След близо тримесечни спорове около идеята за използването на Сребърния фонд като инструмент за покриване на публичния дълг на държавата, министърът на финансите, Симеон Дянков, най-после се вслуша в критиките на БНБ, ЕЦБ, Комисията за финансов надзор и независимите експерти. Държавата отново ще обърне поглед към международните пазари в опит да револвира дълг, който от десетилетия пречи на икономиката на страната.
Как се стигна дотук?
Крахът на социализма през 1990 г. остави българската държава с външен дълг от 10,05 милиарда щатски долара и напълно нефункциониращо стопанство, което не може да произведе растежа, нужен за погасяването на задълженията.
Може би най-успешно ситуацията е описана от Иванов, Тодорова и Вачков (2009) в История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г.: „без клокочещите под повърхността на стопанската тъкан фундаментални икономически равновесия... обслужването на получените кредити [би било] напълно във възможностите на страната".
В този смисъл основната причина дългът в края на социализма да предизвика такъв срив е именно характерът на наследената от плановиците икономика.
Ако сравним 2004 г. и 1990 г. имаме подобни на пръв поглед макроикономически показатели. През 2004 г. брутният вътрешен продукт на страната достигна нивата от края на 80-те. Дългът също беше почти толкова голям, колкото и тогава - 9,225 млрд. щ.д.
Разликите, обаче, се забелязват другаде - съотношението между обслужването на дълга и износа през октомври 2004 г. беше 42,04%, докато през 1989 беше цели 85%. Именно това кара Иванов и др. (2009) да заключат, че икономиката е била два пъти по-ефективна при издаването на новия дълг при Милен Велчев, отколкото в началото на 90-те години.
Дългът на комунизма
Коментаторите, които казват, че повече от двадесет години връщаме дълга на комунизма, са абсолютно прави. Изплащаме го не само в чисто монетарно отношение, но и по-лошо, чрез наследството на плановото стопанство под формата на една абсолютно нефункциониращата икономика. В този смисъл не е от значение толкова самият размер на дълга, а възможността на икономиката да постигне растежа, нужен за изплащането му. Разхищението на тоталитарния режим е създало един колос на глинени крака, който се сгромолясва под вътрешен и външен натиск в края на 80-те години.
Благодарение на стабилната макроикономическа рамка в страната след 1997 г. получаваме по-добри условия с всеки следващ заем за рефинансиране на комунистическия дълг. Въпреки че в одобрените от Парламента параметри на предстоящата емисия е поставена една доста висока граница на лихвата от 10%, реалните очаквания са последната да бъде дори под 4%. Това е сериозно подобрение от Милен Велчевия дълг, който беше емитиран с лихва от 7,5% и 8,25%.
Тоест можем да очакваме, че при добър икономически растеж и балансиран бюджет, покриването на външните дългове ще се случи реално в бъдещето.
Така стигаме и до ядрото на проблема - възможността за по-бързо намаляване на задлъжнялостта. Въпреки че към момента дългът на страната ни възлиза на едва 16% от БВП, е важно да се стремим към подобрения на този показател. Освен че облекчава бюджетната политика и успокоява чуждестранните инвеститори, ниският публичен дълг играе и ролята на своеобразен буфер на доверие в турбулентни за икономиката времена.
Успешното преструктуриране и поетапното изплащане на комунистическия дълг са жизненоважна предпоставка за по-нататъшното разграничаване на България от лошата фискална репутация на правителствата в региона.
За да се случи всичко това, е важно през идните години да станем свидетели на приемането на балансирани бюджети без дефицит, а по възможност и с излишъци. Полагането на нормативните основи за една добра фискална аргументация на бъдещите бюджети ще предотврати популистките харчове на администрацията и ще създаде условия за приемственост в бюджетната политика.
По-ниските държавни разходи не само ще предотвратят акумулирането на още дълг, но и ще стимулират икономически растеж посредством делегирането на стопанските решения в ръцете на гражданите и бизнеса.
Интересна снимка. Според мен показва много неща. Според мен проблема не е във външният дълг,а безпринципното управление на всички партии, през последните 23 години. Определено плановата икономика, през подобието на социалистически строй не работеше. Но не бих казал, че приватизацията е лекарството. Просто няма логика да се отказваме от ключови отрасли, които уж не работят но някой частник веднага ги приватизира. След като има купувач, значи държавата и ние обществото губим.Отделно една приватизирана структура, в сферата на енергетиката, ВиК, и т.н. води до изкуствено повишаване на крайният продукт. Отново обществото е прецакано. Но да се върна на дълга. Само едно находище на сребро , злато и най-вече редица ценни метали, като иридий обществото може да реши всички финансови проблеми. Находищата са на стойност повече от няколкостотин милиарда долара. Так че има пари но те изтичат през неизгодните за нас обществото концесии. Докато има корупция, останалото е празна риторика.
