Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Румен Радев наложи вето на спорните поправки за медиите под GDPR

Президентът видя заплаха за свободата на изразяване и информация Снимка: Стопкадър: БНТ1
Президентът видя заплаха за свободата на изразяване и информация

Президентът Румен Радев наложи вето върху спорните промени в Закона за защита на личните данни, които предизвикаха критики заради опит за цензура на медиите.

Радев посочва, че европейският регламент GDPR "не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие на защитата на личните данни над правото на изразяване и информация".

"С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл", се казва в съобщението на Президентството.

В новите законови поправки, приети преди седмици, се предвиждат 10 критерия, по които журналистите ще бъдат проверявани в случай на жалба за нарушени лични данни.

"Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност" имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото", без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг", посочва се в мотивите на Радев.

В самия GDPR обаче не се съдържа такъв списък с критерии, а "способът, който законодателят е приожил, предизвиква основателни възражения".

"Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал", казват юристите от Президентството.

"Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване" на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство", се казва още в становището.

Румен Радев призовава Народното събрание да проведе "задълбочено ново обсъждане, което в този случай е особено важно - не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности".

 

Най-четените