Отвъд магистралите

"За България е време да погледне отвъд магистралите" - обяви на 3 май по време на заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики президентът Росен Плевнелиев.

В конкретния случай Плевнелиев визираше "клъстерите" - този звучен, неразбираем термин. Да помогнем на народа, "клъстер" ще рече нещо като промишлена зона или индустриален парк; по-точно това е територия или отрасъл, които извличат предимства от концентрацията на свързани фирми в тях.

Тъй като изминаха неприкосновените 100 дни на Президента, редно е да му кажем: действително е време да погледнем "отвъд магистралите". Но там няма "клъстери", а човешка мъка, изоставеност, административни недомислици и произвол.

В нашата институционална уредба от Президента се очакват не бизнес планове и стопански фантазии, а просто да е "обединител на нацията" - тоест да е наясно с естеството на проблемите също и на обикновените хора от народа. Подобно нещо от Росен Плевнелиев засега не виждаме.

Правителството на народния транспорт

Парадоксално е, но една от сферите, в която управляващите най-често са подлагани на критиките на хората, е тази, в която те отчитат най-много успехи - транспортът.

"Магистралите", правителственият фетиш, не променят факта, че България разполага с ужасна транспортна инфраструктура, която заради липса на грижи продължава да се руши. Вината далеч не винаги е в липсата на пари.

Много възмущение сред хората породи закриването на директната железопътна връзка между Добрич и София. Пътниците от и до Добрич, където според последното преброяване живеят над 90 хил. души, днес могат да ползват само влака за Варна.

На малката спирка Повеляново, на час и половина път с влак от столицата на Добруджа, пътниците трябва да се прекачват. Ако имат тежък багаж, ако са болни и с деца, ако е тъмно, студено, ако вали дъжд или сняг - това си е за тяхна сметка, гарата е непокрита.

Може би тази история е прекалено прозаична, за да й обърне някой внимание; романтиката е сега в клъстерите. Но жителите на Добрич, които по принцип рядко дават път на своите емоции, се чувстват обидени: "Подиграват се с нас". Дори започват да коментират, че ако Добруджа беше останала в Румъния, директен влак Добрич - Букурещ щеше да има повече от гарантирано.

Друг сходен пример дава шосейната връзка между градовете Малко Търново и Свиленград; имах нещастието да мина по този маршрут с автомобил миналата седмица. Преживяването не се поддава на описание. Опитни хора ме посъветваха следващия път да мина през Турция. Не само че пътят оттам е малко по-къс, но е и "магистрален" в сравнение с нашия.

Това се случва встрани от магистралите и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството със сигурност го знае. Комфортът на междуселищните връзки, който в крайна сметка е равнозначен на регионално развитие, днес е пожертван в името на концентрацията на строителна мощ в направления, които не ползват обикновения човек.

Клъстер "Дон Домат"

Какви все пак са тези "клъстери", на които президентът Плевнелиев толкова разчита? Тази странна английска дума може да се преведе и като "гнездо" или "грозд". Да я обясним в икономически контекст с прост пример. В един район се отглеждат много домати и се печели добре от това. С течение на времето предприемчиви хора създават там фабрика за производство на доматени сокове.

Тази фабрика се нуждае от опаковки и амбалаж - и ето появява се стъкларска фабрика в близост до първата. Рецептата за коктейла "Блъди Mери" пък обяснява защо наоколо изниква и завод за водка. Освен домати, за салата са нужни краставици и лук - и ето се развива комплексно зеленчукопроизводство (това според теорията е хоризонтален клъстер).

Фабрика за колчета за домати, консорциум по поливането, развоен център за доматени семена, институт по изследване генома на домата, международна доматена академия, междугалактическа доматена епопея - клъстерът се простира дотам, където свършва фантазията.

И където започва пропагандата на светлото бъдеще, обещаваща гроздове краймагистрални фирми, които ще са новото лице на модерната българската икономика - докато липсата на съпричастност и далновидна регионална политика още и още задълбочават обезлюдяването на необлагодетелстваните (от ГЕРБ) региони.

БДЖ днес може и да е във фалит, но скоро българите ще могат да стигат за 3 часа от София до Бургас в климатизирани влакове, декларира в края на март Президентът.

"Ще останеш доволна от своя господар" - казва от своя страна дон Домат, героят на Джани Родари, на прислугата. "Ще ти подаря обвивката на един шоколад, който изядох миналата година".

Клъстери насам, блъстери натам

"Не могат да се отърват от този селски манталитет да ни пробутват чуждици" - гласи емоционален коментар из форумите във връзка с клъстерната идея на Президента.

Но можем да се усъмним в приложимостта й също и заради по-рационални причини. За последните две години за насърчаване на клъстерите в България са усвоени едва 2 млн. лева от предвидените 30 млн. лв. европейски средства. Причината за този толкова слаб резултат, според заместник - министър Жулиета Хубенова, е "тежката бюрокрация и нормативни неясноти около понятието клъстер".

Какво кара Росен Плевнелиев да смята, че след неговото оттегляне от правителството нещата в администрацията са се подобрили? И какво направи това правителство за три години в държавната компания "Индустриални зони" ЕАД, която би следвало да е изходна база за развитие на клъстерите в България?

Разбираемо е желанието на Плевнелиев да поднесе на обществото в качеството си на президент някаква визия за добро бъдеще. Но е желателно Президентът да демонстрира повече реализъм и познаване на истинските нужди и проблеми на българина. Защото той добре знае, че в малката ни страна има обширни региони, в които развитието е критично.

Отсам магистралите

Например провеждането на прочутия събор в село Българи на 3 юни както всяка година и сега виси на косъм, защото бедното странджанско село отнякъде трябва да намери 2000 лева за музика и други, нужни за нестинарския обряд. Не е ли редно президентството на България да стане постоянен патрон на този прочут нестинарски "хъб", като осигурява нужната сума, може би с цената на половин президентска пресконференция?

В измъчените български региони отвъд магистралите вместо с "клъстери" и "хъбове" държавата може да помогне просто като посредничи за изкупуване на млякото и гроздето, или като най-сетне уреди директните доставки от фермерите за пазара, или пък като организира хранителна борса, която да среща търсенето на биопродукти в големите градове и предлагането на бабите от селата.

Напълно е прав президентът, когато заявява, че формулата през XXI век е сътрудничество, а не държавно подаяние или директива. Но дребните производители в селата и малките градове са напълно готови да сътрудничат - няма я другата страна, държавата.

Няма я държавата и в организацията на стратегическия жп транспорт, който, ако се замислим, е нежелана конкуренция на "магистралите" и неслучайно днес е в партер.

Впрочем край Добрич, без капка държавна помощ, действително се оформя нещо като селскостопански клъстер: наоколо няма педя необработена земя, ежегодният панаир просперира, а целият град е засипан със селскостопански реклами - на семена, торове, комбайни и трактори и т.н., включително от някои от големите световни компании, които нямат представителство в София. Цената на земята в региона не спира да расте. Добруджа отново е житницата на България, въпреки че зърното е предназначено предимно за износ.

Ето пример за пръкнал се сам самичък, естествен - макар и леко примитивен клъстер. Днес Добрич въобще не се нуждае от признанието, което Президентът му прави като потенциален "център на клъстер" заедно с градове като Варна, Бургас, Русе и Пловдив. Благодарение на почвеното плодородие "клъстерът" е факт и засега дори държавната селскостопанска политика не може да му попречи.

Няма ли на кого да каже бившият министър на регионалното развитие и благоустройството какво е значението на железопътния транспорт за "клъстерирането"? Ако ще се говорят празни приказки...