На фона на обявения от здравния министър пакет от нови мерки, с които на практика държавата минава в почти локдаун, Бюджетът за 2021 г. излиза на преден план.
Както всяка година, така и тази Законът за държавния бюджет се превърна в повод за политически пререкания между управляващи и опозиция, като вторите отново призоваха той да бъде преосмислен с оглед на последните предприети мерки.
Различното тази година обаче е, че правителството трябва да разчете бюджетната рамка за изпълнен с неизвестни период. Едната неизвестна е кой ще разходва бюджета за догодина, а втората, при това по-голяма, как ще се отрази пандемията на сметките на финансовото министерство.
Бюджет 2021 е тема за дискусии вече близо месец, откакто беше публикуван в сайта на ръководеното от Кирил Ананиев ведомство.
В края на октомври Министерският съвет одобри законопроекта и мотивите към него, т. нар. актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. В началото на ноември проектобюджетът мина през разглеждане в ресорните комисии в парламента, а на 5 ноември депутатите го приеха на първо четене в парламента. На 19 ноември бюджетите на ДОО и НЗОК минаха и на второ четене в комисии.
Преди финалната права - второ четене и окончателно гласуване в парламента, очаквано се случиха и редакции по някои текстове. Да видим онова, което е прието до момента.
Поглед върху бюджета като цяло
Приоритети в бюджета за идната година са доходите, образованието, здравеопазването, социалната и пенсионната политика, както и политиката в областта на отбраната. Неведнъж управляващите изтъкнаха, че философията на този проектобюджет е увеличение на доходите, но и запазване на данъците.
Бюджетът е разчетен при оптимистична прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Кабинетът очаква той да е 2,5% за 2021 г., докато за текущата година се очаква спад от 3%. При този сценарий дефицитът ще е почти 4.9 млрд. или 4% от БВП.
По прогнози на БНБ обаче ще има спад в БВП за тази година от 5,5%, а според Европейската комисия той ще е 5,1%. Мотивът на управляващите за оптимистичната прогноза е, че повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление - нещо, което мнозина експерти приемат със скептицизъм.
Правителството има оптимистична бюджетната прогноза и за следващите три години - през 2022 г. управляващите предвиждат ръст на БВП от 3%, а на следващата година - от 3,2%. Тук критиките на анализаторите са, че не се предвижда какво ще се случи при евентуален спад на БВП, нито се уточнява как потреблението и износът ще се възстановят.
За догодина правителството планира да събере повече приходи (с 9%) - 47.6 млрд. лв, докато планираните разходи са 52.5 млрд. лв., което е минимално нарастване с 1 процентен пункт. По отношение на приходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, обаче за периода 2021-2023 г. се очаква спад от 38,3% до 38,1%. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2% до 39,6%
В разчетите е факт и сериозен бюджетен дефицит, въпреки че за догодина е планиран ръст на приходите от близо 2 млрд. лв. Бюджетният дефицит, заложен за тази година, е 5,2 млрд. лв. или 4,4% от БВП.
Тази дупка в хазната се мотивира с неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., и със завишаване на разходите с 840 млн. лв. За догодина пък планираната разлика между приходите и разходите е 4,88 млрд. лв., или 3,9% от БВП, а дефицитът - 4,9 млрд. Това прави общо 10 млрд. лева. Според критиците на бюджета за години, които ще са очаквано кризисни, това е твърде голяма сума.
Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило от Закона за публичните финанси по (по-точно чл. 28, ал. 1), след елиминиране на ефекта от временните разходи за мерките покрай COVID-19, те са в рамките на ограничението, изтъкват в мотивите си управляващите.
Очаква се по-високо нарастване на публичните инвестиции през последната прогнозна година (2023-а), тъй като се достига краят на периода за усвояване на европейски средства по програмния период 2014-2020 г. Очаква се и финализиране на инфраструктурни проекти за този период.
По отношение безработицата, очакванията за 2020 г. са средногодишният брой на заетите да намалее с 2,6% спрямо предходната година, а средногодишното ниво на безработица да се повиши до 5,6%. Но според прогнозите на кабинета ще започне процес на възстановяване на заетостта, като коефициентът на безработица ще намалее първоначално до 5,2% догодина, а през следващите две ще се стабилизира до ниво 4,6%.
