Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Парламентарни избори 2021: Кой къде се намира на финалната права

За кого сработи предизборната кампания и кой изгуби позиции Снимка: БГНЕС
За кого сработи предизборната кампания и кой изгуби позиции

Един месец на предизборна кампания мина неусетно, сякаш кампания въобще не е имало. И наистина - кампанията тази година на практика почти не се усети въпреки всички средства, хвърлени за реклама.

Според данните на платформата "Отворен парламент" към 24 март (първите 20 дни от кампанията), участниците в предизборната надпревара са похарчили рекордната сума от общо 3 518 725 лв. без ДДС.

Въпросът обаче е дали това им помогна да съберат нови поддръжници?

Категоричният отговор на този въпрос може да се даде само след изборите - тогава се броят победители и победени, а данните от вота ще покажат кого избирателите са харесали, кого не са и кого са харесали, но не достатъчно.

Това, което можем да погледнем в момента са резултатите от социологическите проучвания в края на кампанията. В нейното начало публикувахме данните за електоралните нагласи от пет основни социологически агенции - "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", Изследователски център "Тренд", "Маркет линкс" и АФИС.

В последния ден на предизборната кампания и петте агенции вече са публикували своите проучвания преди самия вот.

Затова решихме да сравним представянето на партиите и коалициите в различните проучвания - преди и в края на кампанията. Кой е успял да натрупа позитиви, при кого доверието е направило крачка назад и въобще за кого кампанията е успяла да сработи? Ако въобще е.

Ако разгледаме информацията от мониторинга на "Отворен парламент", там като първенец по изхарчени средства се отличава Патриотичната коалиция "Воля" и НФСБ на Веселин Марешки и Валери Симеонов. Оттам към 24 март за реклама в медиите са отделили 1 115 148 лв., като парите са отишли основно към трите големи национални телевизии - NOVA, bTV и БНТ.

След тях по разходи за медийна кампания се нарежда коалицията ГЕРБ-СДС с 503 392 лв. От началото на кампанията те са ориентирани към онлайн и печатни медии, но в този период вече има и средства, насочени към телевизиите.

Трети по разходи са ВМРО-БНД с 492 001 лв., като при тях основните медийни разходи са отишли за телевизионно излъчване. На четвърто място е формацията на Цветан Цветанов - Републиканци за България, която е похарчила 409 996 лв.

От подписаните договори изглежда, че БСП за България досега провежда доста по-скромна медийна кампания, влагайки само 202 660 лв. за медийно отразяване. От левицата залагат на БНТ и партийната си телевизия БСТВ.

По-надолу се подреждат ДПС (105 320 лв.), "Демократична България" (75 011 лв.), "Възраждане" (67 030 лв.), БНО (50 402 лв.), "Има такъв народ" (33 960 лв.), КОД на Петър Москов (33 886 лв.).

Доста по-назад е "Изправи се! Мутри вън!" с разходи за медии в размер 26 968 лв.

Важно да се отбележи е, че в тези суми не влизат разходите за реклама в социалните медии, които неминуемо ще обърнат малко или много нещата. От доклада на Facebook за последните 30 дни си личи, че Демократична България е имала активна кампания в платформата.

На практика повечето формации са влагали по няколко хиляди евро за реклама в социалната мрежа, но тук прави впечатление, че доста често конкретни кандидати плащат рекалма, което говори за кампании за преференция.

Доколко обаче всичко това е повлияло наистина?

Данните от социологическите агенции не показват особена промяна в сравнение с резултатите преди началото на предизборната кампания, като по-съществен ръст се наблюдава предимно при по-малките формации около прага за влизане в парламента.

Алфа Рисърч - 27.03.-30.03. Тренд - 26.03.-30.03. М. Линкс - 18.03.-25.03. АФИС - 26.03.-30.03. Галъп - 24.03.-31.03.
ГЕРБ-СДС 28,10% 28,60% 22,80% 28,10% 28,2%
БСП за България 19,80% 21,80% 18,10% 20,20% 20,8%
Има такъв народ 12,70% 12,60% 12,70% 14,30% 12,9%
ДПС 12,50% 12,40% 9% 12,90% 12,7%
Демократична България 6,30% 5,90% 7,50% 6% 6,1%
Изправи се! Мутри вън! 6% 4,80% 4,50% 5,10% 5,2%
ВМРО-БНД 4% 4,3% 3,30% 4,60% 4,4%
ПК Воля/НФСБ 3,10% 3,20% 2,80% 3%
Възраждане 1,70% 1,60% 1,40% 1,6%

Парадоксалното е, че при "Алфа рисърч", "Тренд" и "Маркет линкс" резултатът на първите три политически сили в изследванията - ГЕРБ-СДС, БСП за България и "Има такъв народ" отбелязва дори лек спад в процентни пунктове. Доста по-сериозен обаче е той при БСП, отколкото при ГЕРБ и ИТН.

Това действително може да се обясни с вялата кампания и умората от двете водещи формации, от една страна, и с факта, че кандидатите на Слави Трифонов отказваха да влизат в дебати и като цяло нямаха чак такава видимост в националните медии.

А на фона на общия вял тон на кампанията, липсата на реален сблъсък на идеи, липса на качествени дебати (въпреки наличието на телевизионни дебати, при това не малко) и липса на публични мероприятия, напълно нормално е това обезличаване на основните сили да се настани като общо усещане.

"Има такъв народ" все още е доста млада партия и няма твърд електорат, което в една такава среда е рисков момент. Предвиждания от Трифонов онлайн концерт ще е опит да компенсира тази разлика и да мотивира част от протестно настроените гласоподаватели да гласуват за него.

Интересен момент е спадът в доверието за БСП, който се потвърждава и от проучванията на АФИС и на "Галъп", като за петте изследвания доверието в социалистите спада с между 0,8% и 3,4%.

