Фактът, че поне половин милион българи (официално 350 000) стоят без работа, е алармиращ, но не взривоопасен. С безработицата се свиква. При положение, че заплатите в България и без друго не са от най-високите, така можем да си караме още дълго време, надявайки се в един момент подобрената икономическа конюнктура в света да донесе ръст на заетостта и на България.
Заетостта има както количествен, така и качествен аспект. Проблемите с безработицата в България няма да се изчерпят с намирането на някакъв поминък за безработните хора. Проблемите ни се крият във въпроса:
какво произвеждаме и с какви хора?
Търсейки отговора, изводът ми е еднозначен: държавата е тази, която трябва да осигури условия за ръст на икономическата активност в стратегически подбрани сектори, така че безработицата да спадне, а производителността и удовлетвореността от труда на заетите да нарасне.
Говоря за условия за създаване на нови и привлекателни работни места, което ще признаете е по-добрият сценарий от прибиране под крило на нови и нови безделници. Но наистина много са българските учени и коментатори, които настояват, че единственото възможно поведение за държавата е оттегляне от управлението на икономическия живот. Да отидат да обяснят това на САЩ, Германия, Великобритания и Франция, моля.
След 30 години по течението е крайно време органите на българската държава да се ангажират със стратегически решения с цел изграждане на икономика с висока добавена стойност, която ще осигури достойна заетост на населението.
Какво е недостойна заетост ли?
Това например е ситуацията, в която създавани с толкова усилия и публични разходи специалисти са принудени или да се оттеглят от активен трудов живот, или да изпълняват несъответстващи на квалификацията им задачи, докато подготовката на „новата смяна" е плачевна.
За мен ключовите фрази за преодоляване на нискокачествената заетост и безработицата в България са следните: фермерско земеделие, туризъм извън курортите, традиционно дребносерийно производство, държавно - частни консорциуми, облекчен кредит за бизнес проекти в индустрията, сериозно образование. Тук ще се спра само на два аспекта.
Експерт оценител преди време изчисли, че български фермер, който обработва 50 дка земя и заедно с това отглежда две крави, ще получи месечен доход от близо 1000 лв. Прилагането на по-модерни форми на стопанство и наличието на държавна политика по изкупуване и маркетинг на продукцията могат допълнително да увеличат този резултат.
Поне 100 000 души в България биха могли да намерят достоен поминък в селското стопанство като частни фермери. Защо хората да мизерстват в бетонните предградия, вместо да се възползват от плода на земята? Връщането на хората към земята е социо-културен проблем, който може да бъде решен с пазарни стимули, но само с помощта на държавата. Ползите ще са огромни, включително и това, че държавният бюджет ще бъде облекчен от плащането на стотици милиони като помощи и субсидии.
Защо страната ни оставя толкова големи късове от националното богатство в ръцете на едрите арендатори и прекупвачи? (Но се цигани за 15 млн. лева за БАН). Не е ли чувал никой в министерствата за прогнозите на MEA, че в следващите десетилетия търсенето на храни в световен мащаб ще нарасне с 70 - 80%? На кого ще оставим тези пари?
След това, за да имат хората работа,
държавата следва да помогне на новите проекти,
като осигури приемливи условия на кредита за стартиране на нов бизнес - тоест лихва, не по-висока от 5 процента. Малките и средни предприятия са гръбнак на повечето развити европейски икономики. Дребните предприемачи зависят изключително силно от достъпа до изгоден кредит.
Известно е, за съжаление, каква е кредитната политика на търговските банки в България. Вместо да плаща обременителни помощи за безработица, държавата би могла да осигури по-щедро микрокредитиране. Но Българската Банка за Развитие сега е натоварена да решава съвсем различни задачи ...
Какво прави днес българската държава, за да надмогне проблема с безработицата? За съжаление, верният въпрос е не как държавата помага, а с какво пречи. Изказванията, които публиката чува от премиера и финансовия му министър, са вредни от гледна точка осигуряването на нови работни места. Няма да се учудя ако подхвърлянето на Борисов за повишаване на данъците в средата на годината коства на България поне половин процент от БВП.
Изплашени от засилен фискален натиск, вероятно редица предприятия са отложили наемането на нови служители и са побързали да съкратят още хора, където това все още е възможно. И ако Дянков и Борисов продължат да говорят за затягане на колана, те може и да се харесат на определени среди в Брюксел или Берлин, но инвестиционната активност ще продължи да спада. Непремерените им думи ще се отразят в по-малко постъпления от данъци в хазната, но по-важното - в отложени инвестиции и нарастваща безработица.
Но в крайна сметка
има ли правителството изгода от ниска безработица и стойностни кадри?
Повишаването на цената на труда, което е следствие от подготовката на добри специалисти, ще разшири средната класа и ще направи българите по-трудно управляеми. Вече ще е невъзможно да се печели политически рейтинг, давайки заглавия от типа „Медузите" и „Октоподите" на демонстративни полицейски акции.
Масата на хората ще разбира добре, че е чиста демагогия финансовият министър първо да говори
за зверски бюджетни икономии, а после да призовава населението да харчи повече. Всеки ще разбира, че целта на подобни изказвания е повече приходи от ДДС и акцизи в хазната. Но как ще ми помогне министърът, ако остана без работа? Така ще запита на изборите адекватният човек. Ще пожелае ли правителството да стои начело на подобни образовани, със самочувствие и алтернативи за реализация в чужбина хора? Доста интересен въпрос.
В този кратък и непълен анализ се спрях само на някои макроикономически аспекти на безработицата в България. Що се касае до личния аспект, мога да отправя следните два съвета към хората, изпаднали в тази незавидна ситуация. Първо, ние не сме свикнали да оценяваме стойността на услугите, които правим на себе си и на семейството си. Обезкураженият човек може да намери сили в пресмятането на стойността например на отглеждането и възпитанието на детето, домашните ремонти, приготвянето на храна, а още повече на личностното самоусъвършенстване.
Второ, ако имате поне някаква възможност, постарайте се да избягате от житейския модел на работника. Частният бизнес си е частен бизнес. Вероятно имате бизнес идея? Интернет ви дава неподозирани възможности за реализирането й при ниски първоначални разходи.
Дори да не успеете, поне ще сте опитали. Но ако все пак успеете? В един момент с благодарност ще си спомняте за онзи неприятен шеф, който ви ... уволни? - Не, освободи.
* Крилата фраза от романа „Дванайсетте стола" на Илф и Петров. Руските автори си позвляват през 1928 г. да иронизират Карл Маркс: „Освобождаването на работниците трябва да бъде дело на самите работници".
