Стотици нарушения се извършват при прилагането на специални разузнавателни средства, но въпреки сигналите - прокуратурата не реагира. Това беше оценката на председателя на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, който беше изслушан в пленарната зала на Народното събрание.
Рашков разкритикува прокуратурата, че не е повдигнала обвинения за престъпления по служба дори при скандални случаи като разкритията за масови нарушения при разрешаването на СРС от ръководството на Софийския градски съд по времето на Владимира Янева. Именно доклад на Бюрото на Рашков стана повод за началото на делото "Червеи", довело до отстраняването й от поста.
Въпреки че самата Янева беше предадена на съд, заместниците й не бяха разследвани. За един от тях има данни, че е допуснал стотици нарушения, при други са установени над 15 случая на неправомерно разрешено подслушване.
За 2016 година разрешенията за СРС са се увеличили с над 21 процента на годишна база. Четирима магистрати са подслушвани незаконно. Общо 88 проверки за правомерност са изпълнени за една година, като пет от тях са по сигнал на народни представители, които се съмняват, че са следени от службите без разрешение.
Друга част от проблемите, с които Бюрото на Рашков се е сблъскало в последните години, е отказът от страна на ДАНС да предоставя материали, събрани със СРС.
"Има 3 случая, в които имаме отказ да се запознаем с материали на ДАНС. Един от случаите касае много известен човек, който не е в залата. Но друг човек е в залата. Няма съмнение, че възпирането на бюрото да се запознае с материалите, на които се основава искането е свързано точно с този човек", каза той.
"Бюрото вече не може да гарантира на 100% на гражданите дали правата им се нарушават чрез СРС-та. Причината е, че службите дават невярна информация", каза още Бойко Рашков.
Той посочи, че има 8 случая, в които службите не са отговорили. Един от тях е на подслушван политик. Другият - на следен магистрат, като целта била да се установи дали той има връзка с политик.
Рашков се обърна към депутатите с "препоръка" да не си губят времето с нова служба за борба с корупцията, поради факта, че досега СРС-та по разследвания за корупционни схеми почти не са искани от прокуратурата или ДАНС.
Изказването на Рашков предизвика остра реакция от страна на главния прокурор Сотир Цацаров, който беше поканен в Народното събрание заради изслушването по темата.
"Мисля, че пред вас бе обрисувана апокалиптична картина на масови нарушения, в която колегите ми, седнали на последния ред - от ДАНС, ДАТО или от МВР, общо взето мълчат, а националното бюро за контрол на СРС се оказва единствената институция, която познава, тълкува закона, спазва го и се бори срещу нашите безобразия. Това не е така", каза Цацаров, който обвини Бойко Рашков в "евтин политически PR".
Критиките срещу председателя на Бюрото за контрол на СРС дойдоха и от страна на ГЕРБ - председателят на Комисията по правни въпроси в НС Данаил Кирилов обяви, че Рашков е използвал доклада "по груб политически начин".
Председателят на БСП Корнелия Нинова, по чиято инициатива беше повикан на изслушване шефът на Бюрото, предупреди, че критиките срещу Рашков са "заплаха с политическо уволение" и натиск срещу говоренето на истината.
Бойко Рашков е председател на Бюрото за контрол на СРС от декември 2013 г., като беше избран от 42-то Народно събрание в мандата на кабинета "Орешарски". Мандатът му изтича в края на 2018 г.
Само преди няколко месеца Рашков отново влезе в сблъсък с прокуратурата и ДАНС заради разследването срещу заместника му в Бюрото за контрол на СРС Георги Гатев. Неговият допуск до секретна информация беше отнет заради твърдения, че е помагал на обвиняеми и подсъдими лица да разберат дали са подслушвани правомерно.
Тогава и Гатев, и Рашков обвиниха службите за сигурност в целенасочен опит за натиск върху независимостта на контролния орган.
