Опитите на хората да опитомят напълно котките продължават и към днешна дата. За разлика от кучетата, те са около нас от по-малко време - по-малко от 10 000 години, и ние още не успяваме да ги превърнем в нещо като втория най-добър приятел на човека.
Това се дължи на характеристиките на котките - самотни ловци, които нямат нужда от йерархия и глутница, за да оцелеят.
И съответно не виждат причина да се подчиняват на хората - особено при положение, че могат просто да ги използват.
Затова и хилядолетия наред хората са допускали и живели с котките заради основната им черта - ловци на мишки и вредители, и не са опитвали да развъждат различни породи, които да им теглят шейните или да им пазят стадата.
Оставили сме котките да бъдат такива, каквито са, за доста дълго време, а различните породи да се оформили по доста по-естествен път - например дългата козина е черта на животни, които обитават по-студен климат.
••• Тя характерна за например тези котки:
Едва през XIX век идва модата на котките-домашни любимци, а с нея и търсенето на определени черти и развъждане и селектиране на животните според външния им вид.
И това обичайно става с търсене на определен ген, който или е свързан и със здравословни проблеми, или ограничава генетичното разнообразие и прави породата податлива на болести и дефекти. Освен това, за да се предават едни и същи търсени черти и мутации, често се стига до кръвосмешения, тъй като някои породи се развиват от малка група животни и потомците им се кръстосват помежду си, за да се възпроизвежда търсената черта.
Ето какво сме причинили на някои породи, след като сме решили, че дадена мутация изглежда интересно и прави животното "сладко".
Шотландска клепоуха котка
Клепналите уши, които придават на тези животни доста сладурски вид, са резултат от генетична мутация, която засяга хрущяла.
Мутацията обаче не се ограничава с ушите, а води до патологичен растеж на костите и хрущялите в цялото тяло. Тази порода, както и останалите с клепнали уши, имат болезнени деформации на кости и стави и страдат от артрити още в млада възраст.
Персийска котка
Както при кучетата, сплеснатата муцуна се оказва особено търсена и при котките. Това са т.нар. брахицефални породи, които заради променената структура на муцуната имат проблеми с дишането, очите и зъбите.
Променената заради генетична мутация форма на черепа води и до затруднения при хранене и при близане и поддържане на козината, а оттам и кожни инфекции.
Сфинкс
Липсата на козина също е резултат от мутация, и въпреки името си породата произхожда от Канада. През 60-те години на миналия век там се ражда животно без козина в резултат на промени в ген, който отговаря за образуването на кератин.
За хората е очарователно, че най-накрая се появява любвеобилна котка, която държи да се гушка постоянно в търсене на топлина, но именно това е един от проблемите на породата.
Липсата на козина пречи на сфинска да задържа телесната си топлина и той постоянно търси начин да се топли. Липсата на естествена бариера значи и че животните лесно изгарят на слънце и са податливи на кожни проблеми.
Всичко това до поведенчески проблеми, тъй като естественото поведение на котките е да се ближат.
Освен това породата е податлива на сърдечни заболявания и най-вече хипертофична кардиомиопатия, т.е. удебеляване на стените на сърцето. Това е наследствено заболяване и може да се дължи на малката популация, от която тръгва породата.
Манчкин
Това е котешкият дакел - животно с дълъг гръбнак и къси крака.
Специфичният му външен вид се дължи на генетичен дефект, който води до хондродисплазия - прекалено къси крайници. Тези животни са умишлено развъждани като джуджета, но това състояние се свързва и с артрити и гръбначни заболявания, намалена подвижност и оттам - по-лошо качество на живота.
Манкс
Котка без опашка - колко интересно, а и удобно за хората. Породи като Манкс и Бобтейл са или с много къса опашка, или изобщо нямат такава.
Това е резултат от генетична мутация, която обаче може да доведе и до увреждания на гръбнака и нервната система. Състоянието се нарича Синдром на Манкс и се характеризира с проблеми с движението, както и върху контрола на пикочния мехур и инфекции на уринарния тракт.
