка на намалено заплащане.
Барнс стига до идеята за по-кратка работна седмица, след като прочита доклад, според който хората прекарват около три часа от работното си време в истински продуктивна дейност, а в останалите часове се разсейват лесно от странични фактори като социални мрежи и клюки с колегите.
Той стига до извода, че шефовете трябва да изискват задачите да бъдат свършени, а не просто служителите да бъдат принудени да стоят определен брой часове по офисите си.
В противен случай Барнс е на мнение, че казвате на подчинените си "Хей, твърде мързелив съм, за да те мотивирам, затова ще ти плащам, че се мотаеш наоколо".
Той допълва, че договор между работодател и работник трябва да съдържа изисквания за свръшена работа, а ако тя е свършена за по-малко време - защо да е по-ниско заплатена?
Особено облагодетелствани от нововъведението били младите майки, които иначе са принудени да преговарят за почасова работа, а ако не успеят - да се откажат от кариерата си.
Майка на две деца от фирмата на Барнс казва, че е прекарала допълнителния си почивен ден в наваксване с домакинските задължения, а събота и неделя са били посветени на релакс и забавления със семейството й.
В противен случай част от вниманието й на работа се отклонява към задачите, които я чакат вкъщи и концентрацията й намалява.
Така вече има спокойствието, че ще има възможността да разпредели времето си и да свърши всичко необходимо, а и да й остане време за истинска почивка.
Следващата стъпка за Барнс е да направи четиридневната работна седмица постоянна за компанията си и да се опита да провокира и други фирми да опитат промяната.
Той повтаря, че е изумен от успеха, който експериментът му постига, и държи да направи работната среда по-добра - не само за собствените си служители, но и в световен мащаб.
Цифрите подкрепят мнението му. Преди 54% от работещите за Барнс казват, че се справят с баланса работа-личен живот. След април процентът скача на 78%. Стресът в екипа е спаднал от 20 на 7%. Затова и предприемачът държи да популяризира идеята си - за доброто и на мениджърите, и на служителите.
ПЪЛЕН ИДИОТИЗЪМ Всичко е много добре, самоче информаторитеп са забравили да ни кажат КОЛКО ВРЕМЕ е продържил т. нар. "експеримент". Защото ако продължи достатъчно дълго, резултатите ще бъдат както във Франция. По-добре вместо да се намалява раб. седмица (до например 1 ден) да се плаща на хората ББД за да не работят. Резултатът ще е същият. Справка - "развитият социализъм" в НРБ и Лагера (само дето ББД беше много нисък)...
Уточнител, знаеш ли какво е otium? Или търси в Гуглето "Право на труд и право на мързел".
Четиридневният уйкенд е целта, то ест три дневна работна седмица, гиди капиталисти - робовладелци - изедници ниедни.
Интелектуалният труд е различен от физическия и от този в сферата на търговията и услугите. В първия случай времето престояно в офиса не е еквивалентно на времето, в което главата е заета с проекта, докато във останалите, се припокриват.
Ако задълбаем, ще установим, че понятия като "труд" и "работа" са силно разтегливи и относителни. Но ако не задълбаваме, можем да се опрем на физиологични и биологични закони и особености на човешкия организъм, след което няма как да не стигнем до извода, че времето за почивка трябва да е най-малкото равно на времето за работа. Което пък ще рече, че работните дни в седмицата трябва да са 3.5, т.е., в четвъртък да се работи до обяд. И колкото повече се увеличават почивните дни, толкова по-добре. Това ще означава, че човечеството най-сетне, след няколко хиляди години е тръгнало по качествено нов път на развитие. Но, разбира се, пълно е с екземпляри, на които робовладелската система, която си продължава и до ден днешен и то не къде да е, ами в т.нар. "развит" свят, им се струва нормална, оптимална, естествена, "най-доброто" и пр. и пр. дивотии.