Срещам се със Силвия Стойчева в нейния коткотел - това е името на бившия „Без Бар" на ул. „6-ти септември". Навсякъде има котки, които трябва да бъдат нахранени, сутрин е. Това е първата й работа. Да ги накара да се почувстват добре обгрижени, когато стопаните им не са до тях. Всяка котка е специална и си има навици и характер. Силвия знае това и има подход към всяка.
Всичко се променя, когато отиваме в стаята за спасени котета. Някои са осиновени и предстои да отидат в новите си домове, други все още чакат своя късмет. За снимките тя избира едно от наскоро пристигналите котета, което се бунтува с всички сили и отказва да позира.
Силвия започва да му говори. Прави го бавно и спокойно. Процесът отнема време, но думите достигат, където трябва. След малко котето се успокоява и ни оставя да направим немалко кадри на него и спасителката му.
На теория всички казваме, че обичаме животните, особено малките котета с любопитните им погледи, на всяко ще пуснем нещо от чинията си, когато се навърта около масата в заведението. Дали това означава че обичаме котките и животните изобщо? Силвия дава отговора в интервюто по-долу.
Ако искате да зададете още въпроси, свързани с котките и правилната грижа за тях, то посетете предстоящия уебинар на PURINA на 9 септември във Фейсбук. Д-р Димитър Иванов, заедно с д-р Мила Бобадова от клиника "Добро Хрумване" с чувство за хумор и с експертизата си, в рамките на час, ще отговарят на всички въпроси, свързани с грижата за мяукащите домашни любимци, на лайв стрийм във Facebook страницата на марката.
Как от бар станахте хотел за котки?
Това никога не е било обикновен бар. Първо като започнем от това, че черната котка Офелия се нанесе още по време на ремонта и още от отварянето прозвището му стана „Барът с котките" . След това се завъртяха още няколко, които нахраних и нямаше година от създаването, когато склада стана спасителен център.
После построихме още едно място и в началото на тази година моментът назря. По интересното е, че хората, които бяха осиновили от нас животни, започнаха да ни питат къде да ги оставят, когато пътуват, искаха да им препоръчам хубави хотели. И аз потърсих и установих, че това е нещо, което наистина липсва. Липсва, когато хората ходят на почивка, на командировка, когато се случи инцидент, по време на ремонт. И така от кафе стана хотел за котки. От началото на тази година.
Колко котки има тук в момента?
23, половината са гостуващи.
А имаш ли вкъщи домашни любимци и как се сдоби с тях?
Пет броя котки притежавам, всъщност те ме притежават - да бъдем честни. Абсолютно всички са спасени. Имах и спасен котарак, който почина преди две години, Леонардо. Величествен котарак. Един колега имаше персийска котка, която не можеше вече да гледа, и нея я броя за спасена. Една година след това моя приятелка, актриса, ми се обади, че е намерила три.
Дойдоха вкъщи и трите, намерих на две дом, на третата не че не можех, но те просто за като гвоздейчета, които се забиват в теб. Има котки, в които се влюбваш от първото дихание, което вземате заедно. После се появи Фийби, докара ми я една позната от Панагюрище.
Следващият е Леонид, той беше на моя близка приятелка, която отиде да живее на село и си взе котките там, но изпусна момента да ги кастрира и така се появи той. След него едни момичета ми докараха Тото - той стана петата котка.
Не можеш да върнеш котка.
Уча се. Не е въпрос да върна. Ако вървя по улицата, никога няма да подмина животно в беда. Дори да нямам възможност да го взема, да го лекувам и да го храня, няма да го оставя, защото начини винаги се намират. Но се научих и все още се уча да връщам хора, които искат да прехвърлят отговорността върху другите. Защото е много лесно да кажеш „аз спасих коте и го дадох на някого". Но другият човек не спи през три часа, защото котето е бебе и трябва да се кърми, бори се с всичките му болести, които неминуемо се появяват, защото няма имунитет и всеки такъв случай на мен ми е минавал покрай ушите.
Уча хората да поемат отговорност. След като си го открил, и имаш възможност да го спасиш, го направи.
Лесно ли се намират осиновители?
Взаимна е връзката, когато си положителен. На мен като че ли ми е лесно. Първо, защото никога не бързам и хората знаят, че когато взимат от мен животно, първо им пращам анкетна карта, след това договор за осиновяване, държа да знам как е животното...
Защото зад това нещо стои моето име и името на сдружението и този процес във времето се наложи. Хората знаят , че взимат животно, което е кастрирано, ваксинирано, има тестове за заболявания. Отговарям за останалите животни и за мястото.
Послушни ли са котките в хотела?
