Близък мой приятел има куче, порода - френски булдог, на чийто рожден ден бях миналата година. Аз бях единственият, който се появи без подарък на празника.
Винаги съм обичал животните, но не разбирах хората, които глезят домашните си любимци до безумие.
Ненавиждах собствениците на чихуа-хуа, които ги обличат в шарени плетени пуловерчета, както и към тези, които дават на пуделите си специална, домашно приготвена храна.
Непрекъснато когато виждах хора да целуват кучетата си, се чудех дали не е по-добре тази любов да бъде пренасочена към друго човешко същество. Освен обожанието, средствата, които отделяха приятелите ми за животните си, не бяха никак малки.
Да не забравяме, че всичко това е жесток пример за световното неравенство - обгрижваните домашни любимци живеят по-добре от много хора по света.
И тогава, внезапно, любовта към малките кученца надделя над моята рационалността. Случайно влязох в магазин за домашни любимци, просто за да разгледам. В този момент видях малко, дългокосместо куче, наречено "Диксипу", кръстоска между дакел и пудел (въпреки че по мое мнение трябва се нарича Хаванска болонка).
Няколко дни по-късно се върнах за него въпреки разубежденията на всеки, който познава моя натоварен график на работа. Те вярваха, че кучето ще страда в специален ад, където е осъдено на дълги дни, в които само ще ме гледа как пиша.
Нарекох го Тео и благодарение на него постепенно станах част от нарастващата група съвременни собственици на домашни любимци, които им отделят огромно време, пари и внимание.
Преди кучетата са били просто пазачи, след това са станали и придружители. Сега към тях се отнасяме като към деца. Вече не ги кръщаваме с банални имена като Рекси или Пухчо, в днешно време им даваме човешки имена като Тео и Зоуи.
Според проучвания мнозинството от американците считат своите домашни любимци за пълноправни членове на семейството. Хората с кучета все повече определят себе си като техни "родители" вместо като техни "собственици".
Това води до бум в индустрията за питомци и аксесоарите им. Само в Америка хората харчат около 44 милиарда долара годишно за храна, играчки и консумативи, а тази цифра тепърва ще нараства.
През изминалата година САЩ дава около 400 милиона долара за костюми за Хелоуин според данни от хипермаркетите. През 2017 г. 593 милиона долара са изразходени за подаръци за Свети Валентин и то само за животните.
Статутът на домашните любимци се променя поради няколко причини.
Първо, младите хора на Запад отлагат все повече женитбата и децата. Милениали обсипват животните си с времето и емоционалната енергията, които един ден биха отделили, ако имат собствено дете.
Гъвкавото работно време, което много млади хора вече предпочитат, се оказва по-удачно за грижите за домашни любимци, отколкото традиционната работа "от-9-до-5".
Някои компании, включително Google, за удобство позволяват на служителите си да идват с кучета в офисите. Други, като Genentech, предлагат да заплатят целодневни центрове за грижа за животните.
Точно както родителите отделят внимание на физическото благополучие и безопасността на своите деца, младите хора се отнасят с изключителна любов към домашните любимци.
Най-модерни са уредите, които помагат на собствениците да наблюдават физическата активност на кучетата си, за да ги поддържат във форма.
Има и преносими устройства, подобни на бейбифоните и камерите за новородени - техника, която позволява на хората далеч от дома, да следят котките и кучетата си и да им говорят през говорител в реално време.
Сега можете да закупите и малки матраци, изработени от мемори пяна, за да спят вашите любимци възможно най-спокойно и уютно.
Собствениците на домашни животни също така искат любимите им същества да се хранят пълноценно като тях. Тепърва набира скорост тенденцията домашните любимци да са на диета от проверена био-храна или да минат на така наречената "палео" диета, според която се сервира предимно червено месо.
Храната за животни вече е с такова високо качество, че би било трудно да я различиш от човешката. Има лакомства за кучета, оформени като истински понички и сладоледи във фунийки.
Наскоро попаднах на нещо, което много ми заприлича на енергийни блокчета за след фитнес. Докато плащах за изсушаването на Тео със сешоар, собственикът ме увери, че тези с вкус на кокос са напълно годни и за консумация и от хората.
Задоволяването капризите на домашни любимци продължава да приема нови и нови форми. Rover.com е американска компания, която от няколко години предлага услуга, подобна на сайта Airbnb. Airbnb предоставя алтернатива на хотелите, а Rover - на неприятните кучешки убежища.
Вместо да оставят животните си във временен приют, собствениците вече могат да използват онлайн услугата, за да намерят хора, които ще се грижат за домашните им любимци в домовете си.
Животните могат да бъдат настанени и в специални "хотели", в които ще разполагат с телевизия и дори специален педикюр на лапичките.
В процес на изграждане е нов терминал на летището J. F. Kennedy в Ню Йорк, който ще обслужва животни, които пътуват дълги полети. Местата за кучета и котки са особено луксозни.
Докъде ще доведе тази мания, се чудя аз, докато галя грижливо подстриганата козина на Тео?
Ще продължи ли тенденцията на разделение между прекомерното глезене на животни и по-спартанския метод на отглеждане? Дали "родителите" на животни ще стигнат още по-далеч в амбициите си и ще запишат своите малки космати бебета на частни уроци?
Тази промяна в културата на обществото е лесна за критикуване. Но откакто имам собствено куче, това, което ми се струваше като пълна безчувственост, сега ми се считам за все по-резонно.
От обич към Тео съм готов да му купя която шумна и дразнеща играчка прецени. Цената й е нищо в сравнение с неговата лоялност към мен.
