Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Европа опитва да спаси икономиките на страните членки

Мерки срещу безпрецедентната криза Снимка: Pixabay
Мерки срещу безпрецедентната криза

Европа и светът са изправени пред безпрецедентна криза, която засяга тежко икономиките на всички страни.

Мерките срещу коронавируса са необходими за запазването на здравето на гражданите, но пряк удар от тях се усеща върху браншове на бизнеса като туризма, автомобилните концерни, авиокомпаниите и целия сектор на услугите.

Междувременно борсите отчитат рекордни спадове. Според експертите това е само началото, като опасенията са, че предстоящата икономическа криза може да бъде по-тежка от тази през 2008 г.

"Икономиките ни се намират в ситуация, сравнима с война заради принудителната карантина", коментира председателят на Еврогрупата Мариу Сентену. И не е особено далеч от истината. ЕС и европейските правителства обаче полагат усилия това да не се случи. 

Какво прави Европа?

Европейската комисия прие временни правила, които ще позволят на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат затъващите в криза икономики заради мерките, целящи ограничаването на COVID-19.

Новата временна рамка цели да даде шанс на държавите членки да гарантират, че всички видове предприятия имат достъп до достатъчна ликвидност, както и да не позволят на икономическата дейност да спира по време на пандемията от коронавируса, а и след нея.

В приетите мерки се предвижда отпускането на 5 вида помощ: преки безвъзмездни средства, избирателни данъчни предимства и авансови плащания; държавни гаранции за заеми, които дружествата са взели от банки; субсидирани публични заеми за дружествата; предпазни мерки за банките, които отпускат държавна помощ на реалната икономика; застраховане на краткосрочни експортни кредити.

Целта на мерките е да се окаже подкрепа на икономиката, като същевременно се ограничат отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Затова и Временната рамка съдържа предпазни мерки, като обвързва субсидираните заеми или гаранциите, предоставени на предприятията, с мащаба на стопанската им дейност, като взема предвид техните разходи за заплати, оборот или нужди от ликвидност, както и използването на публичната подкрепа за оборотния или инвестиционния капитал.

Временните правила ще бъдат в сила до края на декември 2020 г. С цел гарантиране на правна сигурност ЕК ще прецени преди тази дата дали е нужно действието им да бъде удължено.

Европейската комисия също така разреши на страните членки да не връщат обратно в общия бюджет неусвоени средства по европейски програми, а да ги използват за справяне с пандемията и ефектите от нея.

Освен това негативните последици за бюджетите на държавите членки в резултат на мерките срещу COVID-19 ще бъдат изключени при оценка на спазването на фискалните правила, цели и изисквания на ЕС. Това означава, че изхарчените за справяне със ситуацията средства от правителствата няма да доведат до санкции за държавите заради неспазване на общата финансова дисциплина.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен също така заяви преди дни, че ще бъде направен специален фонд в подкрепа на икономиките на 27-те от ЕС за преодоляване на последиците от коронавируса.

От кохезионния фонд на Европейския съюз ще бъдат осигурени 37 милиарда евро, които да се разпределят към всички държави в общността.

Допълнително с това ще бъде освободена около 8 милиарда евро инвестиционна ликвидност от неизразходваното финансиране по програмите от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и от Европейския фонд за морско дело и рибарство за 2019 г. Тези средства ще се отпускат в рамките на следващите две седмици.

Мярката осигурява достъп и до 29 милиарда евро от структурните фондове за 2020 г. Това са неизползвани средства от еврофондовете, които страните членки при обичайни условия трябва да върнат на ЕС.

Сега обаче целта е да се подпомогне дейността на малките и средните предприятия, затова държавите ще могат да използват средствата за подпомагане на туризма, малките и средните предприятия, здравния сектор, както и да подкрепят засегнатите работници.

Освен това, посланиците на ЕС приеха да се разшири обхватът на фонда за солидарност на ЕС, създаден да помага на членките при последици от природни бедствия. Идеята е да се покрие извънредната ситуация, свързана с общественото здраве.

Друга мярка е разхлабването на финансовите рамки за държавна помощ на предприятия, които не могат да се справят, и за пренасочване на европейски фондове.

