Зузи Аспарухова е странна птица. Но не от онези интроверни странни птици, около които всичко тъне в мистерия и приглушена светлина, а от шумничките, пъстроцветни колибрита, чието неуморно пърхане можеш да наблюдаваш отдалеч, но не можеш да затвориш в клетка.
Тя е автор на статии в Webcafe.bg и Chronicle.bg, лайфстайл редактор в списание JOY и доскоро беше гласът, който водеше рубриката за кино в предаването по FM+ в „Ива от сутрин до обед". Вече феновете й ще могат да я слушат, отново в тандем с Ива Дойчинова, на 105.6 в „Новините днес", където тя отново ще ни казва дали „ТО" е най-добрият филм по Стивън Кинг, колко е секси Майкъл Фасбендър по скалата от 1 до 2000 и има ли бъдеще българското кино или всичко е загубено.
Зузи Аспарухова участва и в кино подкаста на Webcafe.bg, където заедно с Драго Симеонов, Владислав Апостолов и Стаси Кара, диплят кино и телевизионната вселена. Тя е пияч на студени розета, безсрамен дърдорко, слушател на добър джаз, котешки маниак и розова фея.
С нея започваме и поредицата от текстове, с които ще представим домашните любимци в екипа на Webcafe.bg. Сами ще се убедите, че при нас разнообразието е пълно - от породисти до спасени и осиновени животни, които обичаме
Слушайте какво ще ви каже!
Котки или кучета? Защо? Как се сдоби с него?
Първата ми реакция е автоматично да изстрелям: „Котки!", просто защото ги обичам. Котките са удивителни създания! Но обичам и кучета, винаги съм живяла и с кучета. Преди година и половина загубихме последното ни куче и плаках като магаре цели три дни. Така че, като поставим реалното пред автоматичното, бих казала и двете. Майка ми има куче - Тамара, и макар рядко да го показвам - обожавам трикраката миризливка (да, тя има три крака и не, не страда от това).
Колкото до Панчо - този красив пухкав надувко - той е част от видната фамилия Аспарухови от 7 години, ще ги навърши през ноември, и се сдобих с него случайно. Нали знаете онези моменти, в които си мислите едно, пък то се оказва, че се случва друго? Хората обичат да ги наричат случайности. И при нас стана така. Отидохме да търсим чисто бяла котка от едно момиче, Панчо беше единственото цигане в котилото и аз се влюбих. От пръв поглед. Взехме го и оттогава е личният Батман на къщата.
Опиши с 3 думи характера му.
Ох... Панчо е темерут, бъзливец, който се крие в един куфар или под някоя плоскост при извънредни ситуации, каквито са гръмотевиците, появата на баща ми или някое мое по-шумно изказване. Иначе, когато иска е мил и нежен. Като цяло е приключенец, което се отразява и на външния му вид. Така че, в три думи той е: темерут, бъзливец, миризливец - буквално и преносно.
Слуша ли?
Винаги, когато иска. Иначе - не. Нали казах, че котките са удивителни създания. Панчо е виден представител на тази удивителност. Любимата му поза е с гръб към теб, докато ти го викаш с цяло гърло. Ти знаеш, че те чува, той знае, че ти знаеш, че той те чува, и въпреки това те игнорира. Цар е на това.
Разкажи поне за две негови пакости?
Последната ми любима случка е - прибирам се от някакво пътуване и срещам новия ни съсед. Редно е да спомена, че Панчо живее царски в къща с двор и съответно смята, че онова, до което му стига погледът е наша собственост. Новият ни съсед се намести в двора, към който Панчо най-кротко си гледаше и понякога отскачаше. Този човечец си има две котки.
Та, срещам го аз и той ме пита: „Тоя котарак с пухкавата опашка твоя ли е?", „Даааа", казвам аз. „Ше го нАбия!", казва той. „Защо!?", „Щото ми бие котките и им изяжда храна!", казва човекът. Донякъде е прав, ама как да му обясня, че Панчо се изживява като Батман. Помолих го да не го бие и се опитвам да туширам ходенето при ония котки. Иначе не прави други бели. Като изключим доброто старо време, когато ми крадеше чорапите.
