Може ли за първи път в историята си България да избере жена за президент на предстоящия през есента президентски вот?
След като в края на миналата седмица действащият държавен глава Илияна Йотова обяви кандидатурата си, а сега и "Прогресивна България" (ПБ) я подкрепи официално, подобен сценарий изглежда вече доста вероятен.
Разбира се, тепърва има да се обявяват кандидатури, да се правят коалиции и инициативни комитети, а и всички очакваме Луна да задейства втория си опит за "Дондуков 2".
И все пак говорим за човека, който в момента е в ролята на президент (след като Румен Радев предсрочно освободи поста), и за най-голямата формация, която дори след няколко месеца на власт и някои спорни решения, продължава да е на първо място по доверие... и то с много.
Подкрепата на ПБ сама по себе си значи много, но далеч не е всичко. Най-малкото още помним как иначе сигурният фаворит Цецка Цачева загуби от един слабо познат летец на президентските избори през 2016 г.
Само че Илияна Йотова не е Цецка Цачева. Нейната кандидатура не е строго партийна, нито ПБ са натрупали толкова много политически багаж, че да ѝ го прехвърлят само чрез асоциация.
Да не говорим, че тя има своите предимства в играта.
Най-малкото - тя е президентът на републиката от вече над половин година и хората са свикнали да я виждат в тази роля. Докато всички останали претенденти ще трябва да минат през това публиката да ги преценява и претегля доколко са подходящи, мнението за Йотова вече е изградено.
Тя е позната, има оформен образ, но най-важното - за времето си на най-високия пост в държавата тя не се набърка в скандали и успя да запази балансиран и ненабиващ се излишно в очите имидж.
Като добавим и факта, че спокойният ѝ стил на комуникация беше глътка свеж въздух след патетичния Радев, истината е, че няма какво особено да сме недоволни от нея.
За сметка на това, ако трябва да сме честни, няма и какво чак толкова да сме доволни - Илияна Йотова е там, върши работата, без да изпъква особено, без да прави нещо голямо и запомнящо се. Поне засега.
По никакъв начин не искам да омаловажавам свършената от нея работа за тези месеци - в извънредно сложна ситуация тя трябваше да назначи служебно правителство, което да преведе страната до избори, трябваше да помогне за успокояване на страстите след внезапното напускане на поста на Радев. И се справи добре.
Не блестящо, не ужасно, че да я съсипеш от критики - добре. Без скандали, но и без нещо ярко и запомнящо се.
И потенциалният ѝ избор на есен по всяка вероятност ще е още от същото - спокойствие, липса на конфликтност и на скандали правителството и цялостно връщане на профила на държавния глава до една по-пасивна роля.
Със сигурност това би било рязка разлика спрямо деветте години на Румен Радев на поста, който се опитваше да има колкото се може по-дейна позиция (до степен, в която накрая се хвърли сам на политическия ринг). И за някои подобна промяна би била наистина добре дошла.
Ако има нещо, което наистина работи в нейна посока, то това е времето.
Все още няма официална дата за вота, но очакванията са той да е някъде през ноември - има-няма 4 месеца дотогава. А всичките ѝ потенциални опоненти са точно това - потенциални, неутвърдени и в сферата на вероятностите.
Така че е крайно време да видим раздвижване на политическите играчи и ясно лансиране на кандидатури.
Те ще трябва да разчитат на това, което Илияна Йотова няма - по-остър профил, по-ясни позиции, заявки за по-активно поведение като държавен глава.
В противен случай мачът ще стане също толкова свирен, колкото беше и през 2021 г., когато основните партии решиха да обявят кандидати малко преди самото същинско начало на кампанията.