Еврогрупата реши и да се засили европейското финансиране на секторите, които са изложени на най-голям риск от пандемията. Това включва разсрочване на данъчните плащания и държавни гаранции за подпомагане на компаниите, които искат да вземат заеми, гаранции за износ и отказ от санкции за забавяне в обществени поръчки.

Предвижда се също така краткосрочна трудова подкрепа, удължаване на обезщетенията за болест и безработица и отсрочка на плащането на данък общ доход за хора, които има риск да изгубят работата си.

Това важи и за страни, които още не са приели еврото, сред които и България.

По инициативата на ЕК и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще бъдат мобилизирани до 8 милиарда евро заеми за оборотен капитал за 100 000 европейски фирми, подкрепени от бюджета на ЕС, чрез насърчаване на програми за гарантиране на банкови кредити за малките и средни предприятия. Намерението е тази сума да се увеличи с още 20 милиарда евро, като тези средства да достигнат до 150 000 фирми.

Отделно банката възнамерява да осигури 10 милиарда евро допълнителни инвестиции в малките и средни предприятия за своя сметка, както и да ускори генерирането на още 10 милиарда евро с подкрепа от бюджета на ЕС.

Освен това, Европейската комисия е насочила до момента около 170 млн. евро за намирането на лечение, нови средства за диагностика и създаване на ваксина срещу коронавируса. Избрани са 17 проекта, които ще бъдат финансирани.

Най-голяма светлина в тунела с разработването на ваксина до момента идва от германската фармацевтична компания CureVac.

80 милиона евро от програмата са освободени за научни изследвания, които ще бъдат предоставени на компанията "за разширяване на разработването и производството на ваксина срещу коронавируса в Европа". Парите от европейския бюджет ще бъдат използвани като гаранция за заем от Европейската инвестиционна банка за същата сума.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще започне план за 750 милиарда евро за успокояване на пазарите и подпомагане на икономиката на еврозоната по време на пандемията.

Безпрецедентният европейски план за отпускане на спешни средства ще позволи на пазарите да купуват държавен дълг, за да се противопоставят на икономическото въздействие от епидемията.

Планът включва значително повече средства от обявените миналата седмица от банката 120 милиарда евро. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард коментира: "Решени сме да използваме пълния потенциал на нашите инструменти в рамките на мандата си". 27-членният управителен съвет на банката заяви, че има готовност да увеличи паричната програма "с толкова, колкото е необходимо и толкова дълго, колкото е необходимо".

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изготви спешен пакет от мерки в размер на 1 млрд. евро, с които да бъдат подпомогнати изпадналите в сериозни затруднения компании. Банката обяви готовност да отпусне още средства, ако това е необходимо.

Междувременно всяка страна се бори срещу загубите с всички инструменти, с които разполага.

Франция, например, ще одобри финансов пакет от 45 млрд. евро в помощ на бизнеса, като целта на Париж е да се ограничи до минимум загубата на работни места в страната. Правителството също така обяви, че ще покрие около 90% от банковите заеми на средните и малките предприятия за периода на криза. Оттам също така обявяват готовност за национализация на компании, ако това стане необходимо. 

Властите в Италия обявиха, че ще отпуснат 25 млрд. евро, които да покрият тежестта, която пада върху малките и средни фирми, както и върху най-уязвимите домакинства. Сред предвидените от правителството в Рим мерки попада и налагането на мораториум върху съкращения на работници. Мораториуми, наложени от държавата, също така има и върху плащането на кредити и лихви към тях, както и на данъци. Допълнително с това ще се осигури финансова помощ за самонаетите.

В Германия държавната банка KfW обяви, че може да предостави до 550 млрд. евро на засегнатите компании в страната. За помощ ще могат да кандидатстват както големи фирми с много работници, така и самонаети таксиметрови шофьори или хора на изкуството, а условията ще са облекчени. В германската провинция Бавария местните власти отпускат извънредно 10 млрд. евро в подкрепа на локалната икономика. 

Австрия предоставя финансова помощ на фирмите заради принудително съкращаване на работното време на персонала и прави първоначална финансова инжекция от 4 млрд. евро за мостови заеми и кредитни гаранции за увеличаване на ликвидността на бизнеса.

