През 2010 г. американският спортен канал ESPN обявява Ланс Маки за може би "най-якия атлет на планетата".
Маки, от Феърбанкс, Аляска, е водач на кучешки впряг и е печелил 4 пъти най-известното състезание в тази област - Идитарод. Всяка година през март то започва от Анкъридж и завършва в Ноум, прекосявайки Аляска от юг на северозапад, през планини, реки, гори, тундра и замръзнало море.
Със своите 1000 мили - 1850 км. Идитарод е едно от най-дългите състезания в света. В днешно време най-бързите впрягове с хъскита изминават разстоянието за невероятните около 9 дни.
Когато за пръв път прекосява финала в Ноум на Берингово море - през 2001 г., Маки успява само да каже, че трябва да бъде откаран в болница и моментално припада в ръцете на съпругата си. Оказва се, че има рак, премахнати са слюнчените му жлези, зъби и част от плътта на гърлото. Следва лъчетерапия, която изгаря венците и челюстта му и уврежда нервите на пръстите на ръцете и краката.
6 години по-късно той печели Идитарод. На следващата година - отново, като общо има 4 титли от най-престижното и жестоко състезание с хъскита на света. Тогава, по средата на пътя, усеща, че има проблеми с гърлото. Тъй като няма слюнчени жлези, той трябва постоянно да има вода и да плиска устатата, за да не съхне.
За да не спира за вода, Маки грабва шепа сняг и я пъха в устата си. Тъй като няма слюнка, която да разтопи снега, започва моментално да се дави, пада от шейната и малко преди да се задуши, успява да извади снега от гърлото си с пръсти.
Маки дори няма място за сядане на шейната си, нещо, което е обичайно за повечето състезатели, разказва popularmechanics.com. "Не искам да ми е удобно. Малко шефове ще те оставят да седиш и да мързелуваш. Моите началници очакват от мен да работя", сочи той кучетата си.
На Идитарод се състезават впрягове с от 12 до 16 кучета. За да се зачете резултатът, финалната линия трябва да минат поне 5 от тях. Допускат се единствено северни породи кучета като сибирско хъски и аляски маламут, а условието е въведено през 90-те години на миналия век, когато състезател участва с пудели, които са снети от надпреварата по пътя заради измръзнали крака и козина.
Но най-лошата травма, преживяна за Маки по трасето на състезанието, не е свързана със студа - рекордът е минус 70 с вятъра. Нито пък със снежните бури или преспите по пътя.
"Бях спрял зад друга шейна, постелих на кучетата да починат. Не бях спал 4 дни, дори не бях свалял дрехите си. Беше чудесно, топло време, около плюс 10 градуса, затова се съблякох напълно гол и заспах за 5 часа. Когато се събудих, имах много лоши изгаряния там, където слънцето не огрява. Трябваше да се поръся с цинков оксид и бебешка пудра, за да мога да си сложа панталоните", разказва Маки.
За такова състезание става дума. Идитарод започва през 1973 г., като идеята е да се запази жива традицията на кучешките впрягове в Аляска. Това е обичаен начин за придвижване в пустошта, но с появата на моторните шейни и самолетите започва да отмира.
Името на състезанието идва от езика на коренните жители на северозападната част на Аляска и означава "далечен". Има и град със същото име, основан и след това изоставен след края на златната треска. Във времената на старите миньори пощата е можела да стигне до него само с кучешки впрягове и днешният Идитарод върви по същия път.
Постепенно състезанието добива голяма популярност и ежегодно в него се включват между 60 и 100 екипажа.
В началото Идитарод е още по-неописуемо изпитание. В първото състезание участват 34 екипажа, без дори да имат представа колко време ще им отнеме. Получават помощ от армията, която разчиства част от пътя, но огромната част от преспите по него се чистят от самите водачи на впряговете. Самите шейни са много по-тежки, отколкото сега, защото всички провизии се носят в тях. Освен това са дървени.
Пътят е толкова опасен и изолиран, че често екипажите не виждат други хора с дни. Една трета се отказват преди крайната точка. Първият победител - миньор и трапер на име Дик Уилмарт, успява да премине дистанцията за 3 седмици, като по пътя слага капани за бобри, за да се храни, а на най-стръмните части от пътя проправя път за кучетата със снегоходки.
В днешно време водачите използват GPS за маршрута, имат постоянна комуникация с екипите си за поддръжка, които им осигуряват провизии по пътя. На определени точки има и ветеринарна помощ за кучетата.
По пътя има знаци и състезанието се следи и от хеликоптери, които оказват първа помощ при нужда. Идитарод вече може да се следи онлайн и вече се взема за под 9 дни - рекордът е 8 дни, 3 часа и 40 минути, поставен през 2017 г. от Мич Сийви.
Двама души са печелили надпреварата по 5 пъти.
И все пак това си остава тежко изпитание - за кучетата и водачите им. На старта застават само тези, които наистина могат да оцеляват с пустошта на Аляска. Около една трета от тях са жени.
Освен с ниски температури, ветрове и снежни виелици, те трябва да знаят как да оцеляват в дивата природа - една от най-сериозните опасности остават лосовете, които могат да изскочат на следата и дори да нападнат впряга и да ранят водача и кучетата. Случвало се е и да се наложи водачът да застреля лос.
Друго изпитание за кучетата могат да бъдат температурите - но не ниските, а високите. Макар средно в наши дни по пътя да не е прекалено студено - около минус 5 градуса, кучетата са пригодени за по-студено време и се чувстват най-добре при минус 15 градуса. Освен че имат дебела козина, животните се стоплят, докато тичат.
При наближаване на Берингово море обаче става по-студено и ветровито, и често кучетата биват обличани, а на краката им се слагат специални боти.
А за да стигнат сред първите, водачите спят малко или изобщо не мигват и често стигат финала изтощени и халюциниращи.
Около една трета от тях участват, за да спечелят. Останалите - просто за да завършат. Все още 30 на сто не успяват да стигнат до Ноум заради изтощение, студ, повреди по шейната или преуморени кучета.
Защото това е състезание за доста особена и рядка порода хора.