В края на следващата година се прогнозира инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%. В мотивите тук се уточнява, че инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола. За последните две години от прогнозния период (до 2023 г.) се очаква средногодишната инфлация да бъде около 2,5-2,6%.
В проекта на бюджета е заложено държавният дълг да нарасне от 28 на 32 млрд. лв., а до края на 2023 г. да е 38,9 млрд. лв. (около 29% от БВП). Принципното изискване на Европейския съюз е държавният дълг да не надвишава 60% от БВП, което е и аргумент на управляващите за него.
Минималният размер на фискалния резерв в края на следващата година ще остане непроменен - 4,5 млрд. лв., като това е и максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет.
В законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. е заложен и буфер от 600 млн. лв., който ще бъде използван в случай, че пандемичната ситуация се влоши значително и това доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси.
Преди първо четене беше ревизирана оценката за дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП), която съдържа разходите на публичната власт за едногодишен период. В нея влизат републиканският бюджет, бюджетите на съдебната власт, общините, социалното осигуряване, НЗОК, висшите учебни заведения, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите на извънбюджетните сметки и фондове, създадени към министерства и ведомства, включително европейските средства.
Като цяло сега КФП показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. до 1,8% през 2023 г. Тук в законопроекта е записано, че ако се изключи от бюджетното салдо ефектът от временните COVID мерки, предвидени за следващите две години, дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила.
В крайна сметка кой какво получава?
Гордостта на управляващите в този проект на бюджета е, че не е планирана промяна в данъците и размера на осигуровките, въпреки планираните значително по-високи разходи за пенсии, както и увеличаването на заплатите в някои сектори.
Ето как са разпределени парите за догодина:
За образование
Това е един от приоритетите в бюджета. Общо за сектора държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото даде за тази година. От тях 360,0 млн. лв. са за увеличение на възнагражденията на учителите, чиито заплати се вдигат със 17%, и 57,8 млн. лв. са увеличението на заплатите в непедагогическия персонал.
Отделно:
- 70,0 млн. лв. са предвидени за изграждане и реконструкция на детски градини, ясли и училища;
- 38,0 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища;
- 36,0 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца;
- 20,0 млн. лв. за продължаване на модернизацията на училищните кабинети в системата на средното образование и изграждане на STEM1 среда - съвременни и оборудвани учебни пространства с фокус в областта на природните науки, дигиталните технологии, инженерното мислене и математиката;
- 65,9 млн. лв. за продължаване на реформите и осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование за 2021 г., в т.ч. 48,2 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища с цел задържането на млади преподаватели и обезпечаването на кадри в системата на висшето образование.
В мотивите към тези разчети управляващите са записали, че "продължава реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители".
Това те виждат като "база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование, за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда".
Здравеопазване (и бюджетът на НЗОК)
Проектът на Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. мина второ четене през бюджетната комисия на 19 ноември. Откъдето става ясно, че план-сметката на здравния фонд надхвърля 5,34 млрд. лв. , което е рекордна за Здравната каса сума.
В условия на пандемия бюджетът на НЗОК предвижда 5,084 млрд. лева приходи и трансфери. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на над 4,7 млрд. лв., или увеличение с 316 млн. лв. спрямо настоящата година.
Здравноосигурителните приходи за догодина са 4,980 млрд. лв., от които 3,2 млрд. лв. от здравноосигурителни вноски и 1,780 млрд. лв. - трансфери за здравно осигуряване. Трансферите за здравно осигуряване за догодина са разчетени с ръст от 246,5 млн. лв. спрямо тази година. Средствата за здравноосигурителни плащания са над 4,7 млрд. лв., което е увеличение с 316 млн. лв. спрямо 2020 г.
По-доброто заплащане за медиците, за които говори здравният министър, бяха записани преди второ четене в комисия. С това са гарантирани средствата за допълнителни плащания към медиците на първа линия в борбата с коронавируса. 237 млн. лв. повече са парите, заложени в бюджета, които са предвидени за тях. В извънредна епидемична обстановка лекарите ще получават месечно допълнително по 600 лв. към заплатите си, сестрите по 360 лв., а санитарите - по 120 лв.
За здравеопазване допълнително ще бъдат отделени 581,1 млн. лв.
