"България не може да продава руски петрол на трети страни, включително ако е преработен." Това е официалната позиция на Европейската комисия относно плановете на българското служебно правителство и "Лукойл" за задълбочаване на съвместната работа.
В момента над руския петрол като стока има поставени от Европейския съюз санкции заради продължаващата война в Украйна, която Москва води.
На брифинг в понеделник между представители на служебния кабинет и на "Лукойл" стана ясно, че е била постигната договорка компанията да прехвърли цялата си икономическа дейност у нас и да плаща данъците върху печалбата си в България.
За сметка на това обаче от "Лукойл" искат правителството да позволи вноса на руски петрол от сорта "Уралс" за България до края на 2024 г. и най-вече да разреши износа към други държави на продуктите от руския нефт, произведени от рафинерията в Бургас.
Именно по тази линия ЕК, в отговор на въпрос от "Свободна Европа", заявява, че заради общите санкции на ЕС върху Русия страната ни няма право да продава руски петрол на трети страни, включително ако е преработен.
Според служебното правителство нещата стоят по друг начин заради изключението от санкциите за България до 2024 г. Самите санкции влизат в сила на 5 декември, въпреки че вече веднъж от ЕК посочиха ясно, че износът за трети държави не влиза в обхвата на изключението от санкциите.
На брифинга вчера от "Лукойл" ясно заявиха, че продажбата на петролни продукти, произведени в рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", е от ключово значение, за да може рафинерията да работи като цяло.
Предложението на "Лукойл" би извадило работата на рафинерията в Бургас от странната схема от дъщерни фирми, заради която "Лукойл Нефтохим Бургас" години наред декларираше, че работи на загуба.
При нея рафинерията работи чрез посредник - базираната в Швейцария фирма "Литаско", която е дъщерно дружество на "Лукойл". "Литаско" купува петрол от "Лукойл" и го продава на "Лукойл Нефтохим Бургас", който да го преработи. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. По този начин всички данъци върху печалбата на компанията се връщат обратно в Русия.
Така макар за последните 15 години рафинерията да отчита над 80 млрд. лв. приходи, тя си позволява да работи "на загуба".
Предложението на "Лукойл" е посредникът "Литаско" да отпадне от 1 януари 2023 г., а "Лукойл Нефтохим Бургас" да прехвърля цялата си икономическа дейност в България. Това ще доведе до рязко увеличение на данъците, които България прибира от рафинерията в Бургас.
А от служебното правителство посочват в изчисленията си, че това ще се отбележи и още през тази година, но много по-значително през 2023 г.
Не всички обаче следват този оптимизъм по отношение на решимостта на петролната компания да плаща данъци у нас. Редица икономисти алармираха за това, че тази оферта на "Лукойл" не гарантира на българските власти никакъв контрол над това какви данъци се плащат, а компанията с достатъчно добро счетоводство може да си позволи отново да заобикаля плащания, както досега.
Според директора на програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров решението на казуса е рафинерията да бъде поставена под специален надзор.
Пред bTV той коментира, че предложението на руската петролна компания не означава премахване на трансферното ценообразуване, което от "Лукойл" посочват като причина за това да плащат вече у нас корпоративен данък, тъй като собственикът на рафинерията е отново в Холандия и ще има преразпределение на печалбата извън България.
Той също алармира за това, че липсват гаранции, че българските власти ще могат да упражняват контрол върху декларираните от "Лукойл" печалби, върху които компанията ще плаща корпоративен данък.
"През последните 9 месеца видяхме, че Русия и руските компании не изпълняват ангажиментите си към клиентите им в Европа - било то на природен газ, или на суров нефт", посочва още той в коментара си.
"Единственият път за защита на националната ни инфраструктура, а рафинерията е една от тях, е поставяне на рафинерията под специален надзор - както го направи Германия и както е на път да го направи Италия. Това е единственият начин да си гарантираме, че ние няма да заобикаляме санкции, т.е. че България няма да се превърне в Троянски кон на Русия. Това е гаранция, че реално печалбата ще остава при българските данъкоплатци и че няма да има контрабанда на горива, каквато се случва в момента", допълва още той.
Според него след 1 януари контрабандата ще се засили значително, защото ЕС няма да позволи избягване на забраната за износ на крайни продукти с произход от руски нефт, а също така ще има и система за мониторинг.
"Така че заплахата на "Лукойл" да спре работата на рафинерията е добре дошла за България - нека да спре работата. Има си механизми, с които българската държава да поеме контрол над рафинерията и ако иска да я продаде на друг", коментира още Владимиров.
Истината е, че нефтената компания до голяма степен е принудена да премести офиса си в България, тъй като страната е една от малкото, които се ползват с изключение да използват руски петрол за нуждите си.
Правителството на Кирил Петков успя да договори тази дерогацията до края на 2024 г., като дотогава страната ни може да внася и преработва руски нефт, но само за своите нужди - за пореден път Европейската комисия е категорична по този въпрос.
Интересно е сега как ще реагира правителството в София, което продължава сякаш да търси вратички за това да държи затегната връзката с руския петрол, вместо да работи за това да бъдат намерени негови алтернативи, които да захранват българската икономика.