Ако сте чели поне една приказка от тия, модерните, то значи сте чували за Гери Турийска. Ако не сте, то 100% сте прочели нещо от нея някъде по пътя си в модерната градска литература.
Също така има шанс да сте я слушали - по радиото, защото доскоро се занимаваше с водене на предаване в следобедите по "БГ радио", когато се блъскате в разни задръствания или защото пее с Rubikub.
Има шанс и да сте чували и част от текстовете й в едни от най-лиричните и мелодични български парчета.
Междувременно, извън тези дейности, Гери се упражнява в четене. Модерно и публично.
В проекта си "Пощенска кутия за приказки", който набира все по-голяма популярност. Тя влезе в успелите българи в класацията "40 до 40" и някак сме сигурни, че има още какво да даде на вярната си аудитория.
Подобно на много други хора, с дух, хъс и настървение, Гери работи над себе си, дъщеря си Аника и любовта си към думите, за да остави следа. Като всички нас, впрочем.
Причината пък да се видим с нея е друг един визионер и авантюрист - Себастиан Артоа.
Урокът по живот, който Себастиан ни преподава е, че с труд, талант и мечти можем да останем в историята. Благодарение на това, че той е имал мечта например, днес всички имаме шанс да пием легендарната бира с марка Stella Artois.
Тази година от Stella Artois отдават почит на своя основател със завета "Be legacy".
В тази връзка задаваме на онези хора, които са ни интересни и любопитни, въпроса: "С какво искаш да бъдеш запомнен?". Гери е едва първият ни гост. И както се казва в един сериал - "Това е нейната история".
Гери, разкажи ми една приказка за пораснали деца?
"Малкият принц". (Смее се.) По-бързо се чете, отколкото разказва.
Няма да те питам как стартира "Пощенска кутия за приказки", а ще те питам накъде отива сега?
Надявам се навсякъде, но ще започнем от по-малки територии. Надявам се тази година да е пълна с пътешествия, не само в рамките на България.
Какво значи за теб проектът "Пощенска кутия за приказки"?
За мен си стана начин на живот. Едно постоянно вдъхновение, което определя ежедневието ми през последните 6 години. Невероятно е каква сила имат идеите, как понякога се материализират и умножават.
Вече си майка, така че как те промени това?
Доста по-спокойна съм, по-разбираща живота. По-честна и отговорна. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
Каква е Гери Турийска извън книгите и четенето?
Гери играе игри и меси хляб, обича да си стои вкъщи и да спи.
Ако можеше да си избереш която и да е професия на света, коя щеше да е тя и защо?
В един идеален свят, щях да бъда учител. Щях да работя с деца. Защото няма нищо по-вдъхновяващо от запалването на искра в очите на дете.
Безкрайно много уважавам тази професия и се надявам да дойдат по-добри времена за учителите в България.
Занимаваш се и с музика, какво ти носи самата тя и как стартира вашата "афера"?
Аферата ни стартира в банята в тинейджърските ми години. После излезе от банята, среса си косата, сложи си червило, пя в асансьора, слезе пред блока, пя на седенки и ето я сега - отново в банята! (Смее се)
Кажи ми начало на музикален текст, който би те описал добре...
Е, само началото не мога... Ето го целият:
If I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late.
And if I were a good man, I'd talk with you more often than I do.
If I were to sleep, I could dream.
If I were afraid, I could hide.
If I go insane, please don't put your wires in my brain.
If I were the moon, I'd be cool.
If I were a rule, I would bend.
If I were a good man, I'd understand the spaces between friends.
If I were alone, I would cry.
And if I were with you, I'd be home and dry.
And if I go insane, will you still let me join in with the game?
If I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late again.
If I were a good man, I'd talk to you more often than I do.
Чуйте и самото парче.
Пееш, пишеш, майка си, млада си... оттук накъде?
Сигурно пак ще почна да рисувам, ще стана баба и ще остарея. Дано.
По този повод чувстваш ли се успяла?
Не ми се мисли по въпроса. Много е напрягащ. Щастлива съм. Другото е ала-бала.
Какво стои зад един успех по принцип?
Ти.
Каква мечтаеше да станеш като пораснеш и докъде успя да изпълниш мечтата си?
Мечтаех да стана кралица- да съм най-красивата, най-умната, най-страховитата и всички да сипят дарове в краката ми. Нищо не съм разбирала...
Четат ли хората в днешно време повече?
Хората винаги са чели и ще четат. Само формите ще се променят. Спокойна съм по въпроса.
Коя е последната книга, която прочете, и какво научи от нея?
Напоследък чета предимно ръкописи на неиздадени книги. Това е откакто си имам и малко весело издателство. Изводите са толкова, колкото очи ще попаднат на тях. Това е прекрасното на литературата - тя ти е огледало.
Никога не можеш да бъдеш сигурен какво точно е искал да каже авторът. Дори понякога и самия автор не може да се обясни на другите. Чудесно е.
Кой е най-големият ти подвиг до момента?
Да се науча да казвам "Да".
Какво отличава хората, които оставят следа след себе си, независимо от тяхната професия?
Отличават ги изключително подходящите обстоятелства. Никой не е по-специален от друг. Всички сме еднакви и в личните си драми и във великите си моменти.
С какво искаш да бъде запомнена?
Със смеха.