- 65,7 млн. лв. са за увеличаване на възнагражденията на персонала в структурите в системата на Министерството на здравеопазването и НЗОК, в т.ч. и за извънреден труд на органите, осъществяващи епидемиологичния контрол;
- 48,9 млн. лв. са за субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в т.ч. за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести, психични заболявания, активна туберкулоза, както и за лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести;
- 6,1 млн. лв. за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв с цел осигуряване на качествени кръвни продукти;
- 326,6 млн. лв. за здравноосигурителни плащания (вкл. резерва) с оглед осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица;
- 94,4 млн. лв. за осигуряване на ваксини и на лекарствени продукти за лечение на COVID-19;
- 14,9 млн. лв. за капиталови разходи, в т.ч. за изграждане на Националната здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, като и дооборудване на материалната база на лечебните заведения;
- 50,0 млн. лв. за изграждане на Национална педиатрична болница чрез придобиване на дялове и акции и увеличаване на капитала на дружество.
След втото четене в комисия на бюджета на НЗОК бе записано също че:
- 266 млн. лв. са за първична извънболнична медицинска помощ;
- 283 млн. лв. за специализирана извънболнична медицинска помощ;
- 197 млн. лв. за дентална помощ;
- 100,9 млн. лв. за медико-диагностична дейност;
- 1,332 млрд. лв. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за лекарствени продукти за злокачествени заболявания и за животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии;
- 115 млн. лв. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ;
- 2,389 млрд. лв. за болнична медицинска помощ;
- 85 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана по правилата за координация на системите за социална сигурност.
Социалната политика
За сектор "Социална политика" са отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е повече от всички предходни години на управление. Тук приоритетите са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата.
Следвайки този принцип, управляващите са разписали:
- 10,0 млн. лв. за активна политика на пазара на труда, които ще бъдат основно насочени за обучение на безработни лица за придобиване на "Дигитална компетентност";
- 300,0 млн. лв. за продължаване на мярката "60/40" за запазване на работните места;
- 297,3 млн. лв. за увеличение на средствата за краткосрочни обезщетения и помощи вследствие на очакван по-висок брой безработни лица, естествен ръст на средния осигурителен доход, като се осигурява и предвиденото увеличение от 9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетенията за безработица;
- 73,0 млн. лв. за целева помощ за семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка;
- 10,0 млн. лв. за целеви помощи за отопление;
- 21,4 млн. лв. за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания;
- 122,0 млн. лв. за механизма за личната помощ по Закона за личната помощ;
- 79,7 млн. лв. за социална услуга "Асистентска подкрепа", като делегирана от държавата дейност;
- 47,0 млн. лв. за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти, в размер на 120 лв. годишно, на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително.
390,0 млн. лв. бяха предвидени на първо четене за отпадане на доходния критерий за достъп до месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование по Закона за семейни помощи за деца, както и за увеличение на размера на месечната помощ за отглеждане на деца до една година и целевите помощи за ученици по същия закон.
ГЕРБ обаче се отказаха от намерението детски надбавки да получат всички семейства, независимо от доходите им, тоест решиха да не отпада подоходният критерий. По техни сметки това ще спести над 205 милиона лева, които да се ползват за допълнителни 15% увеличение на заплатите в МВР, както и за обещаните месечни добавки към възнагражденията на лекарите и медицинските сестри.
Пенсии
За догодина за изплащане на пенсии са предвидени 12,346 млрд. лв., което е с 1,770 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през настоящата година. А в приетия на първо четене в пленарна зала бюджет на ДОО от 1 януари 2021 г. се залага увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 на 300 лв.
Увеличаването с 20% на минималната пенсия до 300 лева (което струва на бюджета 474,0 млн. лв.) ще доведе до ръст и на останалите пенсии, които се определят като процент от нея - това са пенсиите за инвалидност, за общо заболяване, трудова злополука или професионална болест. През 2021 г. средната пенсия ще стане 488, 97 лв., което е ръст от 18,6% спрямо настоящата година, когато средната пенсия е 412,28 лв.
От 1 януари се увеличава и максималният размер (таванът) на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв. месечно, което струва на бюджета 94,0 млн. лв.
За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г., се предвижда осъвременяване с 5% по т.нар. швейцарско правило. За него, както и за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7% са предвидени 884,2 млн. лв.