Цялата кампания на социалистите изглеждаше доста отдръпната назад и разчиташе много на личните кампании на кандидатите за преференции. Това, което ѝ липсваше обаче, беше общият дух.

За разлика от предишни избори, този път Корнелия Нинова беше смекчила езика си и макар да имаше явни нападки към ГЕРБ, те бяха далеч по-малко. Това само по себе си не би било проблем, ако от партията произвеждаха достатъчно позитивна комуникация вместотова. Именно този момент в кампанията на социалистите бледнееше и може да се приеме като причина (или поне една от причините) за отдръпването на доверието от тях.

На другия полюс са протестната коалиция "Изправи се! Мутри вън!", ВМРО и патриотичната коалиция на "Воля" и НФСБ (с уговорката, че Маркет линкс не изнася данни за техния резултат и в двете си изследвания, а АФИС ги отбелязва само във второто).

Така коалицията около Мая Манолова бележи ръст и в четирите проучвания, като той е най-нисък в това на "Маркет линкс" - 0,6% и най-висок при "Алфа рисърч" - 1,5%. Острият тон, с който формацията подходи към кампанията, беше основата на цялата им предизборна комуникация. "Изправи се! Мутри вън!" заложиха почти изцяло на подхода за конфронтация с ГЕРБ и пълно отричане на управляващите в опит да бъдат припознати като важна алтернатива на сегашното статукво.

Заради спецификата на самата коалиция - партии около центъра и вляво от него, граждански организации и лица от протестите, тук трудно може да се тръгне напред с предизборна платформа, затова този подход очевидно върши някаква работа. Колко точно обаче - ще се разбере на самите избори.

При ВМРО ситуацията е идентична, като ръстът в подкрепата е от 0,3% ("Алфа рисърч") до 1,4% (АФИС). От партията на Каракачанов вкара ударно количество известни лица в листите си, заложиха на просто националистическо послание и опитаха да поставят акцента върху по-консервативния си вид и дух. Основната идея в случая беше формацията да се позиционира като основен избор за противниците на либерализма, а не само за типичните патриоти/националисти.

Макар в момента все още социологическите агенции да показват "Воля" и НФСБ извън парламента, те също направиха видима кампания, която според "Алфа рисърч" им дава ръст от 1,3% спрямо началото на март (до 3,1% общо).

Както се вижда и от данните по-горе, хората на Марешки и Симеонов заложиха на силна реклама и на послания за национализъм, туризъм и на моменти - откровен популизъм. Въпреки това те са показали относително положителен резултат, който при една по-ниска избирателна активност може да се окаже достатъчен за влизане в парламента.

Къде остават останалите играчи сред основната група - Демократична България и ДПС?

При ДПС се наблюдава също един убедителен ръст, който обаче се дължи не толкова на силна кампания и успех на видеата, в които младежите на формацията правят рап, колкото на традиционната за партията склонност да консолидира вота си точно преди избори.

Като цяло ДПС винаги са разчитали повече на работата на терен, отколкото на публичната комуникация и това досега им носи успехи. Както посочи Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" в анализа на последното си проучване, възможно е хората на Доган и Карадайъ да станат и трета политическа сила, ако активността на изборите е по-ниска.

Колкото до Демократична България, при тях разликата спрямо началото на кампанията е малка, като при две от проучванията те губят подкрепа, а в другите две печелят лека. И при двата случая обаче става въпрос за под 1% разлика. 

Подобно на "Изправи се! Мутри вън!", демократите се опитаха да формират публичната си комуникация на база конфронтацията с ГЕРБ и много по-малко на база това какво сами предлагат като план за бъдещето на страната. И поне по резултатите от данните не се вижда това да е помогнало особено. 

Въпреки всичко това, важно е да помним, че отново тук става въпрос само и единствено за социологически проучвания. А те имат своите слабости, поне що се отнася до прогностичните им сили.

Като за начало - голяма част от тези изменения са в рамките на статистическата грешка - фактор, който трбява да се има предвид винаги. Извън това обаче има няколко други неща, които могат да повлияят сериозно и да изкривят прогнозите. 

Първо - социолозите мерят единствено електоралната картина за България. Това означава, че гласовете от чужбина могат да наклонят везните в една или друга посока. По традиция партиите, които очакват най-много дивиденти от задграничния вот са ГЕРБ, ДПС и "Демократична България", но сега и формацията на Слави Трифонов също има на какво да се надява.

Друг важен момент е контролираният вот, който също не се появява в едно нормално изследване. А при сегашните избори той може да бъде от особена важност и да промени дори и самото подреждане на партиите в крайното класиране след изборите, макар че дори така има дълбоки съмнения дали ще обърне нещо в челните две позиции.

За да стигнем и до голямата неизвестна - избирателната активност. От "Алфа рисърч" определят, че 51% от респондентите (между 2,6 и 2,8 млн. българи) ще излязат до урните в неделя. Близо половината от тях обаче изпитват съмнения и притеснения заради пандемията от коронавируса. Така че това може да доведе до спад в броя на гласуващите и също да измени ситуацията с резултатите от вота.

Една закономерност обаче може да се очаква тук - колкото по-малко гласували на изборите, толкова повече партии и коалиции ще преминат бариерата от 4% заради по-ниския брой гласове, които ще се изискват за достигането ѝ.

Проблемът с избирателната активност, както и с другите два основни фактора, имащи силата да променят картината е, че комбинацията от тях, каквато определено се очаква за изборите, може доведе до сериозно обръщане на нещата.

Или казано с други думи - нищо от посоченото по-горе в текста може да няма кой знае какъв смисъл, ако вотът от чужбина е силен, ако контролираният вот е силен, а избирателната активност е слаба.

Най-четените