Прокуратурата се усъмни в смисъла от конституционната реформа

Прокуратурата се съмнява, че предложеният проект за промяна в конституцията оправдава целите, заложени в реформата на съдебната власт.

Това става ясно от становището, публикувано на сайта на главния прокурор след обсъждане във всички прокуратури и следствени отдели в страната, в Националната следствена служба, ВКП и ВАП.

От държавното обвинение искат дебатът в парламента да се съсредоточи върху съмненията, вече изказани от ВАС и ВСС, че редакцията на основния закон в частта му за съдебната власт не може да се прави от Обикновено народно събрание.

Защо не?

Прокуратурата намира за неоправдано акцентът на промените да се поставя "за сметка на гаранциите за независимост на прокурорите и следователите".

Повод за критиката е формулировката, според която "главният прокурор отговаря пред Народното събрание за осъществяването на наказателната политика".

"Тази дейност е в прерогативите на законодателната и изпълнителната власт, които разполагат и със законодателна инициатива", пише в становището.

От прокуратурата намират за несправедлив подходът при определянето на мнозинство на парламентарната квота в бъдещата прокурорска колегия на ВСС в съотношение 6:5 (за разлика от съдийската колегия, където разположението на силите е обратно).

Несъгласие е изразено и по отношение на възможността на министъра на правосъдието да участва в двете колегии на Висшия съдебен съвет със "съвещателен глас".

Не е подкрепено предложението за отмяна на тайното гласуване във ВСС при кадрови решения.

Одобрение получава идеята за повишаване на отчетността на прокуратурата; възможността на съда да сезира Конституционния съд; отнемането на задължението на МП да управлява недвижимите имоти на съдебната власт; разделението на две колегии на Висшия съдебен съвет, както и увеличаването на правомощията на Инспектората към ВСС да прави проверки на имуществените декларации на магистратите.

"Въздържаност" е изразена по отношение на идеята за намаляване на мандата на ВСС от 5 на 4 години, като критиките са насочени срещу промените във взаимовръзките с мандатите на други конституционно-установени органи. Препоръчано е този въпрос да се решава от Велико Народно събрание.

Новините

Най-четените