След като вече беше отчетна тенденцията по-дребните депозити в банките да се топят, сега данните на БНБ за второто тримесечие на 2021 г. показват, че вече и сметките и на по-богатите клиенти намаляват, отбелязва в. "Сега".
Според данни на БНБ за този период са закрити почти 95 000 депозитни сметки на домакинства.
Най-голям дял от закритите депозити през второто тримесечие на 2021 г. се пада на сметките със спестявания до 1000 лв. След това идват от групата между 1000 и 2500 лв.
Тенденцията вече се отчита от над година, като едно от обясненията за нея може да се търси в пандемията и мерките на правителството за затваряния. Загубата на работни места и принудителното излизане в отпуски доведе до това за много хора да намалеят и доходите.
От БНБ отчитат, че в изпразнените сметки с до 2500 лв. е имало близо 73 млн. лв., които са влезли в активно обръщение.
Оттам обаче отчитат и факта, че за първи път през това тримесечие се наблюдава изтегляне и на по-едрите депозити - в групите между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв.
Това може да покаже нова тенденция на отлив на пари от банките, идващ на фона на все по-неизгодните условия за депозите. Те могат да се търсят както в нищожните или дори вече на места отрицателни лихвани проценти, но и по други причини.
Сред тези други причини попада и факта, че от няколко месеца насам по-големите банки у нас вече отказват да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки.
Въпросът тук е, че при разплащателните сметки няма начисляване на лихви, но за сметка на това на месечна база се начисляват такси за обслужване. Освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства.
От в. "Сега" отбелязват, че е възможно много вложители да са прибегнали до обединяване на сметки, именно за да избегнат тези нови по-големи разходи. Тава в периода между април и юни тази година са били закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., които се оценяват на обща стойност около 67 млн. лв.
Наблюдава се и лек спад от малко под 1% при депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата, чийто сметки достигат до над 500 хил. лв.
По принцип техният брой е сравнително малък, като към края на юни тази година броят на вложителите със сметки между 500 хил. и 1 млн. лв. достига 2045, докато 1150 сметки имат вложени спестявания от над 1 млн. лв.
Тава в тези сметки на най-богатите клиенти на банките сред домакинствата се съдържат общо 4,458 млрд. лв. Ако се направи сравнение с предното тримесечие обаче, се отбелязва спад с около 124 млн. лв.
Според банкерите най-вероятната причина за закриването на големи депозити е пренасочването на спестяванията по тях към други по-доходоносни инвестиции. Много възможно е тази тенденция да продължи на фона на въведената от много банки специална такса за съхранение от 0,7% при суми над 400 000 лв.
Интересен контраст обаче се наблюдава при данните на годишна база, като там се наблюдава растеж между 10 и 15% при спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.
Дори още по-впечатляващ е ръстът при депозитите между 200 хил. и 500 хил. лв., като там за последните 12 месеца се наблюдава ръст от близо 30%. Така към края на юни 2021 г. общата стойност на парите в сметките от тази група достига 4,148 млрд. лв., като общият брой на депозитите тук се е увеличил до 15 хил. сметки.
Така на практика въпреки изтеглянето на много депозити сред най-малките и най-големите клиенти на банките, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви.
Към края на юни спестяванията в депозити достигат 63.8 млрд. лв. - с 1,5% повече в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. и с 12% повече в сравнение със същия период за 2020 г.
"Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели", коментира финансовият анализатор Иван Стойков пред в. "Сега".
Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти.
"Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар", обяснява още експертът.