През първите три месеца на следващата година ще продължи и изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички 2,104 млн. пенсионери в размер на 50 лв., което ще струва на държавата 318,0 млн. лв.
За общините
В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г.
Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.
Да погледнем какво се случва и в бюджета на ДОО
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е важно перо от държавните пари и освен това касае пряко доходите на хората. Това реално е механизмът, по който лицата получават доходи въз основа на внесени от тях осигуровки в съответни фондове, покриващи определени осигурителни случаи като старост, безработица, смърт, майчинство, временно намалена работоспособност и временна неработоспособност.
По тази линия парламентът даде одобрение на първо четене за рекорден трансфер към бюджета на общественото осигуряване от 6,2 млрд. лева заради все по-нарастващата дупка в бюджета на НОИ.
Тази дупка тревожи анализаторите заради неясностата дали тя ще расте. Критиките са, че няма ясна макрорамка на бюджета на НОИ, не става ясно каква част от бюджета ще дойде от осигуровки и каква част от републиканския бюджет (Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика).
От 1 януари до 30 юни догодина всички хора, които са пропуснали 5-годишния срок за промяна на избора на осигуряване в универсален пенсионен фонд, могат да упражнят това свое право. В същия период, лицата, на които вече е отпусната пенсия без да са успели да променят осигуряването си, ще могат да поискат преизчисляването ѝ без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят във фонд "Пенсии" средствата си от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд, е записано още в законопроекта.
Иначе не е предвидено увеличение на осигурителните вноски и се запазва размерът на максималния осигурителен доход. Отразени са поетите в управленската програма на правителството ангажименти за по-висока минимална работна заплата и за по-висок минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се и от 610 лв. той става 650 лв., колкото ще бъде и минималната работна заплата от началото на 2021 г. Минималната заплата се планира да остане на това ниво до 2023 г.
От разчетите за следващите три години се вижда, че догодина ще е последната с планирано засега увеличение на минималната работна заплата, както и на тази на учителите.
Иначе с 30% се вдигат и възнагражденията на служителите, ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19.
Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 420 лв. Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица - 3000 лв.
В бюджетния сектор е разписано 10% увеличение на заплатите.
За догодина е гарантирано и повишение от 30% на заплатите на администрациите, ангажирани с епидемията, което бе направено и тази година от август. Отделно с 10% ще се вдигне заплащането на администрацията, която е извън този обхват.
Минималното обезщетение за безработица и догодина остава 12 лева на ден, а максималният дневен размер се запазва на 74,29 лв.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лв.
463 млн. лв. е предвидила държавата за отглеждане на деца. От тази сума 73 млн. лв. са за семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и 390 млн. лв. са за месечните помощи за отглеждане за всяко дете, както и за увеличение на месечната помощ за отглеждане на деца до 1 г. и целевите помощи за ученици.
От републиканския бюджет са отделени и средства за другата приоритетна област - отбраната.
2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП. Армията ще се модернизира с придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.
Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.
За туризъм
За 2021 г. по бюджета на Министерство на туризма са предвидени допълнителни средства в размер на 5,0 млн. лв. за маркетингови и рекламни кампании на националния туристически продукт, с оглед предпочитането на Република България от български и чуждестранни туристи като дестинация за туризъм, с цел подпомагане на възстановяването на сектора от пандемията.
Отделно в пакета от социално-икономически мерки на правителството за преодоляване на последиците от COVID-19 за подкрепа на туристическия сектор за 2021 г. са допълнително предвидени 40,0 млн. лв. Те са по схема за предоставяне на държавна помощ за подпомагане на туроператори, които предоставят туристически пакети на потребители с краен пункт на пристигане на територията на Република България.
Подкрепата се предоставя под формата на държавна субсидия за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет.
Осигурени са и 10,0 млн. лв. за еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм на единична стойност 210 лв. за лицата, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечение, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19.
МВР
С проекта на бюджета на Министерство на вътрешните работи са предвидени разходи общо в размер на 1 872 773,4 хил. лв., които са увеличени със 203 197,9 хил. лв. над утвърдените на министерството със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Очаква се възнагражденията на служителите на МВР, в това число и на пожарникарите да се увеличават с 15% от 1 януари догодина. Междувременно Синдикатът на служителите в МВР поиска 30% увеличение, но не и парите за него да дойдат за сметка на детските надбавки, каквото намерение обявиха от ГЕРБ.
