Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Динарите в биткойни: Ще приемат ли Балканите криптовалутата

За страните от региона се отваря шанс да поемат пионерската роля в блокчейн индустрията Снимка: Getty Images
За страните от региона се отваря шанс да поемат пионерската роля в блокчейн индустрията

Парите кеш все още до голяма степен царуват на Балканите като основен начин за разплащане, но сега, особено в ерата на COVID-19, ръстът в плащанията онлайн е скочил достатъчно, за да подхрани оптимизма на всички онези ентусиасти на криптовалутите.

В страните от бивша Югославия мнозина още си спомнят хиперинфлацията от 90-те, а доверието в традиционните финансови институции продължава да е силно разклатено. Това дава на криптовалутите едно потенциално предимство.

"Способността на криптовалутите като биткойн да бъдат устойчиви на цензура се разглежда като голямо предимство", каза Арвин Камбери, вицепрезидент на Биткойн асоциацията на Сърбия, цитиран от Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).

"Макар масово в тази област да се използват пари кеш, ние ставаме свидетели, че броят на онлайн плащанията нараства - особено подтикван от настоящото развитие на COVID-19", допълва той.

По думите му има два основни фактора за сериозен растеж в индустрията на криптовалутите - от една страна, това е "копаенето" на биткойни, което остава една от основните дейности за потребители в сектора тук, но от друга, все по-сериозното представителство на IT сектора в тези страни също помага за засилване на балканския интерес към онлайн валути.

Според Камбери всичко това може да се отрази много добре за самата икономика на региона, тъй като ще предложи търсене за разнообразни финансови, правни или други услуги, базирани на децентрализирани решения.

"Сърбия подготвя набор от регламенти, за да се справи с този проблем и това може да бъде голям тласък към финансовата индустрия 2.0 и може да даде шанс на Балканите да играят много по-голяма роля в цялостното развитие на бранша", коментира той.

Colibra, български стартъп, наскоро пусна опция за пътуващи хора, чрез която те могат да получат компенсация за закъснения на полетите си в биткойни.

Междувременно в хърватския град Света Неделя, западно от столицата Загреб, местните власти въведоха услуга, която позволява на магазините и местните институции да приемат плащания в криптовалути.

Отново в Хърватия Telos, една от най-активните блокчейн платформи в света, заедно компанията Katalyo ще създаде платформа за крипто активи за недвижими имоти, като целият проект се оценява на стойност около 30 милиона евро.

Процесът на токенизиране, който основно превръща активите на недвижими имоти в своеобразна криптовалута активи, означава, че притежателите на токени ще получават дивиденти под формата на стабилни токени, генерирани от приходи от наем.

Според хората в индустрията тези и подобни примери от целия регион означават, че потенциалът за разработване и внедряване на криптовалути и блокчейн технология все още е налице. Но те могат да се изправят пред някои сериозни препятствия.

"Много проекти, насочени към токенизиране на недвижими имоти от години и са се провалили поради една и съща причина - така и не успяват да съберат достатъчно имоти, които да обезпечат проекта", казва пред BIRN Влахо Хрдало, председател на Хърватската асоциация за блокчейн и криптовалути.

"Ако залагах за успех на някой проект, щях да сложа парите си на CrowdEstate от опитния старт-ъп предприемач Сърджан Купрешанин, който докара до успех подобно нещо с коли в Австрия", допълва още той.

Знанията и опитът обаче не са достатъчни. Необходими са и регулации, за да се облекчи тежестта за компаниите, работещи в тази област, коментират експерти.

"Няколко компании от бранша работят по първокласни криптовалутни проекти. Като в DeFi, двупластови протоколни решения за мащабиране на платежни мрежи, базирано на блокчейн протоколи за токенизиране на активи. Но отново е трудно да ги задържим тук. Ще са ни е необходими активни, положителни регулации, за да се облекчи тежестта на такива стартиращи компании IT компании", казва Камбери.

И все пак има достатъчно успешни истории, които ентусиастите в областта могат да използват за пример. Словения доказва това.

"Словения въведе облагодетелстващи криптосектора правила, като с това засили индустрията и използването на криптовалути. Страната вече има повече от хиляда места, в които можете да харчите криптовалути - включително големи търговци на дребно като "Tuš" или "Burger King Словения", казва той.

Поне към момента Сърбия също изглежда готова и желае да приеме набор от крипто-регулации, които да разглеждат търговията с криптовалути. Базираната в Белград борса за криптовалути ECD от 2012 г. насам се развива в страната, отваряйки нови и нови клонове в целия регион.

"Добавихме пет нови криптовалути, създадохме мрежа от крипто банкомати в Сърбия, разработихме приложение за биткойн плащания и отворихме клонове в Северна Македония и Черна гора", казва съоснователят и главен изпълнителен директор Александър Матанович пред BIRN. Сега ECD има най-големия потенциал за парични преводи от криптовалути в обикновени динари.

"Паричните преводи са може би най-големият шанс криптовалутите да се използват като пари. Балканите са огромен пазар за парични преводи и изпращането на пари в международен план е едновременно по-бързо и по-евтино, ако използвате крипто решение", обяснява Матанович.

"С подкрепяща регулаторна рамка наистина вярвам, че тази индустрия може да процъфтява, облагодетелствайки не само пряко ангажираните, но и обществото като цяло", допълва още той.

За разлика от Словения, Хърватия или България, страни като Северна Македония изостават в това отношение, най-вече поради липсата на каквито и да било законови разпоредби по въпроса. И за онези в страната, които искат да правят бизнес с криптовалути, ситуацията става доста сложна.

"Търговията работи предимно чрез няколко крипто борси, най-често Binance, и тук няма пречки. Печалбата и обменът в денари обикновено преминават през посредници, жители на България или на други страни в ЕС", казва Петър Груйоски, крипто ентусиаст от Скопие.

"Доскоро на македонските граждани не беше позволено да имат сметки в чужбина и все още нямаме PayPal и Amazon по същата причина", коментира още той.

От друга страна, добивът на криптовалути може да се окаже изключително печеливш в Северна Македония, не на последно място заради евтините доставки на електроенергия.

Същото се отнася и за останалата част от региона. Но понякога, що се отнася до копаенето на криптовалута и останалата част от инфраструктурата, която може да поддържа използването на тази технология, все още има някои съмнения.

"Що се отнася до инфраструктурата, ако погледнем копаенето на биткойни, електричеството е в изобилие и все още е доста евтино в някои области", казва Камбери. "Но добивът може да бъде реална заплаха за околната среда и фокусът трябва да бъде отдалечен от стимулирането на такава индустрия."

"Колкото до инфраструктурата за разплащания, покритието на Интернет все още е проблем в някои региони. Във всеки случай, възможността за достъп до мрежите за плащане с криптовалути с помощта на мобилни устройства и 3G връзка улеснява потребителите дори в най-отдалечените части на региона", казва още той.

Най-четените