Далеч от това да поставя клопка за "атакуващите", пакетът с помощи от Европа и МВФ за еврозоната в размер $1 трилион представлява всъщност нещо като закон за пълна заетост за спекулантите. Поне ако това се случва в базирана на реалността общност, в обозримото бъдеще.
Надявайки се да укроти пазарите, които обвини в "колективна атака", Европейският съюз оповести пакет от 750 млрд. евро, целящ да предотврати масивната криза с националния дълг, която обхвана Гърция и заплашва да се разпространи широко сред по-слабите страни от еврозоната.
Не може да се вини пакета от помощи, че е твърде опростен: съдържа заеми от Международния валутен фонд, европейски кризисен фонд и правителства от еврозоната, както и интересна гаранция от Европейската централна банка да купува бонове, за да възстанови ликвидността на, по общото мнение, зле функциониращи части от пазара на ценни книжа.
В ход, изглеждащ като изваден от руска приказка, поне две от страните - Испания и Италия, обещават пари за пакет, който може да бъде използван за спасяването на самите тях. Май би трябвало да вложат дори още повече пари.
Отново хората на власт гледат към проблема с платежоспособността и обявяват твърдо, че това е въпрос единствено на ликвидност.
Само че не е.
Как спасението води до нови трудности
Този ход свърши работа, поне за известно време, когато САЩ подкрепи финансово своите банки, но САЩ бяха в състояние да създадат лесни условия, в които американските трезори да си проправят път за излизане от пропастта.
Вместо да създава подобни условия, европейският спасителен план налага по-тежки такива. Гърция, Испания и Португалия ще бъдат изправени пред дори още по-големи икономии в резултат на орязването на бюджетите си - икономии, които ще затруднят още повече излизането им от затрудненията.
Планът бе приветстван с радост на финансовите пазари, като боновете и акциите бързо се повишиха, но повишението оставяше усещане не за спекуланти, които са го ударили на бяг, а по-скоро за деца, научили се как да въздействат по-ефективно на родителите си.
"Пазарите научиха, че спасителни мерки ще се случват под натиск," писа Гейбриъл Стайн от Lombard Street Research на клиентите си. "Това е урок, който те няма да забравят. Достигането до тези спасителни мерки очевидно ще изисква сериозен натиск и голямо забавяне, предлагайки междувременно изобилие от възможности за печалба."
Пари за дупки, не за растеж
Средствата от помощта са огромни и достатъчни да покрият нуждите от заеми за следващите няколко години. Само че въпросът как точно свързаните с това страни ще могат да изпълнят новите си ангажименти и да генерират растеж, остава без отговор.
Португалия ще се подложи на финансово затягане с още 1% от брутния вътрешен продукт през тази година, докато Италия ще си наложи фискални мерки от около 0.7% от БВП през 2010 и 2011 г. Гърция вече се ангажира с много сериозни орязвания на разходите, докато се опитва да преодолее разрушителен дефицит единствено чрез твърде много безкомпромисни средства.
Възможно е глобалният растеж да тръгне нагоре и да издигне Европа от блатото, в което се намира сега. Но също така е възможно и продължителна европейска рецесия да блокира растежа в глобален план.
Гърция е в просрочие по плащанията си през 90 от последните 180 години и сега от нея се изисква да премине през почти безпрецедентно изглаждане на проблемите - при това без помощта на валута, която да девалвира.
Проблемът с дълговете не е потушен
Европа със сигурност си е откупила известно време, в което да измисли нещо, но в крайна сметка проблемът с разсрочването на дългове, ако не се стигне до отказ от плащания, вероятно ще се надигне отново. Това не е спекулация, а проста логика.
Друг основен аспект за разбиране е, че новите пари в пакета са преимуществено за заеми от съществуващи кредитори. Както бихте очаквали, МВФ ще си получи парите преди Credit Hapless of France. Това, което означава, е, че въпросът с разсрочването или отказът от плащания се връща на дневен ред, а въпросите за европейската банкова платежоспособност ще започнат да определят движението на пазарите.
Кредиторите на Гърция, Испания и други страни все пак ще продължават да се чудят откъде ще дойдат парите, с които да им бъде платено.
Много интересно е да се отбележи, че докато банковите книжа растяха, междубанковият пазар на заеми всъщност не се възстановяваше със същите темпове. Тримесечната лондонска междубанкова лихва в долари, с която банките се таксуват една друга, спадна съвсем леко - и всъщност дори се повиши в сравнение с правителствените лихвени проценти.
Това означава, че банките все още се боят да заемат пари една на друга. Спомнете си, че европейските банки бяха бавни в набирането на капитал и все още много сериозно са зависими от непредсказуемо краткосрочно финансиране.
Не бъркайте платежоспособност с ликвидност
Което ни връща към темата защо европейските власти продължават - вероятно целенасочено, да бъркат платежоспособността с ликвидността. Разсрочването на национални дългове не само ще провокира екзистенциална криза за еврозоната, но и е много вероятно да предизвика атака на някои банки, което оставя на овластените да взимат решения за доста неприятни варианти.
Очакват се масирани повишения на капитала на европейски банки от лятото нататък. Не бъдете също така изненадани, ако доходността на гръцкия, италианския, испанския, португалския или ирландския дълг започне да се движи външно, за да отразява продължаващия риск от евентуална загуба. Без значение дали ще е пакетна или не.
Спекулантите със сигурност ще си имат много работа.
