Противопоказно е за консултант и аналитик на рискове като мен да прави публични коментари по развиваща се в динамика рискова ситуация. Но го правя, защото няма нищо по-ненужно от утрешна реакция на днешна криза. Имам близки, роднини, приятели.
По долу са кратки бележки - които в никакъв случай не са цялостен рисков анализ, но дават посоките.
Чужди и свои
Първо, най-накрая БНБ, МВР и правителството изглежда налучкват верния тон, но не могат да се освободят от политическото опекунство, което им пречи да действат ефективно.
Важно е да се провежда тотално и активно разследване на мозъчния център на атаката, дори ако затова се посегне и на "свои". Това не е работа само на МВР, но и на ДАНС, защото има замесени външни сили.
Цветан Василев и Пеевски отдавна не са основните движещи сили и водещите фактори в развитието на ситуацията. България се клати, за да се дестабилизира на много по-високо и по-дълбоко равнище.
Валутният борд е трън в очите на мнозина, защото дава сигурност, но усилията са насочени към тихата и зад кадър ерозия, като се разчита на ограничените възможности на БНБ да се намесва с пряко финансиране на банки. Искат да оставят фасадата на борда без основи като икономически растеж, конкурентноспособност, стабилни институции и банки с доверие.
Шумът на парите
Второ, при всяко положение доверието на вложителите в българските банки (освен чрез разобличения на провокаторите) минава през единственото възможно решение - наливане на достатъчна свежа ликвидност в банките - колкото повече и колкото по-бързо, толкова по-добре.
Ограниченията на валутния борд в тази насока са ясни, но има и други инструменти - нищо, че за тях трябва време. Такава е приетата от всички ни сделка за валутния борд - не можем да печатаме пари, колкото си искаме.
Отговорни послания
Трето, трябва изключителна координация между основните институции с отношение към темата, за да се избегне разноговоренето и да се постигне точната "бленда" между съдържание, форма и място на посланията.
Ситуацията е критично напрегната и трябва точно премерени послания, защото уверенията en gros, че нещата са под контрол, като се гледа строго и се излъчва напрегност, не вършат никаква работа. Още повече, когато са бланкенти и "без сърце" - вместо да потушат, те могат да усилят съмненията.
Ако бях отговорен фактор и политически лидер (нямам желание и претенции за това), щях да кажа малко думи, но щях да ги подкрепя с изречението - "заставам пред Вас с цялата отговорност на това, което казвам, и с готовността да го защитя с авторитета и позицията, която заемам". Само когато хората разберат, че този, който говори, има какво да губи, ще му повярват.
Токов удар
Четвърто, виждате ли връзката между задържаната информация за финансовата дупка в енергетиката и преливането на кризата в банковата сфера, за която предупреждавах? Такова равнище на непрофесионализъм, каквото демонстрира това правителство в тази сфера, не бяхме виждали.
Сега всички чакат последствията на "социалните" енергийни цени, но конкретни хора спекулират за да извлекат изгоди, като залагат на неуправляемост на ситуацията. Първата и основна задача на специалните служби е да намерят и изолират силите, които "тресат" държавата и стоят за спекулантските атаки.
Забравете МВФ
Пето, един от лидерите призова веднага да се "вика" МВФ. Това е доста нескопосана реакция. Едно от най-големите постижения на България, бе да се извъкне от опеката на МВФ, защото тази институция няма безупречна репутация в годините на прехода. Тя ни диктува редица решения и политики, които не бяха ресурсно обезпечени и нанесоха значителни поражения.
Да се кани МВФ в ефир днес само по себе си е дестабилизиращо действия, наливащо "допълнително" масло в огъня. Разбирам, че сме в предизборна обстановка, но има граници на политическото говорене - там където започва националната сигурност и интересите на хората. Нали същите хора, ако утре са в правителството, ще бъдат първите, които ще съжалят за "идването на МВФ"?
Проблемът на България не е в липсата на възможност да заеме допълнителен дълг за да покрие текущи финансови нужди, а в липсата на реформи и реформатори. Спирам до тук по темата - но думата МВФ в България просто трябва да се забрави.
Край на импровизациите
Призовавам Президента - доколкото е единствената останала институция, която все още не се е намесвала в ситуацията - още веднъж да демонстрира подкрепата си за БНБ и да компенсира вакуума във властта, като обяви предварително ключовите министри в служебното правителство, които ще работят по овладяване на ситуацията със самопричинената криза в банковата сфера.
Настоящето правителство няма ресурс да се справи със ситуацията - трябват нови лица и нова решимост за да повярват вложителите и пазарите.
Горното е само малка част от рисковия анализ, който трябваше отдавна да бъде направен и да се ползва от институции, за да не се стигне до сегашната ситуация.
