Кои са най-красивите породи котки

Webcafe 24.10.2022, 16:20

Снимка: iStock

Всички, ако питате нас, но все пак...

Снимка: iStock

Турска ангорска

Те са с дълъг, лъскав косъм, като отличителни са гривата от козина около врата, дългата опашка и ушите с пухчета на края. Това са елегантни и самоуверени животни, игриви и независими.

Турската ангорска котка е дошла в Европа от земите на сегашна Източна Турция още през XVI век. За да не се смесват турските и персийските котки, в началото на миналия век турското правителство основава програма за развъждане на ангорските котки с цел да се запази чистотата на породата.

Тази котка се приспособява лесно към дома и собственика си, макар че има характер. Нуждае се от грижи за козината и сравнително често разресване.

Снимка: iStock

Руска синя

Тя е с характерна сребристо-сива окраска със син оттенък. Козината ѝ е двойна, с къс косъм, плътна и изключително мека и ѝ придава вид на плюшена играчка. Другото характерно са зелените ѝ очи. Тялото е грациозно, мускулесто, с издължени крайници, а походката е сякаш котката ходи на пръсти.

Произхожда от Северна Русия и се смята, че е пренесена в Европа от Архангелск.

Руската синя котка е интелигентна и игрива, но леко резервирана, особено с непознати. Характерно е, че са тиха порода.

Снимка: iStock

Персийска

Фаворит на доста хора, които харесват дългокосмести котки с миловидно изражение. Нещо повече – тази котка е от Персия и когато за пръв път се появява на Запад, няма типичните си днес сплесната муцуна и малки уши – те се появяват по-късно в резултат на селектиране. На това се дължат и по-набитото тяло и по-къси крайници.

Козината на персийката е феерична до степен, че животното трудно може да я поддържа само и се налага да ходи на фризьор периодично. Трябва да се сресва всеки ден, иначе се сплъстява.

Тези котки са тихи, кротки и гальовни. Не държат да играят по цял ден, но се привързват съм стопаните си.

Снимка: iStock

Сиамска

Името ѝ идва от древен Сиам – днешен Тайланд, където са били кралски котки, които са пазели двореца на владетеля. И до днес нравът им е подобен – сиамките са шумни, обичат да са център на внимание и в компания, не понасят да стоят сами и имат нужда от забавления и стимули. Те са активни и игриви.

Характерната им окраска е сатенена, а задължителни са тъмните участъци по главата, лапите и опашката. Главата е с триъгълна форма, ушите са големи, а лапите – малки. Козината е къса и фина. Типични за породата са сините очи.

Снимка: iStock

Мейн кун

Най-голямата от всички породи котки. Тя е сравнително нова – селектирана е в средата на миналия век в щата Мейн, Америка, при кръстосване на азиатски котки с дълга козина с местни с къс косъм.

Резултатът са мощни животни, които могат да стигнат до 9 килограма, с полудълга, плътна козина с два слоя за изолация. Тя е по-дълга по тялото, корема и опашката, лапите също са мъхнати. Окраската е разнообразна – до 30 възможни цвята.

Мейн кун е селектирана да оцелява в зимите на Мейн и изглежда точно така. Но въпреки леко страховития си външен вид е чудесен домашен любимец, игрив и обичлив, стига да има достатъчно възможност и пространство за игри, по възможност дори извън дома. Освен това се справя доста добре сама с поддържането на козината си и не се налага да бъде сресвана постоянно.

Снимка: iStock

Абисинска

Името ѝ идва от Абисиния – днешна Етиопия, и говори за древния ѝ произход. Физиката ѝ прилича на тази на африканската дива котка, която е предшественикът на домашните котки. Козината ѝ е къса, гъста, а характерно е оцветяването с цветни ивици на всеки косъм, което дава тъмни отсенки. Тялото е гъвкаво, с дълги и тънки крака и сякаш копира котките от рисунките и скулптурите от Древен Египет.

И тази котка не е от най-кротките – обича да се катери и би се радвала за излиза в двор. Смятат се обаче за уравновесени и тихи.

Снимка: iStock

Рагдол

Големи, красиви, мускулести и доста мудни. Смята се, че са кръстоска между персийска и бирманска котка. Имат светла окраска с по-тъмни участъци около главата и краката и дълъг косъм. Очите са сини.

Това е котка за гушкане, мъркане и мачкане. Тя е спокойна, тиха и предпочита да лежи върху стопанина си – или някъде другаде, вместо да играе и скача по цял ден. Оттам идва и името – „парцалена кукла“ – тя е в състояние да се отпусне и стои спокойно навсякъде.

Красотата е субективно нещо, дори и котешката. Всеки любител на тези животни ще намери изящество, елегантност и очарование и в най-невзрачния представител на вида.

В очите на нас, хората, котките имат естествена красота и с годините сме забравили, че са около нас, за да ловят мишки, а не като украшение на домовете ни. И въпреки че самите котки не пропускат да ни го напомнят с нокти, зъби и повредена покъщнина, сме готови да им слугуваме, отново и заради обезоръжаващата им красота.

Общоприета класация за най-красивите породи котки няма, но има доста критерии, които може да се приемат за ориентировъчни - от мненията на съдии по състезания за най-красива котка до анкети за най-популярни котки.

Според едни красивата котка е ослепителна, според други - атрактивна, за трети е сладка, за четвърти - величествена. Има и различни вкусове - за едни хубавата писана е с дълъг косъм, за други трябва да прилича на леопард, за трети е дори без козина, и всички те имат своите основания.

В галерията сме подбрали едни от най-красивите котешки породи, които се появяват в различни класации, но все пак без никаква претенция за изчерпателност или пълна меродавност.

Ето кои са те: