Бермудските острови са едно от местата, което успя бързо да овладее първата вълна на коронавируса, избягвайки множеството тежки последствия, с които много от страните по света продължават да се сблъскват.
Въпреки това обаче отливът на туристи успя да повлияе негативно на икономиката, а това провокира местните власти да предприемат по-нестандартни мерки, за да я възстановят възможно най-бързо.
В началото на март Сейди Милард идва на Бермудските острови от Ню Йорк, за да посети своя приятел. За щастие заминава в момент, когато САЩ все още не е наложила по-строгите ограничения за пътуване заради многото заболели от COVID-19 в страната.
Тя работи като главен административен директор на брокер-дилърите на Уол Стрийт и по време на престоя си се налага да работи.
Сега Сейди се надява, че няма да ѝ се налага да се връща в Ню Йорк поне за известно време.
След като кандидатства за едногодишно разрешително за пребиваване по програмата Work from Bermuda, която постави началото си в началото на август, тя вече може законно да живее и работи на островите в рамките на 12 месеца.
"Мислех си, че ако ще трябва да избирам между това да съм тук или в Ню Йорк, предпочитам да съм на Бермудите, където се чувствам много по-сигурна предвид ясните правила и разпоредби на правителството за контролиране на разпространението на коронавируса", казва тя.
Тази нова възможност за издаване на едногодишни визи предлага нова версия на живота на така наречените дигитални номади (работещите дистанционно от всяка точка на света), и тя е свързана с повече спокойствие, а в някои случаи насочена към съвсем различна аудитория, тъй като в днешно време работата от разстояние вече се превръща в новото нормално.
Корпоративният свят, който традиционно е устойчив на този вид работа се оказва, че е много по-готов да предложи тази опция на служителите си, в резултат на пандемията.
При глобално проучване, проведено от изследователската и консултантска фирма Gartner, повече от 80% от 127-е анкетирани шефове на компании заявяват, че планират да позволят на своите служители дистанционен вариант на работа, дори когато за тях вече е безопасно да се върнат в офиса.
"Хората са прекарали последните четири десетилетия в борба за повече гъвкавост при работата от вкъщи, а пандемията направи за тях това, което години усилия на какви ли не профсъюзни организации не можаха да го постигнат", казва Дейв Кук - специалист в областта на дигиталното номадство.
Ето защо работата от Бермудите е не само привлекателна, но и реалистична.
Още след като отвориха границите си през юли, правителството на Бермудските острови забелязва, че туристите все по-често питат как да удължат 90-дневната си виза за пребиваване в страната. Междувременно туристическата общност вижда как посетителите започват да правят нетипични за тях неща - да посещават редовно фитнес залите и да запазват вили под наем за месеци напред.
Тази видима промяна не е случайна и се дължи на достъпните и сравнително лесни условия за сдобиване с разрешително за пребиваване и работа на островите.
Освен таксата за кандидатстване, която е на стойност 263 долара, Бермудите имат относително малко ограничения за работна виза, което позволява многократно влизане и излизане на територията им. Нужна е само валидна здравна застраховка и деклариране на доходите.
Но Бермудските острови не са единствения пример за прилагане на нестандартни методи за възстановяване на икономиката, свързани с нововъзникващите програми за дистанционна работа.
Барбадос също предлага подобна услуга от юли, но таксата за визата му е по-висока, а кандидатите трябва да имат годишен доход най-малко 50 хил. долара.
Повечето от тези така наречени схеми възникнаха като бързо средство за възстановяване на тежко засегнати от пандемията туристически сектори. Целта им е да бъдат привлечени хора за по-дълъг период от време, които се явяват и по-малкия риск от пренасяне на COVID-19, отколкото непрестанно сменящия се туристически поток.
Такъв пример е Естония, която също отскоро предлага виза за дигитални номади.
"Осъществихме тази идея, защото видяхме възможност, към която никоя държава досега не се обръща", обяснява От Ватер - изпълнителен директор на проекта за Естонското електронно жителство.
Взимането на това решение помага и в борбата с нелегално работещите в страната, като значително намалява броя им.
През последните години някои страни, като Чехия и Мексико например, въведоха визи, обхващащи фрийлансърите, но според Ватер естонската, предвидена за дигитални номади, е много по-широко обхватна и позволява на тези, които искат да работят от Естония широк спектър от възможности, включително за хората заети на пълен работен ден.
Новата визова програма има за цел да привлече поне 1800 кандидати. Страната предлага и вариант за социална изолация, ако някой от пристигащите в страната се притеснява от заразяване с COVID-19.
Ватер се надява дигиталните номади да останат за по-дълго време в Естония като подновят визите си или кандидатстват за постоянно пребиваване.
"Нашата страна е малка и нямаме богати природни ресурси, с които да имаме глас в глобалната икономика. Но това, в което сме добри, е да бъдем ефективни и да се развиваме технологично. Това е нашето предимство и го използваме, за да бъдем конкурентоспособни и да привличаме най-добрите таланти", казва Ватер.
Появата на тези визови програми може да означава, че цяла нова група хора, която досега никога не е смятала да работи от чужбина, сега би се замислила да го направи. А дигиталните номади, за които този вариант вече е начин на живот, нововъзникващият ще им помогне да забавят темпото и да се установят на едно място за известно време.
Ако това се удължи във времето обаче предстои да видим дали терминът "дигитален номад" няма да придобие завинаги друг смисъл.
