Бихте ли напуснали работа от етични съображения? Миналото лято дузина служители на Google - едно от най-желаните работни места на света - го правят. Те изоставят технологичния гигант заради участието си в проект, наречен "Мейвън". Спорният проект включва обработката чрез изкуствен интелект на снимки, направени от американски военни дронове.
Междувременно възниква силно недоволство от начина, по който висшите служители пренебрегват етическите аспекти на работата.
Мнозина се сблъскват с по-елементарни драми - да откажат ли работа с доста добра заплата, само защото позицията не звучи толкова добре, средата не е благоприятна или, например, продуктите се тестват върху животни.
Или защото политиката на отношение към клиентите е пренебрежителна и дори нехуманна.
Ако действително бихте отказали такава работа, най-вероятно сте от поколението на милениалите или поне разсъждавате като тях.
Проучване след проучване показва, че това поколение, повече от всяко преди него, се стреми да промени статуквото чрез делата си. Доста от тези, които напускат работа, въпреки че е благоприятна за тях, го правят, защото търсят по-етична и по-културна среда, дори и това да означава да получават по-малко пари.
В реалността обаче невинаги хората могат да си позволят (финансово) подобни избори.
Милениалите често са описвани като хора, които прескачат от работа на работа.
Те отказват да се примирят с еднообразна работа и не следват стандартното изкачване по кариерната стълбица. Традиционните компании изпитват затруднения да задържат при себе си младите си служители. Повечето служители под 30 години напускат първата си работа след по-малко от 5 години, а понякога и доста по-скоро.
Широко разпространено е мисленето, че те просто "преследват мечтите си", "гонят вятърни мелници" или изоставят работата, за да обикалят света с една раница на гърба си. Но да решиш да пътуваш, вместо да градиш кариера, често е скъпо решение. Малцина могат да си го позволят.
Освен това дългите периоди без работа влияят на CV-то и оттам - на евентуалното бъдещо заплащане. А и за повечето позиции се иска квалификация и опит от поне няколко години.
Крисчън (името е сменено) е бивш инвестиционен брокер и финансов съветник в САЩ, който напуска корпоративния свят след поредица от добре платени и престижни работи, защото не го удовлетворяват. Започва да пътува по света, макар че отначало не е лесно заради липсата на средства. След няколко години на несигурност обаче успява да се превърне във влиятелен инфлуенсър в областта на пътуванията.
Само че Крисчън е изключение. Повечето трябва да мислят по-внимателно за финансите си, когато обмислят следващата си работа.
Колкото и милениалите да тръбят, че искат да "променят статуквото", размерът на заплатата си остава един от основните критерии при търсене на работа.
И за по-голямата част от тях факторът заплащане е водещ, когато преценяват обявите за работа. А при две сходни оферти за работа винаги ще изберат тази с по-високата заплата, точно както и родителите им биха направили.
Така че явно не е вярно, че милениалите не искат стабилност. Напротив, почти навсякъде по света те все още понасят последиците от голямата финансова криза и забавения икономически ръст. Затова не е сигурно, че по-младите са по-склонни току-така да зарежат сигурна работа в сравнение с родителите си.
Мария е на 26 години и също не иска да използва истинското си име. Тя е от Лондон и преди работи като мениджър във верига супермаркети. Когато започва като стажант, младата жена е изпълнена с очаквания към корпоративната култура. Илюзиите й бързо са разбити.
"Корпорациите не ги е грижа за нас."
Но остава на работа и дори подписва договор за две години, който й осигурява и скъпо обучение в чужбина. Ако напусне фирмата, трябва да заплати тренинга със собствени средства. В крайна сметка получава позицията на мениджър, само че вътрешните й конфликти се задълбочават.
Компанията й се опитва да прави печалби на всяка цена, без оглед на това дали вреди на някого. Мария не харесва борбата за всяка стотинка, особено за сметка на по-слабите участници в сделките. Тя вярва, че и двете страни трябва да са на печалба, за да е справедливо. Проблемът е, че не смята, че някъде другаде положението ще бъде много по-различно.
Приятелка на Мария във фармацевтичния бизнес твърди, че там ситуацията е дори по-страшна, защото никой не се стреми да помогне на хората, а само да спечели пари. Освен това обмисля да напусне и да започне да следва биоетика, за да търси промяна в кариерата си. Всичко това се променя, когато тя забременява и не може да си позволи резки промени в кариерата си. Въпреки неетичните практики, с които се сблъсква, трябва да мисли практично.
А за някои е по-лесно, отколкото за други.
Някои сектори предлагат повече гъвкавост. Някои умения означават, че си по-търсен и имаш по-голям избор. Работещите в Силициевата долина например могат да си позволят да са капризни. Хуманитарните специалности като връзки с обществеността не предлагат толкова богати възможности.
Затова ако си в областта на социалните науки или комуникациите, да вземеш решение да напуснеш би било по-трудно.
За много милениали решението е да търсят работа и колеги, които отговарят на възгледите им, за да се случи наистина промяната, която искат. По-старите поколения не са задавали въпроси като "Защо това е така?". По-младите се стремят да се чувстват комфортно на работното си място.
Някои компании, особено по-големите, вече правят усилени опити да отговорят на тези очаквания. Да имаш бранд с добра репутация привлича нови и млади служители. Това, че Google замрази проекта "Мейвън" също дава надежда за промяна.
Но за тези, чиято работа противоречи на принципите, има лоша новина.
"Да промениш статуквото" и "Да следваш мечтите си" все още са предимно финансови решения. И е по-добре тези решения да бъдат взимани с трезва преценка и, ако се налага, калкулатор в ръка.
Били инфлуенсъри! Ще падна! Всичките тия дето реват срещу корпорациите да се замислят за собственото си поведение и начин на живот. Живеем, харчим, превръщаме се в еднодневки и накрая ревем, че " видиш ли ти не можем да напуснем работа щото разходите са ни много и без заплата няма как да оживеем". Спрете с харченето за глупости, карайте без заеми и накрая всичко ще си дойде от самосебе си.
Толкова странно ли е, че се задържат на първото работно място за кратко време? Мисля, че е съвсем обичайно. И аз сменях често (по стандартите на статията, иначе - на 2-3 години) в началото. Човек трупа опит и търси по-привлекателно заплащане. Съвсем нормално е и няма нужда да е продиктувано от някакви етични съображения.
Така и трябва да бъде. Ако нещо в работата не ти изнася (пари, отношение, натоварване), много по-разумно е да се махнеш, отколкото да се опитваш да се нагодиш. Никога не съм разбирал хора, които се оплакват от работата си, но си седят там с години и десетилетия. Егати мрънкалата... От друга страна, дори да смениш няколко работни места, рано или късно разбираш, че няма идеална работа. Но от личен опит мога да кажа, че определено има по-читава и по-малко читава.
Ще споделя и моя опит - работя нещо което не е скъпоплатено (не е и зле платено), но ми харесва. Дълго време ми беше кофти, че взимам по-малко пари от приятелите си програмисти и мениджъри, но накрая осъзнах, че това което върша по цял ден ми е доста интересно. Именно затова се и отказах от преквалифициране и смяна на работата. Според мен е напълно в реда на нещата човек да търси нови и нови хоризонти и да се развива, дори и да не е добре платен, стига да не се занимава с тъпотии като инфлуенсърство, влогърство и т.н. Този пазар е пренаситен също като музикалния пазар. Наводнени сме от псевдогурута, псевдовалута и купища фирми за кредити. Малко се отплеснах, но това е положението.