Междувременно управляващата партия възнамерява да предложи промяна в Кодекса за социално осигуряване, с която пенсиите на бивши военни и полицаи, които са се възползвали от ранното пенсиониране, да бъдат преизчислени и да се вдигнат от 1 септември 2021, а не от 1 януари 2022 година.
За култура
В проектобюджета за 2021 г. за делегираните от държавата дейности в областта на културата за общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 151,1 млн. лв., което е с 15,1 млн. лв. повече спрямо тази година.
Заради увеличението на разходите за персонала с 10 на сто през 2021 г. стандартите за музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, както и за читалищата са увеличени с 10%.
В прогнозата за 2022 и 2023 г. текущите разходи за делегираните от държавата дейности в областта на културата запазват нивото си от 2021 г.
Други
В изпълнение на законовото изискване за машинно електронно гласуване са осигурени допълнителни средства в размер на 50,0 млн. лв. за авансово плащане на част от общата сума за осигуряване на специализирани устройства за машинно гласуване.
За 2021 г. са предвидени разходи в размер на 105,0 млн. лв. за окончателното плащане на стойността на устройствата за машинно гласуване, както и разходи за подготовката и произвеждането на изборите по Изборния кодекс - за народни представители и за Президент.
За 2023 г. са предвидени разходи за подготовката и произвеждането на избори за общински съветници и кметове.
С проектозакона за държавния бюджет са определени също приходите, разходите, трансферите и субсидиите за Министерството на външните работи. В сравнение с миналата година, собствените приходи са намалени с над 10 млн. лева, разходният таван е увеличен с 9,3 млн., а субсидията е увеличена с 19,4 млн. лв.
За Национална компания "Железопътна инфраструктура" са предвидени средства в размер на 195,0 млн. лв. за 2021 г. и по 150,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г. Чрез тези средства ще се осигури финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура.
Средствата за субсидии за "БДЖ-Пътнически превози" се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвижда се средствата да са в размер на 190,6 млн. лв. за 2021 г. и по 185,0 млн. лв. за 2022 и 2023 г.
За Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" предвидените капиталови трансфери от държавния бюджет са 148,5 млн. лв. за 2021 г. и по 11,0 млн. лв. за следващите две години.
Предвидените средства за субсидии за "Български пощи" са в размер на 59,9 млн. лв. за 2021 г., 57,2 млн. лв. за 2022 г. и 59,0 млн. лв. за 2023 г.
По бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите са предвидени средства в размер на 24,0 млн. лв. годишно за следващите три години за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на "Напоителни системи" ЕАД.
В законопроекта за държавния бюджет се предвижда още подпомагането на земеделските стопани през периода 2021-2023 г. да се определя на базата на промените в европейското законодателство, като тенденцията е да се запазят досега действащите държавни помощи.
В проекта на закона за държавния бюджет е записано към БАН да бъдат преведени 117 857 000 лв. Увеличението на трансфера спрямо настоящата година е 12 246 000 лв. и то е свързано с повишаването на минималната работна заплата на 650 лв., увеличението на разходите за персонал с 10%, както и за възнагражденията на академици и член-кореспонденти. Учените обаче искат допълнителни над 11 млн. лв., с които основните работни заплати в БАН да бъдат увеличени по следния начин: професор да взема 1450 лв., доцент - 1400 лв., главен асистент - 1350 лв., а асистент - 1300 лв.
И така, какво ни казва в този си вид бюджет 2021 г.?
Най-видимо от така разчетения бюджет е, че акцентът са социалните харчове. Нещо, което тревожи повечето експерти заради затруднената бизнес активност, съпроводена от повишен риск от безработица и свиващи се данъчни приходи.
Разходните мерки са рекордни и експанзивни - вдигат се заплати, пенсии, разширява се обхватът на социалните помощи. Тоест, те са насочени към увеличаване, а не намаляване на разходите. В същото време липсват мерки по отношение на приходната част.
Според критиците на бюджета липсват и реформи, които да стимулират частните инвестиции, както и реформи на данъчната система и на регулаторната рамка.
И така, докато премиерът Бойко Борисов определя Бюджет 2021 като бюджет за хората, неговите политически опоненти, алармират, че той е по-скоро предизборен и без визия за икономическо възстановяване след епидемията.