amenhotept, от много време се пропагандира лъжата, че приватизацията е лошо нещо щото видиш ли гнилите капиталисти разграбвали държавата. Първо "гнилите капиталисти" също са част от държавата. Разликата е в това, че докато те се опитват да избият някаква печалба, държавните фирми изпълняват главно социална функция. Нямаше как след '89та да не бъдат приватизирани всички онези предприятия просто защото те бяха фалирали или пред фалит. Другия вариант беше държавата да ги спасява (което доведе и до срива на банковата система). Разликата между частното и държавното предприятие е че в единия случай сметката плащат само потребителите, а в другия - цялата държава. Причината за масовата приватизация, е че не само, че държавата не знаеше какво да прави с потъващите компании, но и нямаше пари да ги поддържа. В някои случаи дълговете им бяха по-големи от всичките им активи взети заедно. Много по-евтино за държавата е да ги продаде и пазара да се оправя с тях. И ако все още не ми вярваш, че няма такова нещо като печеливша държавна компания ето ти една интересна статия: http://ime.bg/bg/articles/gubeshtite-predpriyatiya-na-dyrjavata-za-nyakolko-stotici-miliona-leva-povee/
Има и друга гледна точка - не изплащаме завещания дълг на "комунизма", а се храним вече 22 години с приходи от приватизацията на държавни активи, създадени при предишния режим. Проблемът с дълга не може да пречи чак толкова много на нашата икономика, тъй като дългът като съотношение с БВП е под 20%, при поне 40% стандарт за страна на равнището на нашата. Още повече, при наличието на 13 млрд. евро валутни резерви, които гарантират тегления публичен дълг доста над 100%. Пречките по обслужването на дълговете не са от икономическо, а от политическо естество.
CrossFire
Автора е пълен тъпак. И на Гърция ли дълга е комунистически ? Вече 23 години откакто падна т.н. комунистическо управление. mittag е прав. По-скоро 23 години се храним от разпродажбата на това което беше произвела комунистическата държава и въпреки че новите капиталисти ограбиха каквото можаха, пак още има и всеки нов дошъл на власт - пак краде ли краде.
Човекът писал статията трябва да бъде ДАДЕН НА СЪД за МАНИПУЛИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И ЗА ГОВЕРНЕ НА ОТКРОВЕНИ ГЛУПОСТИ И ЛЪЖИ ! 1. ДЪЛГЪТ не е от комунизма а от далавелрите на Миленчо Хотелчев от 2002 г който ако бяхме бяла държава отдавна щеше да гние в затвора ! 2. ПО- НИСКИТЕ ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ означават рецесия и изпададане в ДЕПРЕСИЯ в която се намира България вече 3-та година откак палячовци и фигуранти като Симеон Дянков са министри ! 3. бЪЛГАРИЯ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА БАЛАНСИРА БЮДЖЕТА СИ по време на криза , дори напротив препоръчва се увеличение за да може икономиката да излезе от дупката ! 4. Този нисък дълг означава че България маже да си позволи тегленето на заем за да може да си преструктурира икономиката ! 5. Финансите на България се пуравляват от болен ЧОВЕК ! Тъпанков -ВЪН , ХОТЕЛЧЕВ В ЗАТВОРА !
Не е зле да се понаучите да смятате - ако имаме дълг 16 % от т.н. брутен продукт и този дълг е 10 милиарда долара, следва вътрешен продукт около 62,5 милиарда долара - почти 100 милиарда лева - ама това не е верно. Нито дълга е 10 милиарда долара - май е повече, но в евро. А измисления брутен продукт ще стане 100 милиарда, ама друг път и ще трябва някой да ни даде поне 10 милиарда евро на заем, да му ги върнем веднага, само да ги осчетоводим за брутния продукт / при това два пъти - взел , дал /. А помните ли , че миналия месец някой се изсили, че дълга ни бил само 3 милиарда лева. Кой ли знае как го е сметнал. Но не го повтарят. Може би вадят парите на борда. Ама ако вземат да ги върнат. Който както си иска лъже, маже. А представяте ли си как краде. Само, че никакви маймуни не се ловят на тия трици. Само ние май .
@ #6 Говориш сякаш в момента се готвиш за изпит по макроикономика (или история на икономическата мисъл). Доста си забатачил нещата, обаче. Очевидно бъркаш принципите на основните икономически теории и може да те скъсат... За какво говоря: 1) Къде видя кейнсианското в статията? Автора говори за по-малък дълг и държавни разходи, иска да се делегират стопанските решения на хората (а не на държавните плановици). Това са принципите на класическата школа. Абсолютно нищо кейнсианско няма в статията... бягай да четеш 2) Личи си, че ти споделяш леви (с други думи кейнсиански) разбирания с този дълг, който искаш. Икономика на рАстеж, да те образовам, е възможна само ако е гарантирано, че икономиката на страната наистина ще расте в бъдеще. Растежа е нужен, защото все пак трябва да се погасява дълга, с който ти така искаш да се обремени народа. България не може да очаква голям растеж в близко бъдеще, защото просто няма чуждестранни инвестиции. Инвеститорите бягат от страни като Испания и Италия (и въобще от цяла Европа, с малки изключения), а ти очакваш да дойдат в една бедна икономика с богата репутация на сивия си бизнес. Нашата икономика е изключително нископроизводителна, въпреки всичките евросубсидии. Третичния сектор (на услугите) е този, който също се "стимулира" от държавата. С пари от туризъм е смешно само да се помисли, че може да се погасява повече дълг. Това трябва да ти говори, че нямаме производство (или преведено на теоретически език - предлагане). Още много мога да ти говоря по тази тема, но става доста дълъг пост. 3) България е в ЕС, а не източно-азиатска икономика. Спазват се европейски правила и както се вижда, ще се премине към фискален пакт. Така че ако разбираш, всички държави е ЕС вървят към още по-сплотен съюз и към една обща икономика. Иначе дори като държава нито имаме природния, нито финансовия, нито човешкия ресурс дори да си помислим такъв тип икономика. Пък да не говорим за манталитета..
Държавният ни дълг наистина е под 2 млд. евро, но частният дълг е над 30 млд. евро. Не съм икономист, но съм чувала че ако частникът не може да си изплати дълга държавата гарантира за него и каквито сме шушумиги и съдебната ни система не работи като нищо ще се окаже, че сме затънали до шия.