Когато гледаме величествените тигри и леопарди по телевизията, с лекота откриваме у тях същите черти, каквито има и пухкавата топка, която спи в скута ни - домашната котка.
Наясно сме, че глезената писана у дома и безмилостните убийци от саваните и джунглите са от едно семейство и делят почти еднакви гени, но невинаги си даваме сметка за липсващото междинно звено - предшественика на домашната котка.
Известно е, че хората са започнали са одомашняват котките преди около 4 хиляди години в Египет, има данни и за още по-ранно начало на процеса и в Азия. Тези животни се хранят с гризачи, а ние е трябвало да пазим реколтата си от мишки, и така сме започнали съвместния си живот. И до ден-днешен не можем да се разберем с писаните кой е господарят в крайна сметка - те или ние.
Само че откъде е дошла днешната котка, кой е предшественикът ѝ и съществува ли все още?
Прието е, че домашните котки произлизат от африканската дива котка. Именно тези животни са започнали да ловуват гризачите, които е събирало нашето жито, а хората бързо са разбрали, че съвместното съжителство с този хищник носи повече ползи, отколкото вреди.
Това се дължи и на факта, че африканската дива котка изглежда почти като настоящата домашна. Тя малко по-голяма - с дължина 40-70 см, а теглото ѝ е 3-8 кг. И макар и съвършен убиец, тя е безобидна за хората заради малкия си размер.
Африканската дива котка прекарва повечето от времето си на земята, но се катери по дървета с лекота. Любимата ѝ плячка са мишки и плъхове, но не пропуска при възможност да хване и малки птици, членестоноги, зайци и дори малки антилопи. В райони, където има хора наблизо, посяга и на агнета и пилета.
Основната разлика с домашните котки е в по-различното оцветяване на ушите и по-дългите ѝ крака. Тя често е толкова несъществена, че лесно може да бъде объркана с "човешката" си роднина.
Африканската дива котка прилича на слаба и висока домашна писана. Заради по-дългите крака походката ѝ е подобна на тази на сервала и гепарда. Отличителен е и начинът, по който сяда - тя седи почти вертикално, нещо, което е непосилно за домашните котки.
Разлики има и в цвета на козината. Домашните котки често имат окраска, която е резултат от изкуствено кръстосване на породи и селектиране на животни. Затова и козината на африканската дива котка е с по-малко разнообразие и варира от червеникава до пясъчна и от кафява до сива. Обикновено имат слабо изразени ивици, краят на опашката е черен, ушите - кафеникаво-червени, а меката част на лапите - черна.
Тези животни се адаптират лесно, подобно на домашните, и могат да живеят както в пустини, така и в савани и гори. Единствено не успяват да се адаптират към джунглите. Разпространи са в Африка, Близкия Изток и части от Азия - Китай и Монголия.
Разчитат много на слуха си и нападат от засада. Тези котки са изключително търпеливи и могат да дебнат плячката си с часове.
Като повечето животни от своя вид, тази котка също живее сама и се събира със себеподобни само по време на размножителния период.
Те обаче са сред най-малките представители на семейството на котките и сами могат да бъдат плячка на всякакви хищници, включително по-големите котки и птици.
Колкото и да е странно, този представител на рода на котките не е обстойно проучен и не се знае толкова много за поведението му. Една от основните причини е точно в приликите с домашната котка и честото смесване и чифтосване на двата вида.
Това е и довод да се смята, че чистата африканска дива котка днес се среща само в отдалечени части на Африка и в резервати - на отдалечени от хората и техните домашни любимци места.
В това, че одомашнените котки са продължили да се размножават с дивите се крие и едно от обясненията на факта, че котките не са напълно опитомени, подобно за кучетата.
А сега, заради постоянното смесване между домашни и диви котки, те са почти идентични генетично, което прави по-трудно и преброяването им - дори не знаем колко "истински" диви котки са останали в дивата природа.
Но едно е сигурно - колкото повече хората навлизат в хабитата ѝ, толкова по-бързо дивата африканска котка изчезва.
