Въпреки че котките са сред най-разпространените домашни любимци, твърде често пухкавите мяучета остават неразбрани от своите роби, наричащи себе си "стопани".
Може би част от причината за това са самите котки, които понякога не комуникират адекватно желанията си. Фактор обаче са и насадените митове и стереотипи за котешкото поведение, които често са далеч от реалността.
Време е да разделим фикцията от фактите и да разбулим някои от най-разпространените митове за котките:
Мит: Котките не могат да бъдат обучавани
Твърди се, че е невъзможно или много трудно да обучите котката да прави разни неща, за разлика от кучето. Това обаче не е вярно. Много често собствениците на котките, които вярват, че любимците не могат да бъдат възпитавани, вярват също, че котешкото поведение не може да бъде коригирано.
Това понякога става причина котките да бъдат изоставяни в приюти (или на улицата), а всъщност идеята, че котката не може да се промени е дълбоко невярна.
Повечето дезадаптивни котешки поведенчески реакции могат да бъдат променени, и то не особено трудно. Котките могат да бъдат научени да се търкалят и да дават "пет" и могат да бъдат отказани от навиците да дерат дивана и да късат пердетата.
Когато решите да тренирате вашата котка, заложете на позитивното подкрепление, вместо на наказателните акции. Методите на позитивното подкрепление вършат по-добра работа, докато наказанията могат да озлобят животното. Освен това, обучаването на котката заздравява емоционалната връзка между нея и стопанина.
Не е препоръчително да крещите по котката, да я подритвате или да я пръскате с вода, тъй като често тя няма да разбере какво искате от нея. Тя може да спре да си точи ноктите на дивана докато вие сте там и да започне да го прави само когато ви няма. Подобни актове спрямо тези деликатни животни могат да доведат и до тревожност у котараците, както и да увредят връзката ви с тях.
Гледайте по-често какво прави Джаксън Галакси в "Моята котка от ада" - неговите методи са успешни и обикновено постигат целта си, без да имат зловредно влияние върху животното.
Мит: Когато котката си дава корема, иска да бъде галена
Котките обичат да изпружват сладките си коремчета, но това невинаги е покана да ги галите по тях. Напротив, понякога лягането по гръб е защитна позиция. Когато котето усеща, че не може да се измъкне, се обръща по гръб, за да има възможност по-лесно да ползва ноктите и зъбите си в битка с потенциален хищник.
Коремът на котката е много уязвима зона, тъй като отдолу има много жизненоважни вътрешни органи. Та не го приемайте лично, ако котката лежи по гръб и ви одраска, когато се опитате да ѝ намачкате корема.
Понякога котараците, които лежат с корем на показ, изразяват, че се чувстват комфортно и в безопасност. Друг път, тази поза е знак, че искат да играят. Това е моментът да извадите перото на пръчка или декоративната мишка. Избягвайте да използвате ръцете и краката си, когато играете с котката, за да не превърнете крайниците си в обект на нападение.
Най-добрият подход, когато видите котката си да лежи с оголен корем, е да пазите ръцете си надалеч. Ако не може да устоите на изкушението да я погалите, погалете главичката, раменцата, брадичката, не корема. При първия сигнал за раздразнение или свръхвъзбуда, дайте на животното пространство и спрете да го милвате.
Често знаци за превъзбуда са щръкването на опашката, изопването на ушите назад, настръхване на козината и оцъклен поглед, който ви фиксира малко притеснително.
Мит: Котенцата нямат нужда от социализация
Противно на обичайно приетото мнение, за малките котенца е важно да бъдат социализирани и тренирани като кученца. Най-добрият период за социализация при котките е през първите седмици от техния живот, между втората и седмата седмица.
Тогава те се научават кое в тяхната среда е безопасност, и кое не е. Извън България някои котешки експерти, ветеринарни клиники и приюти предлагат класове по котешка социализация, наречени котешки детски градини. У нас все още няма такива неща, но кой знае, може скоро да се появят.
Ако котката ви не е социализирана, това може да резултира в отбягващо поведение: тя може да се страхува, когато ви идват гости, да изпитва страх от други домашни любимци, да се адаптира трудно към нова среда или да се държи страхливо и агресивно при посещенията във ветеринарната клиника. Несоциализираните котки са по-податливи на стрес и по-често имат проблеми с хигиенните навици.
Точно обратното: обучените котета, които са свикнали с хора и други животни, са много по-дружелюбни, гальовни и имат по-добри стратегии за справяне в различни ситуации.
Мит: Koтките правят бели напук
За разлика от хората, котките не действат напук или от проклетия. Антропоморфизмът е термин, който обозначава придаването на човешки качества на животно или предмет, и е нещо, което практикуваме твърде често спрямо домашните ни любимци. Склонни сме да интерпретираме това, което комуникират животните през нашия език на тялото, а не през техния, което е грешка в разбирането им.
Това е нормално, тъй като сме емоционално свързани с любимците си и си мислим, че са като нас, но те не са и е важно да си даваме сметка за това. Например, ако стопанин смята, че неговата котка уринира извън тоалетната си, за да му направи напук, това ще доведе до известна неприязън към животното и ще наруши връзката между двамата.
Реалната причина обаче със сигурност не е злоба. Много по-вероятно е котарачето да избягва собствената си тоалетна заради страх, тревожност, стрес или някакъв медицински проблем.
Затова ако то реагира по този начин (или прави други неприемливи неща), подходете с емпатия и разум, за да решите проблема и да имате котка, която любовно мърка на гърдите ви, а не озлобено и уплашено животно, което се крие под леглото, когато се прибирате.