Как подготви апартамента си за него? Обезопаси ли терасите, прибра ли растенията и т.н.
Както казах - живея в къща и не съм правила нищо. Панчо е изключително цивилизовано момче. Ходи до тоалетна навън, знае къде му стои храната, има си плюшено цветенце под климатика за зимата. Толкова.
Какво трябва да знаят хората преди да си вземат коте?
Хората трябва да знаят, че котките са своенравни животни. Те копират много стопаните си и уцелват с пълна точност темперамента им. Също така, котката сам си е господар. Не я навиквайте, не я дърпайте, уважавайте я, иначе ще се събудите една сутрин с напикани сандали. Казвам го от опит. И това ще е само началото.
Има ли конкретна порода котки, които би препоръчала?
Всички котки са великолепни. Впрочем, това важи за повечето животни. Дори едно животинче да е проскубано и мърляво, ако е твоето, просто ще го познаеш щом го видиш. Моя приятелка така позна своя котарак Матю в един дъждовен следобед на Раковски. Живеят си щастливо вече над 10 години.
Какво мислиш за сайтовете и зоо магазините, в които се продават домашни любимци на килограм?
Ако някой иска да купува животно, а не да осиновява, това е негова работа. В живота си не съм имала породиста котка за много пари и никога не съм страдала от това. Кучета също. Дори Тамара, която е кокершпаньол, е осиновена, защото искаха да я приспят заради липсата на едното краче. Моят съвет е да осиновявате животни и по-важно - да не хвърляте в кашони и по улиците, като някакви парцали, онези, които вече не искате.
С какво го храниш?
Панчо не обича само едно нещо - рибна храна за котки. Не я яде. Иначе си има консерви за котета и задължителната суха храна. Обича човешка, много ясно, но много рядко консумира такава. Не е нахален и проси по един много достоен начин.
Кастрирала ли си го? И ако не - планираш ли скоро?
Оххх, принципно съм „за" кастрацията, но Панчо още не е кастриран. Когато исках да го направя, дядо ми ми каза: „Остави му ташаците на човека, бе" и аз размислих. Но Панчо е котарак, който обича да обикаля и да се бие. Така че, много скоро ще играе скалпелът.
Кой е господарят вкъщи?
Няма котка, която да има господар, много е важно това да се знае. Каквото едно коте иска, то рано или късно го получава. Може и да те оставя със заблуждението, че ти командваш парада, но това е само, за да получи храна. Иначе котката е господар на всички животни. Или поне тя така си мисли.
Вярно ли е твърдението, че котките успокояват?
Честно казано, Панчо по-скоро ме стресира, особено като се промъква като нинджа, залегнал плътно до земята. Или като се прибере с раздран нос. Но може би нечия котка успокоява... Нямам особен опит в тази област.
Трябва ли децата да растат с домашен любимец?
Аз съм дете израснало с домашен любимец - първата ни котка се казваше Жоро и ревах поне седмица, когато умря. Имали сме всякакви животни и като казвам всякакви, включвам и няколко кокошчици и едно прасе, което дядо ми беше домъкнал у тях преди много години. Аз обичам животните и смятам, че и децата ги обичат. Дали живеенето с животни е променило светогледа ми по някакъв начин? Нямам идея. Иска ми се да вярвам, че е така.
Ако трябваше да се преродиш в какво би го направила - в котка, в куче, порода и защо?
Ако можеше да се преродя, бих се преродила в човек. Но тъй като това явно не е опция, сигурно бих избрала някое по-мъдро животно, като делфин. Обичам водата, най-после ще мога да се науча да плувам, ще съм си господар сама и ще живея дълъг живот. Делфините се влюбват, знаете ли? А пък котките и кучетата нека останат за някой друг. Този въпрос ми прилича на сюжета на филма „Омарът"... Но това е една съвсем друга история. Едно знам със сигурност, не бих искала да съм омар. Но бих избрала да бъда Панчо.
