Ливърпул e Boss. С главно B!

От всички градове, които съм посетила за последните няколко години из Европа, Ливърпул има специално място в сърцето ми. Не защото хората там са толкова различни от мен самата, или защото това е домът на малката ми сестра за последните две години. Нито защото Beatles са една от любимите ми банди от времето, когато музиката започна да ме вълнува малко повече от израз на тийнейджърски чувства... И тези неща имат значение, но не само.

Ливърпул е специален. Този текст е любовно обяснение към него.

До Ливърпул, който се води един от големите градове в Англия, се стига след 3-часов полет от София. Градът, подобно на цялото Обединено кралство, е значително по-хладен от други точки в Европа, които хората могат да изберат за лятната си почивка. Но всъщност това важи за всеки един сезон, в който може да изберете да посетите Англия и специално домa на Beatles.

Ливърпул е северна точка на своя остров и може гордо да се похвали, че е една от най-ветровитите. Отново - независещо от сезона. Ако решите да направите разходка край доковете на река Мърси - нещо което препоръчвам горещо, защото това е една от най-красивите точки на този град - то ще бъдете носени по течението от хладен вятър, дори и вашата разходка да се случва през август.

Ливърпул, подобно на повечето британски градове, се отличава с готическа архитектура, малки улици, много зеленина, ранен залез и късен изгрев, северен вятър, любезни хора и обратно движение по пътищата.

За разлика от Лондон, който държи цялата слава на Обединеното кралство, блъсканиците по улицата и пътищата са рядкост, макар градът да е третият по население в страната си.

За разлика от Манчестър, до когото Ливърпул е доста близо и който е много по-голям като територия, градът на Beatles е по-приветстващ и някак по-топъл. Манчестър е индустриален, сив и донякъде скучен град. Лондон пък е голям, шумен и задъхащ. И двата са великолепни, ако Островът е вашето място и все пак... Ливърпул има един различен чар.

Като на лошо момче, под чиято сурова фасада се крие добър човек, в който да се влюбите. И това да е за цял живот.

В зависимост от сезона първото впечатление, което Ливърпул може да направи на някой новопристигнал е, че е някак дръпнат и странен. Широк, но някак не достатъчно населен. В по-топлите месеци обаче той е слънчев до много късни часове и ако се загледате по-внимателно ще откриете, че е заобиколен от хидяли цветове.

Първоначално това са синьо и зелено. Цяла Англия е опасана в студените цветове на разцъфващата природа. Но после ще видите червеното, жълтото и розовото, които се намират по графити на улиците. Ще видите и цветовете на Албърт док, който винаги е нагизден като момиче, а вечер грее в златисто.

Подобно на своите английски събратя градът предлага много места за разглеждане. Обичайните музеи и галерии са ясни и някак задължителни. Освен че са абсолютно безплатни, музеите на Великобритания предлагат много различен поглед към науката и изкуството.

Втората по големина Tate gallery се намира именно в Ливърпул, точно на доковете, директно срещу музея на Beatles - едно от местата, които трябва да се види.

Абсолютно задължителни за посещение са... Не непременно в този ред:

Mathew Street, по-известна като улицата на Beatles. Освен техни снимки, магазини и стена на славата, ще откриете и пъбовете, в които Четворката е свирила в първите си години. The Cavern е мястото, в което са изнесли първия си гиг и той е малка, продънена кръчма под земята, която е запазила автентичния си вид от едно време или поне така се твърди. Изглежда достатъчно мрачна и странна, за да не е вярно. Има и още много пъбове, които да се видят само в този район.

В Англия бирата се лее от четири на обяд и е една от най-добрите в Европа, по моето скромно мнение. Да, чувала съм всички аргументи в полза на чешката или белгийската, опитвала съм ги, но... едно момиче просто трябва да следва сърцето си и когато става дума за бира, то е в Англия.

Albert Dock, където са доковете, е ветровита и цветна централна част. Пъбове с изглед към реката, кораби, музеи, пияници, ако отидете по-късно, разхайтени момичета, ако отидете съвсем късно и виенско колело. Нищо друго не му трябва на човек в този момент. Повярвайте ми.

Sefton Park пък е едно от най-големите и зелени места в това северно и меко като одеало място. Един от големите паркове в града е извън централната му част и разполага с алеи и поляни, докъдето ви стига погледа. И всичко в този момент е ваше. Пикници, игри на открито, сладолед или дрямка - английските паркове са чудесни, а този специално е най-красивият, в който съм обядвала.

Lark Lane е едно от най-хипстърските места на града и се намира непосредствено до парка. Тоест, ако искате да стигнете до Сефтън, първо ще трябва да минете през Ларк. От графити по земята до места за ръчно правени дреболии и крафт бира, всичко това ще намерите там. Крафт бирата, купена от най-пробития магазин на улицата, е нещо, което лично препоръчвам. Колкото по-шарена, толкова по-добра.

И, разбира се, катедралата, която е отворена за посещения всеки ден и предлага кула за птичи поглед към града или литургия, ако сте в такова настроение сутрин през уикендите. Католическата църква Сейнт Лукас, която е била бомбардирана и е запазена във вида си след бомбардировките.

Също така For all Liverpool's liver birds - атракция под формата на графит, посетена на символа на града, Peaky Blinders Bar - посветен на сериала, част от който се снима в района, и стадионите на „Ливърпул" и „Евъртън".

По времето, в което аз бях в Ливърпул тази година се случиха няколко неща - Дани Бойл снимаше новия си филм в компанията на Ричард Къртис за измислена история, в която са включени Beatles. А сър Пол Маккартни засне Carpool Karaoke с Джеймс Кортън и направи гиг в един пъб.

В този смисъл към атракциите на Ливърпул включвам и известната Penny Lane, възпята от Beatles, на чиято основна табела вече гордо стои автографа на Маккартни, редом до имената на момчета и разни жаргонни ругатни на британски...

Като всичко в Ливърпул, чарът е в еклектиката, където мръсното и грозното среща красивото, и заедно раждат нещо, което хората там биха нарекли boss - тяхната най-ярка жаргонна дума за „супер яко". Диалектът им е scouse (скаус) и е най-идиотският след този на шотландците.

Та, в този смисъл Ливърпул e Boss. С главно B!