Котката колоколо е мъъъничко по-голяма от котките, които отглеждаме у нас. Това не ѝ пречи да е пряк роднина на леопардите, макар и да няма същите атрактивни шарки. Не ѝ пречи и да е сред най-пъргавите и умели убийци, които бродят из Южна Америка.
Окраската на колоколко също е почти уникална - имат точно три тъмни райета на предните лапи.
Някои от представителите на вида носят бледи петна, сходни с тези на големите леопарди, други са с ръждива козина без шарки. По тази причина някои фелинолози настояват колоколо да се раздели на три отделни породи дребни диви котки, но мнозинството не е съгласно с тях.
За първи път колоколо е открита в Чили и то изключително трудно.
Породата лесно се крие във високите треви на пампаската трева на Южна Америка, слива се с песъчливите терени и предпочита уединението.
Името, което биологът Хуан Игнасио Молина дава на дивата котка, също е показателно - Colo Colo е митично създание от латинските легенди и предания.
То е описвано като чудовище, подобно на змия, което се храни със слюнката на спящите хора.
Колоколо обаче означава и "дива котка" в чилийската митология и така вярванията на няколко народа са се слели в едно име.
Тези котки са потайни, промъкват се невероятно тихо към плячката и нападат изневиделица.
Успяват да оцелеят дори по високите места на Андите, където въздухът вече е беден на кислород и за хората дишането се превръща в мъчение.
Адаптират се лесно и към резките температурни скокове и спадове в пустинните региони.
Малкото им тяло пък ги прави подвижни и гъвкави при ловуването на птици и по-пъргави дребни бозайници. Диетата им варира според наличностите - влечуги, гризачи, птици, каквото обикаля из Южна Америка. За съжаление конкретните данни за колоколо се изчерпват дотук.
Официално видът се води застрашен от изчезване, само че точната популация няма как да бъде установена.
Навиците за размножаване на колоколо също си остават загадка.
Много от дребните видове диви котки са саможиви и се събират със себеподобни само в размножителен период. После раждат едно до максимум две котенца, което прави повишаването на популацията трудно.
Затова, а и не само, е рядкост да видим колоколо в зоопарк.
Малкото котки, хванати и успешно отглеждани в зоологическа градина, показват продължителност на живота от около 15-16 години, бременност от 80-85 дена и раждане най-често на само едно котенце.
Всичко останало около колоколо остава до огромна степен мистерия.
