Доверието в кабинета "Радев" намалява, но "Прогресивна България" увеличава подкрепата си. Това показва най-новото национално представително проучване на bTV и "Маркет линкс", проведено сред 1005 пълнолетни българи между 13 и 21 юни чрез преки интервюта и онлайн анкета.
Изследването отчита частично възстановяване на доверието в Народното събрание, но същевременно регистрира спад в доверието към правителството и премиера Румен Радев само месец след встъпването им в длъжност.
Доверието в парламента се повишава
Според социолога Добромир Живков от "Маркет линкс" доверието в Народното събрание се е повишило до 22% при 19% в началото на мандата.
"Виждаме дори позитивна промяна между първите два месеца на настоящото Народно събрание - от 19% на 22%. Малко или много можем да очакваме това да остане като един по-позитивен фон в обществото", коментира той пред bTV.
По думите му настоящият парламент се отличава с по-умерен политически тон, а отсъствието на част от по-антисистемните формации е довело до по-спокоен обществен дебат.
Недоверието към кабинета и премиера расте
Проучването отчита спад на доверието към правителството. Според Живков недоверието към кабинета се е увеличило с 6 процентни пункта, докато делът на хората, които заявяват доверие, е намалял с 5 пункта.
Въпреки това около 45% от анкетираните продължават да заявяват доверие към кабинета - ниво, което социологът определя като силен старт в сравнение с предходни управления.
По сходен начин се развиват и нагласите към премиера Румен Радев. При него доверието намалява с около 3 процентни пункта, докато недоверието нараства с 6 пункта. Все пак положителните оценки за министър-председателя са 53% спрямо 28% негативни, което го прави най-одобрявания политик в страната.
"Това показва много силното мажоритарно влияние и силната фигура на премиера, който до голяма степен определя обществените нагласи към кабинета", посочи Живков.
Доверието в политическите лидери
Сред останалите политически лидери най-високо доверие получава Костадин Костадинов с 14%, следван от Бойко Борисов и Асен Василев с по 13%, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов с по 12%, Атанас Атанасов с 9%.
Най-ниско доверие има Делян Пеевски - едва 6%, при рекордно високо недоверие от 90%.
При избори днес "Прогресивна България" остава първа
Изследването показва, че електоралната подкрепа остава близка до резултатите от последните избори, като управляващата "Прогресивна България" дори отбелязва лек ръст.
Сред твърдо решилите да гласуват подкрепата се разпределя така:
- Прогресивна България - 39,1%
- ГЕРБ-СДС - 13,1%
- ПП-ДБ - 11,8%
- ДПС - 4,9%
- Възраждане - 4,2%
- Други партии - 9,8%
- Не са решили - 15,5%
- Не подкрепят никого - 1,6%
Повече от половината приемат действията на кабинета
Над половината от анкетираните са склонни да подкрепят или поне да приемат без сериозна критика първите действия на правителството.
- 41% смятат, че кабинетът се опитва да въведе ред след натрупания хаос.
- 19% са на мнение, че допуска грешки, но е рано за окончателна оценка.
- 21% определят правителството като неподготвено.
- 11% смятат, че то не променя модела, срещу който е обещало да се бори.
Мнозинството приема тезата за тежко наследство
Изследването показва, че 56% от анкетираните са съгласни с тезата, че кабинетът е наследил тежка финансова ситуация и ще бъде принуден да предприеме трудни решения, включително свързани с увеличаване на държавния дълг.
Обратното мнение - че лошото наследство служи единствено като оправдание за бъдещи непопулярни мерки - се споделя от 29%.
Скептицизъм към популистките инициативи
Проучването измерва и отношението към инициативата "Кошница с грижа". Според 42% тя показва, че правителството мисли за хората, докато 38% я определят като пиар акция, която отклонява вниманието от реалните бюджетни проблеми.
Очакванията остават високи, но ентусиазмът отслабва
Според Добромир Живков надеждите към новото управление все още се запазват, но положителната тенденция вече започва да се забавя.
"Големите надежди и очаквания към новия кабинет продължават да съществуват. През последния месец обаче възходящата тенденция започва да придобива формата на плато, вместо да продължи стръмно нагоре", коментира социологът.