Зависи. Има и киселяци, както ги наричам. Има и готини, повечето са такива. По мои наблюдения сред източноевропейските късокосмести, на които всъщност ние казваме безпородни, въпреки че няма безпородна котка, няма киселяци. Те са прекрасни и мили. Обикновено породистите са по-дръпнати, може би заради генетиката и спецификата.
Разкажи ни за някоя интересна история от практиката ти.
Имахме една много интересна котка преди няколко месеца. Един 12-годишен персиец, който никога не беше излизал от дома си. С него имахме едноседмична драма. Той не ме пуска да му изчистя, едвам го храня, напада при всеки възможен случай и ръмжи като мечка.
Идва моментът, в който стопаните идват да си го вземат. Качваме се по стълбите, вижда ме първо мен и надава страшен вой. Майка му се качи след мен, отвори клетката, хвана го за главата и го гушна.
Когато някой ти каже, че котките се привързват към мястото, а не към стопанина, винаги им разказвай тази история. Тя го гушна и той се разплака с истински сълзи. За първи път го пипнах тогава - този, който ме яде цяла седмица.
А някоя история за спасена котка.
Калник има много забавна история. За първи път го видях в едно дворче, играеше си с тревичките, имаше работници там. Казаха ми, че от два дена се въртял и не се знае кой е стопанинът му. Малко след това минавам отново покрай същото място и него го няма. Тук е моментът да кажа, че всички, които се занимаваме с котки, имаме една особена фибра в слуха.
Чух леко „мяу". След малко от една кола наблизо пак го чух и видях котето между калника на колата и гумата. Заведох го в клиниката, беше абсолютно здрав. Така го приобщих в котешката стая. Интересното при него е, че той стана извънредно голям, лигав котарак, който и до ден днешен на една котка не е посегнал. Когато има новодошъл, влиза в клетката, облизва го и пожелава добре дошъл. Отгледа много котета.
Какво трябва да знаят хората, които искат да си вземат котка? Някои си мислят, че е много лесно.
Първото и най-важно е, че това е член от семейството, а не плюшена играчка. Преди да вземем каквото и да било животно, трябва да сме наясно, че то ще е част от живота ни за определен брой години и оправдания от сорта на: „Аз заминавам и си изхвърлям котката." са неприемливи. Ако заминеш някъде, където няма детска градина, ще си оставиш ли детето на улицата? Няма. Животното е толкова равноправен член на едно семейство, колкото е всеки един.
Никой от нас не се е родил, за да отнема, да контролира или да определя нечий живот. Ако то живее определен брой години в домашни условия и ти го оставиш, то едва ли ще оживее. Просто защото неговите инстинкти са кастрирани, то не е научено да се справя с прайдовете на уличните котки, да се пази от коли и кучета.
Всеки, който тръгне да си взима животно, нека съзнава, че в следващите 12-15 години ще има другар в живота, който ще го обожава, дори характерът му да не е такъв какъвто му се иска.
Другото, което трябва да се знае, е въпросът с кастрацията. Много хора смятат, че това е убийство на животното. Не е вярно. Тя удължава живота, без значение дали е куче или котка. Спира производството на хормони, това не води до натрупвания и се спестяват болести на животното. То ще си остане същото и след кастрацията, просто няма да има хормонален дисбаланс и други проблеми.
Третото - котките растат и са различни. Те са сладки като мънички, стават палави когато са тийнейджъри, големите котки вече с минали през всичко това и са безкрайно мили същества. Това е приказно.
Започнаха ли хората все повече да осиновяват животни?
Да, и това ме радва. Все повече хора вече не се интересуват от породите, което е много хубаво.
Как да подготвим дома си за котката?
Първо да обезопасим своите прозорци. Котките са любопитни. Те нямат окомера на човека. Тя не знае, че е на четвъртия или петия етаж. Когато види муха или гълъб, тя мисли, че от нивото, от което скача, ще се приземи безопасно. В момента правят мрежи точно за такова нещо. На врата към балкона й се слага един комарник с твърда мрежа и котката не излиза на балкона.
Аз на хора с необезопасени балкони не давам котки. Второто нещо е да си готов, че като навърши определена възраст, то ще бъде кастрирано, особено ако е взето от нас. След което, разбира се, следват тоалетната, играчките, катерушките.
Какво е мнението ти за сайтовете и зоомагазините за продажба на животни?
Зоомагазините, както и зоологическите градини, според мен трябва да бъдат затворени. Много хора не си дават сметка, че животните имат емоционален живот и когато не получават любов от съвсем малки, не се научават и да отдават любов. Животните трябва да са в своята среда.
Зоологически градини тип резерват като Белица са добра идея. Такива, в които ти само минаваш и виждаш животните (ако ги видиш). Но в този вид, в който са зоологическите градини и зоомагазините, смятам, че трябва да бъдат забранени. Именно заради хвърлянето на солети и бонбони на животните, повечето от тях са с диабет.