Правителството на Дания пък ще покрие 75% от заплатите на служителите в частните компании, които не съкратят служителите по време на кризата, за срок от три месеца.

Правителството в Швеция обяви, че ще покрие болничните на служителите в частните компании за два месеца, също и разходите за временно освободените от работа - те получават 90% от размера на възнагражденията си. За целта страната отпуска 30 млрд. евро.

Гърция, която наскоро излезе от продължила десетилетие криза, отлага за поне три месеца плащанията на ДДС и социалните осигуровки от бизнеси, затворени заради коронавируса.

В България

У нас държавата обяви, че поема за месец 60% от заплатите на хората, работещи в бизнеси, които са засегнати от заразата и са застрашени от съкращения.

"Предлагаме на бизнеса, вместо да уволнява хора, да си поделим цената на тези временни затруднения", обяви преди дни финансовият министър Владислав Горанов.

Засегнатите ще кандидатстват през Агенцията по заетостта, а обявената подкрепа ще става чрез Националния осигурителен институт (НОИ).

Българската банка за развитие (ББР) обяви от 16 март линия за специална ликвидна подкрепа на бизнеси, които страдат от липса на достатъчно средства. Такива кредитни линии, от които ще се възползва и България, идват и от Европейската инвестиционна банка (EИБ).

Освен това правителството предлага удължаване до 30 юни на срока за годишното счетоводно приключване и представянето на годишните финансови отчети и декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане. Удължава се и срокът за плащане на местни данъци и такси с отстъпка, който изтича в края на месеца.

Отделят се и 20 млн. лева от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за плащане на извънредните до 1000 лева на месец за медиците, които работят на места със заразени от COVID-19.

След като Европейската комисия разреши на страните членки да не връщат неусвоени средства по европейски програми, а да ги използват за справяне с пандемията, у нас с евросредства, предназначени за регионално развитие, се купуват необходимите за болниците медицински изделия.

С други 20 милиона лева, отпуснати на общините, се подпомага социалният патронаж, ползван от близо 43 000 българи, като се разширява обхватът му към хора с увреждания и такива, поставени под карантина.

Министърът на финансите обяви също, че държавата ще преосмисли дългосрочните си инвестиции и проекти. Очаква се много от тях ще бъдат спрени, което засяга двата проекта за модернизация на армията - за придобиване на два многофункционални патрулни кораба за нуждите на военноморските сили за близо 984 милиона лева, и на 150 бронирани машини за пехотата за 1,46 милиарда лева.

В рамките на своя мандат Българската народна банка (БНБ) прилага пакет от мерки за 9,3 млрд. лева. Мерките целят да се запази устойчивостта на банковата система и да се засили гъвкавостта й за намаляване на негативните ефекти от ограниченията за гражданите и фирмите.

От банката обявиха, че основните мерки са насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките. Те включват капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1,6 млрд. лева; увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лева чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки; отмяна на предвидените за тази и следващата година увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0.7 млрд. лева.

Българската народна банка взима и допълнителни мерки, за да гарантира безпроблемното функциониране на валутния борд, наличнопаричното обращение, платежните системи и банковия надзор. БНБ, освен това, остава в готовност да предприеме още мерки при необходимост и е в постоянен контакт със съответните институции, отговарящи за общоевропейската банкова регулативна рамка.

Иначе страната ни ще получи 812 милиона евро от обявената от ЕС сума за борба с коронавируса. Част от сумата се отпуска като ликвидност, а друга - от съответния бюджет на ЕС.

България все още не е усвоила и 546 милиона евро по европейските структурни и инвестиционни фондове след обявяването на Инвестиционната инициатива за отговор на коронавируса.

Това са парите, останали на страните членки, които вместо да връщат в хазната на съюза, ще използват срещу заразата.

По това направление България ще разполага със сумата от 1,358 милиарда евро. Средствата ще бъдат използвани за медицински цели и в помощ на най-уязвимите сектори на икономиката като малките и средните предприятия, пазара на труда и др.

Най-коментирани

Най-четените