Не е ли време за контрол над кредитните агенции?

Една непопулярна гледна точка напоследък натежава в Европа, особено в последните дни. След като в петък вечерта Standard & Poor's реши, че Франция трябва да бъде лишена от първокласния си кредитен рейтинг AAA, сега агенцията е обект на масирани критики от еврокомисарите. И все пак френският премиер обяви умолително: "Ще направим всичко, за да си върнем AAA рейтинга." Независимо дали я подкрепят или атакуват, никой политик, икономист или коментатор не е отрекъл, че оценката на S&P има значение. Което обаче не значи, че критиците ще млъкнат.

Противниците им непрекъснато ще изтъкват, че кредитните агенции неведнъж са правили грешки в миналото. Просветените може да изтъкнат, че САЩ изгубиха своя AAA рейтинг миналата година и въпреки това, когато американската съкровищница поиска заем, изпадналите в паника инвеститори всъщност дори й плащат, за да им вземе парите. Понижаването на рейтинга не е задължително да означава катастрофа.

Неограничената власт на две компании над целия свят - над бизнес и правителства

Подобни тези обаче пропускат основната идея. S&P и конкурентите им от Moody's имат власт над правителства и корпорации, която в огромна степен надвишава всякакво влияние, което вие и аз като гласоподаватели или служители бихме могли да имаме. Какво каза Никола Саркози след понижението на френския рейтинг? След неизбежните няколко часа на тропане с обувките си с високи токове, той се зарече да се справи по-добре с вълната от икономически реформи. По подобен начин преди две години британският финансов министър Джордж Осбърн оправда планираните ограничения в държавните разходи с изрично упоменаване на агенциите: "Съдете това, което правим... по това дали ще успеем да запазим нашия кредитен рейтинг."

Това, което дава на S&P и Moody's толкова безгранична власт, не са техните блестящи анализи: властта им се дължи просто на функцията, която изпълняват. Без значение дали сте премиер или изпълнителен директор, ако искате да вземате заеми от боновите пазари, ви е необходим кредитен отчет, който да покажете на инвеститорите. Което означава, че те отиват при двете агенции, за които всеки финансов мениджър е чувал, и получават кредитния си рейтинг. Независимо от всички главни букви и "отрицателни прогнози", агенциите за кредитен рейтинг са еквивалента на КАТ на финансовия пазар: хората, които ти издават необходимото разрешително, за да излезеш с колата си на пътя.

Това звучи скучно и техническо, ето защо никой не скача срещу двойния монопол на кредитните рейтингови агенции. Може и да познавате по лице доста от видните банкери, почти гарантирано никога не сте чували за Дъглас Питърсън, бившия мениджър от Citibank, който е шеф на Standard & Poor's. Но Питърсън има такова влияние на финансовия пазар - като един от двамата пазители на портата на световните кредитни пазари, каквото не можете да си представите. И той също така ръководи бизнес, който за миналата година е постигнал $1.7 млрд. печалби. Въпреки огромните размери и влияние на тези фирми, статутът им е почти неоспорим.

Печалбите на агенциите не зависят от точността на прогнозите и анализите им

Защо S&P и Moody печелят толкова огромни суми? Определено не защото притежават дарба на пророци - агенциите имат толкова точни прогнози за бъдещето, колкото и Минчо Празников. Досега двойният монопол на кредитните рейтингови агенции не успя да предупреди инвеститорите за азиатската финансова криза, Enron, кризата с рисковите ипотечни кредити, Lehman Brothers - и Гърция. Особено респектиращо звучи докладът на Moody's от декември 2009 г., озаглавен "Опасенията на инвеститорите за ликвидността на гръцкото правителство са безпочвени". Шест месеца по-късно, Атина получи спасителна помощ от $147 млрд.

Нито пък те са много добри в анализа на корпоративните финанси. Ето статистика от Сукдев Джохал от лондонския университет "Ройъл Холоуей": от корпоративните кредитни рейтинги, получили AAA от S&P, 32% са били понижени още след 3 години, а 57% след около 7 години. Това е огромно несъответствие - което повечето данъкоплатци покриват чрез осигурителните фондове. Но агенциите не носят отговорност за него: тъй като всеки кредитополучател все пак се нуждае от рейтинг, макар и неточен, техните доходи преди данъчното облагане почти не са били засегнати от финансовата криза.

При това двете водещи агенции нерядко се месят активно в политически въпроси

Тъй като не могат да разчитат на своите собствени данни, "дис-кредитните" агенции предпочитат да се прикриват зад завесата на науката, заявявайки, че работата, която вършат, е изключително техническа и независима. Но антропологът Александра Урусоф е прекарала години в проучване на дейността им; тя припомня как в средата на миналия януари, по време на бунтовете в Тунис, S&P разпространиха доклад, предупреждаващ за "натиск за низходящи рейтинги" за съседните правителства, ако те се опитат да успокояват социалното недоволство с "популистки" понижения на данъчните ставки или ръст на разходите. Тази извънредна интервенция изразява една ясна позиция: майната му на населението, майната й и на политическата стабилност; за да останеш финансово жизнеспособен, трябва да се придържаш към плановете си за харчене.

Вместо да се придържат към мъгляви технически въпроси, двойният монопол не е чужд и на намеси в политиката: питайте законодателите в щата Джорджия, САЩ. През 2003 г., доста преди да избухне кризата с рисковите ипотечни кредити, бяха внесени стриктни нови закони, орязващи грабителското отпускане на заеми. Други щати също имаха намерението да последват този пример - докато S&P не отвърнаха на удара, заявявайки, че няма да дадат рейтинг на гарантираните чрез ипотеки бонове от Джорджия. Законът съответно неизбежно потъна, другите щати се отдръпнаха от инициативата, а "дис-кредитните" агенции продължиха да трупат милиардите си.

Може би трябва да направим бизнеса с рейтинги обща услуга, вместо той да остава затворен полу-картел, сплашващ избираеми политици и трупащ огромни печалби. Не е ли крайно време да пропъдим двамата овластени рекетьори?