Звучен шамар за пенсионната реформа

Само преди броени дни т.нар. пенсионна реформа в страната получи звучен шамар. Не, не става дума за евентуалното покачване на пенсиите, неизпълнението на приходите или "оставката" на Христина Митрева.

Става дума за решение на Конституционният съд, с което се обявява за противоконституционно присвояването на лични партиди от професионалните пенсионни фондове.

Всички помним разгорещените дебати от края на миналата година, когато бе решено да се прехвърлят около 100 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове в НОИ - тоест от спестени в лични партиди, парите да идат в общият кюп.

Тези пари бяха прехвърлени в първите месеци на годината и позакърпиха бюджета на НОИ, но ето, че сега Конституционният съд взе своето решение - парите са заграбени, а държавата е излязла извън всякакви допустими граници с това си действие.

Решението на КС окончателно разбива бляновете, че с пенсионната реформа е "приключено".

През миналата година бяха взети решения с дългосрочен хоризонт (над 20 г.), които трябваше да стабилизират пенсионната система на страната - настойчиво бе показвана една графика, според която в рамките на няколко години дефицитът в НОИ ще изчезне и системата ще заработи.

Ето, че само шест месеца по-късно нещата изглеждат по съвсем друг начин - НОИ е без управител, Конституцията е нарушена, сериозен е натискът за покачване на пенсиите, а приходите от осигуровки са по-малко от заложените.

Всъщност, всяка една от тези истории е показателна. Да започнем с разходите - държавата представя някаква дългосрочна визия за пенсионна реформа и записва, че пенсиите са замразени в следващите две години.

В следващия момент обаче, дългосрочната визия е забравена и започва кампанията за покачване на пенсиите - социалният министър обещава, финансовият е уклончив, синдикатите пеят познатата песен и накрая премиерът обещава компенсации за пенсионерите.

Всичко това, за да ни напомни най-важното - размерът на пенсиите зависи от политиците. Всички правила, коефициенти и дългосрочни стратегии трябва да вдъхнат доверие на осигуряващите се, но тяхната пенсия така или иначе си остава едно празно обещание на политиците.

Случващото се с приходите също е показателно за възможностите на държавата да финансира празните си обещания.

Подходът е ясен - вдигаш осигурителните доходи (мининалните осигурителни прагове) и осигурителни вноски и повечето приходи са едва ли не гарантирани.

Да, но тук не се отчитат динамичните процеси - хората, които ще изгубят работата си или няма да намерят такава, както и тези, които ще продължат или започнат да крият доходи.

Опитът за административно покачване на осигурителните приходи е опасен и резултатите го показват - заетостта не се съвзема и очакваните приходи ги няма.

Обвинението, както винаги, се хвърля към сивия сектор, тоест проблемът не се търси в правилата, а в самите хора и тяхното поведение - политиците защитават правилата си, а хората са им криви.

На българската пенсионна система обаче не са й виновни хората, защото те действат рационално. Когато парите отиват в общия кюп и се харчат моментално, поведението на хората е до голяма степен предвидимо - тези, които внасят в кюпа правят всичко възможно да внасят по-малко, а тези, които получават, правят всичко възможно да получат повече.

Едните натискат за ниски осигуровки или просто не ги плащат, а другите се пенсионират рано и натискат за по-високи пенсии. Това поведение може и да не е винаги законно, но то отговаря на човешката природа и родната действителност го потвърждава. Резултатът е липса на доверие и хроничен дефицит в системата.

В подобна обстановка рано или късно се стига до крайни действия - насилствени мерки, с които държавата разкрива истинското си лице. Криминализирането на неплащането на осигурителни вноски е подобна мярка - държавата е готова да води в затвора всеки, който се крие от наложената пенсионна система.

Подобна мярка вече бе обявена за противоконституционна от КС през 2000 г., но сега отново е на дневен ред. Присвояването на лични спестявания е друга подобна мярка - пълно незачитане на правата на хората в опит да се подкрепи държавният пенсионен стълб.

Изказванията на ключовите фигури (социален министър и управител на НОИ) при частичната национализация на средствата от професионалните пенсионни фондове бяха повече от неадекватни и говореха сами по себе си - парите не били на хората, а на системата, не били техни пари, тъй като ги внесли работодателите им и т.н.

Как ли ще отговорят сега на решението на КС?

Всичко казано дотук ни води до поне един сигурен извод - нещата определено не вървят по план и дебатът за пенсионната реформа ще се разрази наново още през тази година. От едната страна ще бъдат тези, които нарушиха Конституцията и общо взето бранят властта си, а от другата страна ще бъде разумът, който казва, че не хората са сбъркани, а системата е крива.

Държавата е национализирала осигуряването за старост и по всичко личи се проваля тежко. Да осигуриш старините си означава да бъдеш отговорен и да спестиш, а не да разчиташ на празните обещания на политиците.