Усещането на гражданите за "изхабяване" на ГЕРБ във властта се увеличава в средата на третия мандат на кабинета "Борисов", но опозицията не успява да обедини избирателите около единна алтернатива.
Това показва анализът на "Алфа Рисърч" на база на редовното тримесечно проучване на обществените нагласи.
Социолозите отчитат ръст на критичните оценки спрямо стила на управление на страната. Политическите скандали обаче биват разчетени от общественото мнение като "излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция".
В резултат на това правителството и министър-председателят успяват да запазят нивото на одобрение от месец юни - съответно 15% и 27.5% подкрепа за кабинета и Борисов, спрямо 51% и 46% неодобрение.
При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%), съобщават от "Алфа Рисърч". Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.
Вицепремиерът Томислав Дончев, Красен Кралев (министър на спорта) и Красимир Вълчев (министър на образованието) са тримата членове на кабинета с най-висок индекс на доверие, подобрение на позициите през последните 3 месеца имат и Росен Желязков (министър на транспорта) и Младен Маринов (МВР).
По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие, посочват от "Алфа Рисърч".
Социолозите показват данни за общи нагласи на населението спрямо предстоящите местни избори, които показват, че населението в големите градове и средните общини има по-висока готовност към смяна на действащите кметове.
41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени - в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове - в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.
Прогнозирането на резултата обаче се усложнява поради това, че опозиционните кандидати трудно могат да обединят "автоматично" вота на недоволните граждани.
Липсата на консолидираща алтернатива за избирателите е причината, поради която ГЕРБ продължава да удържа позициите си въпреки все по-критичното отношение на гражданите към партията.
Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ" показва силно фрагментирани предпочитания - към БСП - 17%, към партия на Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа сила - 8.9%.
На въпроса: "За коя партия бихте гласували, ако следващата неделя се провеждат парламентарни избори", 21,5% от запитаните отговарят "За ГЕРБ", 18,7 на сто - БСП, а 8,6% заявяват готовност да дадат гласа си за Движението за права и свободи.
Непосредствено след ДПС се подрежда "Няма такава държава" на Слави Трифонов (която предстои да бъде учредена в началото на октомври).
ВМРО и НФСБ са на пета позиция с малко под 5 на сто след разпада на малката коалиция с "Атака"; "Демократична България"стабилизира общите си позиции (4.1%), но "все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната".
Представените данни са от проведеното в периода 10 - 16 септември 2019г. национално-представително проучване сред извадка от 1023 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
