Живеем в ситуация, в която най-голямата икономика в света не се справя много добре, а втората по сила все още се разширява, макар и по-бавно. Същевременно, САЩ и Китай са тотално несъвместими като икономически и политически системи.
Отношенията между двете страни могат да станат само по-обтегнати. Във външнополитическите дебати преди изборите в САЩ Барак Обама за първи път нарече Китай „съперник". Това не е само политическа поза - азиатската държава е най-голямото предизвикателство за американската външна политика.
В САЩ световните събития се гледат през това как всяко от тях се отразява на икономиката на страната. Китай е огромен играч на пазара, който е обвиняван от мнозина, че не играе по правилата - от интелектуалната собственост през „държавния капитализъм" до кибератаките.
По същия начин, китайските държавни медии вече много по-активно лансират тезата, че Америка е пречка за ръста на страната.
Какви са предупредителните сигнали?
Има огромно напрежение между Китай и Япония: през последните седмици имаше антияпонски протести в около 100 китайски града заради няколкото острова, които двете страни си оспорват. Същевременно, продажбите на японски автомобили бележат спад с 49%, а много от бизнесмените в Токио вече не гледат на Китай като на надежден партньор. Добре е известно, че Япония и САЩ са стратегически съюзници.
Как се отразява фактът, че Китай е сред кредиторите на САЩ?
Не китайците, а японците работят над това да се превърнат в най-големия собственик на американски държавен дълг. Китай се опитва да се разкачи от американския долар. Страната насърчава вътрешното потребление и търговията в региона - така те ще се отърват от взаимната си зависимост с Америка. Това, обаче, е дълъг процес и все още Китай е банкерът, на който САЩ дължат пари.
Какъв е ефекта от управленските рокади в Китай?
В Китай няма силни лидери, има консенсусно правителство и заради това съставът на кабинета няма голямо влияние върху външната политика. Има много движещи се фигури, какво видяхме при скандала с Бо Ксилай и изчезването на Си Дзинпин за няколко седмици. Заради политическите размествания и забавянето на глобалната икономика, в Пекин не са склонни на реформи, а само те биха променили икономическите отношения със САЩ към по-добро.
Колко по-зле може да се разбират двете суперсили?
Вече всичко говори за нов вид студена война. В нея САЩ и Китай не могат да си позволят да бъдат явни врагове, но и вече не са приятели. Всички съюзници на Америка се страхуват от възхода на Китай и затова искат от Вашингтон по-силно присъствие в Азия. В резултат имаме балистични ракети в Южна Корея, изтребители в Индонезия, морски пехотинци в Австралия и т.н. В киберпространството двете страни са в ясно противопоставяне.
Големият въпрос е до каква степен всичко това ще повлияе на икономическите отношения. Някои американски фирми вече посочват, че нямат същия достъп в Китай, както преди и освен това много повече от разработките им биват крадени. Разрастването на китайските компании ги кара да искат да излязат на международния пазар, но най-често опитите им са блокирани. Точно в стила на студената война.
Каква ще е следващата фаза?
Ще има нови удари под кръста при тарифите за търговия, както и размяна на нови санкции. САЩ ще натиснат съюзниците си да координират инвестиционната си политика с тях. Американският бизнес ще започне открито да се изказва против Китай, а в Пекин все повече ще лансират тезата за отмирането на долара като световна валута.
На културно равнище, все по-малко китайци ще следват в Америка или ще си купуват имоти там. Винаги има потенциал и за ксенофобия: трябва само да си припомним лагерите, в които са били държани японците през Втората световна война.
Антикитайските настроения са грозно и опасно нещо, особено ако продължава да се разширява пропастта между бедни и богати. От друга страна, близко е до ума, че китайското правителство при натиск също ще прибегне до антиамериканска реторика (антияпонските протести показват това - бел.ред).
Студената война беше между идеологии. Такъв ли е случаят сега?
Американската идеология не се е променила фундаментално, макар да не е вече толкова мощна и привлекателна. Тя се гради на индивидуалните свободи, демокрацията и свободната инициатива на пазара. През последните години САЩ понесе доста удари по тази плоскост - финансовата криза, зверствата в Гуантанамо и Абу Гариб и огромното влияние на корпорациите над политическия елит.
Въпреки това, все още няма база за сравнение с Китай. Там върховенство на закона няма - това е авторитарна политическа система с държавен капитализъм. Китайската идеология не е за експорт, тя е само за държавата, в която е създадена. Затова и съюзниците й не са такива заради общи ценности, а заради общи интереси.
Какъв трябва да е еквивалентът на кубинската ракетна криза?
Може да бъде или мощна кибератака или пък намеса на САЩ в евентуален териториален конфликт между Китай и Япония. Това, обаче, е сценарий за превръщането на една „студена" война в „гореща", което е много малко вероятно. Причината е, че националната сигурност днес се подчинява много повече на икономиката, отколкото на геополитиката.
Готови ли сме за нова Студена война?
Не сме. Старите предвождани от САЩ институции като Г-20 вече не са адекватни.
Какво е решението?
Трябва да се разшири ролята на по-малките организации, в които бизнесът, неправителствения сектор и отделните личности да работят заедно. Освен това, трябва да се създадат условия, които да накарат самите китайци да се присъединят към големите форуми. Така, например, те влязоха в Световната търговска организация, след като сметнаха, че това им носи повече ползи, отколкото рискове.
