Седем партии имат реален шанс да влязат в новия парламент. Това показва проучването на "Галъп интернешънъл" дни преди изборите. Самото изследване е проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.
Очакваната избирателна активност е около 50% на база реално пребиваващите в страната гласоподаватели, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска - например, в диапазон по-близък до 40%. Според "Галъп" става въпрос за между 2,6 и 2,9 милиона души.
Първан Симеонов коментира пред БНР, че по принцип прогнозите за избирателна активност са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници.
Електоралните нагласи според проучването на Галъп са идентични с повечето публикувани до момента изследвания. Процентите са сред тези респонденти, които декларират, че ще гласуват.
На първо място се очертава коалицията на ГЕРБ и СДС с 28,2% доверие, а с известно изоставане след това се нарежда БСП за България с 20,8%.
Като трета политическа сила се оформя "Има такъв народ" на Слави Трифонов с 12,9%, а ДПС са веднага след това с 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място - всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии, отбелязват от "Галъп".
"Демократична България" в момента се ползва с доверие от 6,1%, формацията "Изправи се! Мутри, вън!" се подкрепя от 5,2%, а ВМРО завършва общия брой на партиите над 4-процентната бариера с подкрепа от 4,4%. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на "твърдост" не електоратите, коментират социолозите.
Възможно е обаче на финалната права още една коалиция да премине барирерата за влизане в парламента - "Воля" и НФСБ, които събират подкрепа от 3%. Те могат да се надяват на по-ниска избирателна активност, която да повиши представянето им.
Сред останалите формации "Възраждане" е с 1,6%, АБВ - 1,4%, формацията на Цветан Цветанов "Републиканци за България" - 1,3%, а "Атака" печели подкрепа сред 0,6% от деклариращите, че ще гласуват. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.
Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ на своя политически елит. Дали поръчка за предвидимост или поръчка за промяна, дали поръчка после да се състави някакво правителство, криво-ляво, или поръчка да се ходи на нови избори, заяви в интервю за БНР изпълнителният директор на "Галъп" Първан Симеонов.
По думите му много по-интересна се очертава да бъде следизборната кампания, като той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.
"Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам", коментира Симеонов. Все пак той подчерта, че не смята, че тези избори ще са "грандиозно по-различни на тема честност от всякакви други избори".
"Национални избори по този начин трудно се крадат и обръщат. На местни избори е друго, защото там по-малки масиви гласове могат да повлияят", коментира той.
"Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира", допълва още социологът.
