От гледна точка на туриста, има доста пряка връзка между Северното сияние и кучетата.
Защото местата, където се ходи за наблюдение на Aurora borealis, са на север и на доста от тях разходките с кучешки впрягове са обичайна част от предлаганите развлечения.
Все пак Северното сияние се наблюдава нощем, и човек трябва да си намери и някакви забавления и през деня. И разходка, или дори самостоятелно управление на впряг с хъскита през снежния пейзаж не са за пропускане.
Което може би води и до логичния въпрос - виждат ли кучетата Северното сияние?
Особено като се има предвид, че то най-често изглежда зелено, розово или червено в очите на хората, а кучетата не различават тези цветове.
••• Най-добрите места за наблюдение на сиянието в Европа:
Отговорът е - да, макар и не по начина, който го виждаме ние.
Ретината на окото има два вида нервни клетки - пръчици, които улавят нивата на светлина и движението, и колбички, които различават цветовете.
Човешките очи имат три вида колбички, които могат да разпознават комбинации от червено, синьо и зелено. Кучетата обаче имат само два вида от този вид клетки и могат да различават единствено синьо и жълто. Затова и за тях се казва, че имат дихроматично зрение.
Това означава, че възприемат различни цветове, но не ги виждат така, както изглеждат в очите на хората, нито в пълния им спектър.
Освен това за тях цветовете изглеждат по-приглушено, а не толкова ярко като за нас. Например за кучетата червеното е по-скоро тъмно кафеникаво-сиво или черно. Оранжево и зелено пък жълтеят. Четириногите ни приятели различават синьо, но пурпурното също им изглежда синьо.
Кучетата обаче имат повече от другия вид клетки - пръчици, благодарение на което виждат по-добре при по-малко светлина и улавят по-добре движещи се обекти.
Затова и те виждат по-добре по здрач или на разсъмване, и могат да забелязват движение с по-голяма точност.
Всичко това означава, че кучетата виждат Северното сияние, но в сиви, сини и жълти отсенки и в не толкова ярки цветове като хората. Но пък по-доброто им зрение на тъмно позволява да забележат движението и трептенето по небето по-отчетливо.
Кучетата освен това могат да долавят ултравиолетовата светлина и дори да усещат по-силно промените в магнитното поле на Земята, причинени от Aurora.
Или с други думи - начинът, по който кучетата изживяват явлението, е доста по-различен в сравнение с хората.
Защото, за разлика от нас, е доста по-вероятно кучетата да чуват Северното сияние.
Да, то издава звук, макар че това беше доказано едва в последните години.
Той е трудно доловим за хората, тъй като се изразява в леки пукания и щракания. Смята се, че те идват от ниско - от няколко десетки метри над земята, и са резултат от натрупаните електрически заряди във въздуха. Звучат като искри или статично електричество. Изключително тихи са и могат да бъдат доловени в безветрена и студена нощ.
И тъй като слухът на кучетата е далеч по-добър от този на хората, а четириногите улавят три пъти по-високи честоти от нас, е доста вероятно те да чуват по-осезаемо Aurora. Или поне това е логиката, тъй като въпросът не е проучван детайлно.
••• Ето една интересна северна порода:
Което също може да обясни реакциите на животните при поява на Северно сияние - ако има такива.
Някои може да наострят уши, да гледат нагоре или дори да станат неспокойни и да се разлаят.
Обичайно това е израз на любопитство, а не на страх, тъй като звуците са тихи и спокойни и не провокират стрес като при буря, силни шумове и вибрации.
Всъщност, доста от кучетата, които живеят в северните райони, са свикнали със Северното сияние и не му обръщат особено внимание. За тях то е част от обичайната им среда - също както е и за хората там.
