Откакто настъпи AI революцията, неведнъж - ей така в небрежен разговор - са ми задавали въпроса: не се ли страхувам, че може да си изгубя работата?
Няма какво да ви заблуждавам, по-популярното мнение гласи, че никой няма сметка да плаща за писане, когато AI чатботове като ChatGPT могат да клонират стила на всеки по-евтино и по-скоростно.
От авторите на същата идея съм чела разни лъскави постове за "днешния динамичен свят", които изглеждат генерирани от един и същ робот. Но ми стана интересно - дали повечето хора улавят, че въпросните публикации ги е генерирал изкуствен интелект?
Дали AI успява да ни измами и дали всички ние не сме алгоритъм, който може да се повтори за няколко секунди?
Затова реших да си направя експеримент. Обучих ChatGPT да пише като мен.
Не му дадох прости команди, а му извадих мои статии и му казах да изучи думите, които най-често използвам, и структурата на изреченията ми, за да проверя дали може да стане мой двойник.
Дадох му и конкретна тема: "Надценено ли е сутрешното кафе?". Аз също написах нещо кратко и като сравних AI версията с моята собствена, се убедих, че на този етап ChatGPT не може да клонира духа на хората в писмен вариант.
За да тествате и вие теорията на практика, ви предлагам два текста - такъв, написан от мен, и от ChatGPT, и ви предизвиквам да познаете кой е AI и кой е моят. Отговорът ще намерите в края на статията.
Текст 1: Има хора, които не могат да започнат деня без кафе. Не просто го пият. Имат ритуал. Кафето трябва да е точно такова, чашата - точно тази, а първите десет минути след събуждането са свещени. Не им говори. Не им звъни. Човекът още не е станал човек. Но не е ли малко надценено? Защото понякога сутрешното кафе е просто кафе. Горчиво, топло и изпито набързо, докато гледаш телефона си и се опитваш да си спомниш защо изобщо си станал. И все пак има нещо хубаво в него. Не заради кофеина. А заради паузата. За онзи кратък момент, в който денят още не е започнал да изисква нищо от теб. Може би не кафето е надценено. Може би просто сме надценили идеята, че трябва да имаме перфектно утро.
Текст 2: Личните ми познати от тази порода са единици: сестра ми, две-три колежки и една бивша шефка, чиято кръв и без друго се тресеше от адреналин и ентусиазъм, че нямаше нужда да се стимулира допълнително с кофеин. Но хората, които нямат нужда от сутрешно кафе, са рядък случай, защото то ти дава силите да изпълниш задължителните официози във времето на деня, когато най-малко ти се изпълняват. Да кажеш едно "добро утро", да изимитираш ведро настроение и да приемеш съдбата си на ангажиран човек. Заради него съществува и фразата: Не ме занимавай, още не съм пил кафе.
Какво мисля по въпроса?
Покрай този експеримент обаче стигнах до далеч по-интересен извод: AI няма да убие писането. Той ще убие посредствеността.
Текстовете, създавани единствено за запълване на пространство, бързи кликове или отбиване на номер, вече могат да се генерират за секунди. И това не е голяма трагедия, защото истинската стойност никога не се е криела в самото механично подреждане на думите, а в човека зад тях.
Най-силните истории не се раждат в перфектния промпт - те се раждат в споровете, неудобните разговори, провалите и моментите на искрен гняв, смях или прозрение.
Те идват от личния опит, острите наблюдения и чистото любопитство.
Затова не вярвам, че хората, които умеят да мислят, да поставят въпроси под съмнение и да се адаптират, ще останат без работа. Напротив - от тях ще се очаква още повече. След като машината поеме рутинната част, истинската ни стойност ще бъде именно в идеите, преценката и автентичната гледна точка.
В крайна сметка AI може да имитира стил, но все още не може да живее живот вместо нас. А най-добрите текстове винаги започват именно оттам.
Моят текст на тема "Надценено ли е сутрешното кафе" е вторият.
